Фъстъчено масло, бондидж и чихуахуа (как снимахме клип на Circus Devils)

Зимен Ню Йорк. Една вечер си бачках, чудейки се в какво да се забъркам след като приключа, когато се сетих, че имах уговорка със Steve Five. Не го бях виждала от няколко месеца - с него се запознахме на концерта на Sonic Youth в началото на август. След това се бяхме срещали няколко пъти, даже се беше появил като герой в няколко от моите истории. Наскоро Steve Five ме покани на предстоящия концерт на групата си The Library Is On Fire и... доколкото си спомнях, концертът трябваше да е именно тази вечер.

Писах му. Дали да взимам камерата или не? Да отида ли да го снимам, да му взема интервю? Или да направим нещо друго, въобще - какво да правя? Той ми отговори, че концертът е отложен за друга дата, но можело все пак да се видим. Очаквал някакви хора в лофта си в Бушуик, Бруклин. Покани ме да се присъединя, ако искам...

Така и така нямах никакви планове, затова реших да отида. Когато стигнах до лофта му, намерих вързан непознат мъж, който лежеше на пода. Мъжът беше намазан с фъстъчено масло. Видях и очарователно сладка чихуахуа, облечена в оранжево пуловерче.

Кучето, също като мен се чудеше какво става, а самият Steve, ухилен, ме посрещна със супер странна маска на лицето. Оказа се, че снимат клип към новото парче на Circus Devils. Попита ме дали искам да участвам и... ето го резултатът!



Всичко се случи спонтанно. Вярвате или не, клипът е заснет за час-два, с HD мобилен телефон, "зад който" стоеше Katie Rachele, която прекръстих на K-chan! След няколко дни Steve го edit-на и вече беше в YouTube. Фъстъченото масло влезе във видеото, само защото стоеше самотно на масата, а идеята за клипа, по думите му, се появила докато той невинно си е играел с нож и в същото време решил да направи видео към песента.


Няколко думи за групата: Circus Devils са създадени през 2001 година в Охайо от Робърт Полард (Robert Polard) фронтмен на култовата ло-фай/инди банда Guided by Voices. Музиката им е експериментална и варира от acid rock през тежки китари до ембиънт и всеки албум звучи различно от предния. До момента бандата е издала пет албума, а парчето "Leave the knife, Curtis", към което заснехме клип, е част от последния, кръстен Capsized! Независимо от солидния си обем албуми до момента Circus Devils не свирят по концерти. Също така в уебсайта си (www.circusdevils.com) те подчертават, че не са поклонници на Сатаната, харесват Бийтълс и биха желали да имат повече фенки.

Steve не свири в групата, нито пее в нея. Но той е, както се казва, лицето й. Неговият герой - Sgt. Disco е учен, който създава наркотик наречен I Razor. Въпросното вещество, разделя съзнанието на човек на 7 различни личности, но Sgt. Disco взима твърде много от наркотика и се превръща в луд гений. Неговият най-добър приятел е професор Salmon (в ролята Cory Race, който също участва в клипа), а приключенията на двамата ще бъдат показани във филма I Razor, повече за него тук.

I Razor се очаква да излезе през Септември 2012 и ще може да бъде открит онлайн, а музиката на Circus Devils може да бъде намерена тук, както и в нашумялата онлайн стрийминг програма Spotify. Ето и малко снимки от филма:







Материалът е публикуван в dnevnik.bg, линк тук.

Mракът и индустриалното се превръщат в красота (изкуството на Кевин Уилям Рийд)

Препубликувано от материалa ми за вестник "Дневник" и Бунтарт. За връзка към оригиналния материал цъкни тук.

Мъглива вечер в Бруклин. Хващам автобуса от Бушуик и се насочвам към Клинтън Хил, където се намира студиото на Кевин Уилям Рийд.



Кевин учи магистратура в световноизвестния арт институт Pratt, от където са излезли фотографът Робърт Мейпълторп, дизайнерите Бетси Джонсън и Джеръми Скот, актьорът Робърт Редфорд, пънк иконата Пати Смит, художниците Макс Вебер и Нат Майер Шапиро, та даже и Роб Зомби! Преди това той завършва бакалавърска степен от University of Maryland – College Park, с акцент върху рисуване, принтмейкинг и графичен дизайн.


Кевин ме посреща на вратата и ведната ме въвежда в света на изкуството си. Вдъхновен от скелетите и свърхестественото, той създава своите красиви чудовища, използвайки индустриални отпадъци. Всичко това намира из Бруклин – разноцветни парчета изкуствена кожа, останали след производството на чанти, кори от яйца, автомобилни стъкла, парчета дърво и линолеум, върху които рисува.

Като дете, той често прекарва лятото във фермата на унгарската си баба в Кънектикът, където още в ранна възраст, вижда как животните са убивани, за да се превърнат в храна.

"Видях първото си колене на прасе на 3 години, стана ми малко тъжно, тъй като харесвах това прасе. Но дядо ми и баба ми ми обясниха, че това е нещо нормално, тъй като ние ще се храним с него и това е добре".

През този период от живота си Кевин започва да използва кости, пера и други части от мъртви животни, за да създава обекти, а сега вплита рециклирания боклук (както и идеята за мрака и свръхестественото), за да създава творбите си.

"Всичко, освен боите са отпадъци, които намирам из бунищата на Бруклин и на които вдъхвам нов живот. Където другите хора виждат ненужен боклук, аз виждам възможност да създавам изкуство."

Друго вдъхновение за него са съвременната tattoo и скейтборд култура.




- Значи ти комбинираш мрака и индустриалните отпадъци, за да създадеш красота - питам го аз.

"Точно така!" отговаря ми Кевин. Той също споделя, че е голям фен на екзотичните меса и в момента търси бизонско.

- Месото от кенгуро е много вкусно! Когато обаче казах на сестра ми, че съм го пробвал, тя не ми говореше няколко дни, защото харесва много кенгурутата. Аз обаче я успокоих, че това не е кенгуру, което познава лично!

Младият художник също работи и като барман в Project Parlor, бар на границата между Бед-Стай и Клинтън Хил, където част от творбите му бяха изложени през декември. Самостоятелната изложба, подкрепяща дипломната му работа, ще бъде показана през март, а през април ще участва в груповата изложба Amplify Action.

Кевин разказва, че заради унгарските си корени, много иска да направи изложба в Източна Европа.


"Докато другите артисти мечтаят да покажат творбите си в Париж, аз по-скоро ги виждам в Букурещ."


- Би ли дошъл тогава малко по на юг, за да ги изложиш и в София? - питам го, а той с усмивка ми отговаря:

- Да, защо не!

Благодаря му за посрещането и се потапям отново в мъглата, обгърнала Бруклин. Знам, че дори да сънувам кошмари тази нощ, те ще бъдат сладки...

БунтАрт - неделя - 10:30 сутринта - БНТ

Тази неделя от 10:30 сутринта по БНТ в предаването БунтАрт, ще представя изкуството на Kevin William Reed, мой колега и приятел от Бруклин, който вдъхновен от скелетите и свърхестественот, създава своите красиви чудовища, използвайки индустриални отпадъци, които намира из Бруклин

Не пропускайте също интересни кадри от бунтовете във Ванкувър, както и енергичния пънк на една от любимите ми БГ банди - Bright Sight.

За трейлър към шоуто цъкнете тук

Повече за Кевин и творбите му, можете да намерите на личния му сайт тук .

New York City Subway

Тъй като отдавна не съм качвала нищо в блога си, като изключим бозавото Фейсбук стихотворение, което съчиних набързо и публикувах не особено трезва една вечер и тъй като днес трябваше да направя backup на телефона си и случайно попаднах на това видео, реших да го представя на вашето внимание.

Клипчето е заснето през октомври 2010 и е доста random, но представя "жива картина" от метрото на 14 street/Union Square.

Фейсбук стихотворение

Замисляли ли сте се
Как ако един ден Фейсбук изчезне
Ще се чудим дали сме живи или не,
Защото всякакви доказателства,
Че сме живели тук
и цялата ни колекция от спомени
и снимки
и възклицания
и въобще всякакви виртуално-емоционални експресии
ще си бъде тръгнала,
може би,
притесняваме се и си скубем косите,
(ако имаме останали)
Завинаги.

Nameless here for evermore.
Ще бъдем сами във виртуалното небитие.

Къщата ще опразнее.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 9)

- I won't come to your place tonight Е., - отвърнах му аз – And I won't come just cause I want to see you again. I'm going home.
Е. яхна колелото си и се понесе към Bushwick. Аз извадих телефона си и набрах номера на R. Вдигна ми, каза ми, че си е вкъщи и ако съм искала да дойда да попушим малко трева заедно. Съгласих се, но не заради тревата. Исках да го видя. Мислех си да ида, да пушим и да си тръгна, сигурно беше добра идея, но аз не можех да го направя – познавах се. Позвъних на входната врата и той ми отвори дистанционно. Когато се качих по стълбите, вратата към апартамента му беше отворена. Той седеше на дивана и приготвяше бонга. Седнах до него и го погледнах в очите. Той прокара ръка между краката ми. Бях вече мокра.
- You have to suck this cock, slut. - каза той.
- I will, but you have to fuck me, cunt.
- I will.
След няколко хита и кратка прелюдия, вече бяхме в леглото и огромният му кур проникваше в мен. Още при първият тласък бях очарована и това ми личеше.
- This is a big cock, huh? You love this cock, right, bitch?
- I love your cock, baby. Oh, don't stop fucking me...
Свърши върху лицето ми, точно както обичах и макар и да не стигнах до оргазъм заспах задоволена. На сутринта будилникът на телефона му иззвъня и очите ми механично се отвориха. Спеше ми се безумно, на него също. Той беше този, който трябваше да ходи на работа този път, а бяхме събрали не повече от 3-4 часа. И двамата бяхме изнервени. Нямахме какво да си кажем. Качихме се заедно в метрото, той слезе на първо авеню, аз продължих към Union Square, където трябваше да сменя влакът за Astoria. Сигурно беше много удобно да живееш на Union Square. И убийствено скъпо. Искаше ми се да го целуна, да почувствам някаква човешка близост, но тя липсваше, точно като сънят, от който и двамата имахме нужда.
- Bye, see you.
И слезе от метрото. Останах сама, всъщност аз бях сама през цялото време, всички сме сами уж, или поне почти всички.
- This is First avenue. The next stop is Third avenue. Stand clear of the closing doors please.
Тъъ-дъъъ.
Не го видях повече, до сега. Понякога му пращах sms да се видим, пияна и самотна, в малките часове на нощта, на който получавах отговор след няколко дни с някаквоправдание, а понякога той напушен и разгонен ме питаше дали съм на работа тази вечер, а аз бях заета или просто исках да му го върна за закъсняващите отговори, и така и не се засичахме. За братовчед му S. не чух нищо повече, на няколко пъти си мислех да му пиша нещо от рода на „I met your cousin. He's a nice guy”, но всеки път се спирах. В крайна сметка нямаше никакъв смисъл, нали?
На концертът на Sonic Youth срещнах M, фронтмен на арт-пънк банда. Съвсем по Ню Йоркски малко трева заедно, разговаряхме на различни теми и се наслаждавахме на залезa над небостъргаченото чудовище Манхатън, под дистортнатите китари, чрез които бандата се обясняваше в любов, на градa, от утробата на който беше дошла. След концерта взех телефона му, той взе моят. След седмица ми звънна и ме покани да го посетя в лофта му в Bushwick. Напушихме се на покрива наслаждавайки се на Манхатън през Бруклинската ми перспектива, отворихме по бира, гледахме Desperately Seeking Susan, на който капитулирах и от който на следващия ден нямаше да си спомням почти нищо и трябваше да го гледам отново и щеше да ми бъде като за първи път. Смътно си спомням, че се опита да ме целуне и аз се отдръпнах. По-късно бях вече толкова пияна, че беше абсурдно да сменя всичките 3 метра и да се прибера вкъщи цяла.
- Can I crash here tonight, M. - попитах го.
- Yes, you can, but I don't want to fuck.
- I don't want to fuck either, dear, I just want to sleep.
На следващия ден се събудих в леглото му с дрехи и грим. Направи ми закуска. Предложи да ме закара до Union Square, но първо трябва да го придружа да свърши малко работа. Подари ми тефтерче и химикал и ми каза, че трябва да ги нося винаги със себе си, даде ми и две книги, които мушнах в чантата си. A catcher in the rye на Salinger и една за зараждането на американският пънк. Lower East Side от края на 60те до 80те. Fucking Lower East Side, CBGBs... Пътувахме в колата му, през огряните в слънце улици на същия този Lower East Side. Разказа му, как търси любов, връзка, а не просто пословично чукане за по една вечер, имал твърде много от това преди, а то върви ръка за ръка с наркотиците и рокендрола. Звучи ми познато, отвърнах му, и му разказах, как се бях уморила от същото това чукане за по една вечер. И макар и двамата да знаехме, че може би няма да намерим тази любов един в друг, че може би няма да правим секс, че при някоя от следващите ни уговорки той или аз нямаше да си вдигнем телефона и може би книгите щяха да останат при мен и може би нямаше да се видим с месеци след това, или нямаше да се видим въобще, това нямаше значение.
След месец отново в Sway срещнах E...

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 8)

Трябваше да се срещнем на спирката на L train на Bedford Avenue, защото той наскоро се беше нанесъл в апартамент съвсем наблизо, където трябваше да се отбием за по бързо питие, след което да отидем на танцуваме в някакъв местен клуб Cove или нещо подобно, който като по чудо не бях чувала и където не бях ходила досега...
Транспортът от Куинс до Бруклин е отвратително неуреден, честно ви казвам. За да се добера до Бруклин, трябваше да сменя 3 до 4 влака или само два, но да мина през целия Манхатън, чак до Union Square. Бях се преместила съвсем наскоро в Astoria и вече въобще не бях възхитена нито от локацията, нито от квартала, нито от хората, които го обитаваха. Не, че имах нещо против тях, напротив, просто бяха твърде нормални за моя вкус (или от Бангладеш)... Та, тъй като бях в началото на пребиваването си там (което нямаше да продължава за дълго) все още не знаех, че експресният влак не върви през нощта и поради невежеството си изпуснах 2 като нашите пътнически влакове хаха, докато го чаках... вече минаваше времето на уречената ни среща, а аз още си висях на спирката в Astoria!!! Катастрофа. Парадоксалното в случая беше, че като разстояние не беше никак далече – едно такси би ми взело към 15 долара – 17, 18 с бакшиша, но някак си не ми се даваха пари за такси. Рядко давах пари за таксита така или иначе, особено ако имах денонощен градски транспорт... Винаги ми се бяха виждали като хвърлени пари на вятъра.
Звъннах му, че ще закъснея и след като убих поне няколко десетки нервни клетки, чакайки, най-накрая се метнах на влакът и се изстрелях към Williamsburg. Изстрелях е малко силно казано, пристигнах с около едно часово закъснение и му звъннах да дойде да ме вземе, все пак не исках да го го карам да виси да ме чака един час. Когато се появи белите му обувки, дългата коса и мустакът не бяха в абсолютно съзвучие с типа мъж, който търсех, но солидното количество татуировки и девет инчовата патка надделяваха. Да не забравяме, че беше и китарист, а очите му имаха онази особени искрица, която издаваше, че бях попаднала на извратено копеле. Срещнах се с няколко от бившите му съученици, които бяха дошли да го посетят в Ню Йорк и които, слава Богу, си тръгваха, и след това се качихме у тях. Там ни посрещна някакъв друг негов приятел, чието име така и не си направих труда да запомня. Бях все още изнервена от едночасовото си закъснение, определено това не беше най-доброто начало на първа среща с някой, но майната му какво казваха хората. Нека обърнем правилата на 360 градуса, нека ги изгорим на кладата, пък да става каквото ще. R. сипа по едно уиски, нареди по линия, запали бонгът – вече се чувствах доста по-добре и ми пукаше все по-малко. Първият път, когато приятелят му отиде до тоалетната, той се обърна към мен с вълчите си сини очи и ми каза „Give me a kiss”. Всеки следващ път, когато пичът изчезваше за малко, се натискахме все повече и повече, докато накрая той не разбра, че е време да си тръгва и не се изнесе. Останахме насаме. И на двамата ни беше ясно, защо бях дошла. Нямаще нужда да се преструваме. Същия ден, няколко часа преди срещата ни, ми беще дошло, и псувах тялото си, че пак беше преебало всичко и нямаше как да го изчукам. После реших, че това е шанс най-накрая да се видя с някой мъж, който харесвам, и да не го изчукам на първата среща и може би да започна връзка, с повече бъдеще от два-три тека. Когато ръката му докосваше бедрата ми, а подутината в панталона му набъбваше със скоростта на светлината пред очите ми обаче, най-малкото си мислех за бъдеще. Мислех за девет инчовата му патка, снимката на която пазех в телефона си. Той искаш да стоим голи и да се докосваме, казах му че съм в цикъл и не мога, той ми отвърна, че не му пука и сложи червена хавлиена кърпа под мен. Беше красив, няма съмнение, татуиран, блед, кльощав, с огромен кур. Ето защо браточед му ми беше говорил за него – той знаеше много добре за любовта ми към големите курове. Спазих обещанието си – секс така и не правихме, но това не ми попречи да му направя четири свирки. Три същата нощ и една на сутринта, когато се събудихме. Трябваше да ходя на работа – първа смяна – спеше ми се ужасяващо, но нямаше как. Искаше ми се да го прегърна, да приютя тялото си до неговото и да спим до обяд, след като се събудим даже бих му направила още една свирка, но той нямаше да ми плати наема, за жалост. Отидох до банята, измих се, пооправих рошавата си коса и грима си, върнах се пак до стаята. Той лежеше, полуунесен на леглото, все така гол, бледата му кожа контрастираше с тъмните чаршафи и мастилото по кожата му. Прииска ми се да отида и да го целуна отново, да прокарам пръсти през косата му (добре де, можехме да минем и без пръстите през косата), но през устните ми се изпълзна само едно „Bye, see you soon”, след което се измъкнах пред входната врата. Чудех се след това, дали ако го бях целунала тази сутрин, щеше да ми стане гадже, да започнем да се виждаме повече и нещата да проработят. Никога нямаше да разбера.
Видях го само веднъж след това. Беше постъпил като пълен гъз, като всички останали – на следващия ден ми писа смс как вървяла работата, след което се покри за няколко седмици. Реших, обаче, че трябва да го изчукам на всяка цена. Поне да не съм валат. Една вечер Е. Беше дошъл да ме вземе от работа, след което отидохме да пием. Е. беше много сладък, четеше много, патката му беше доста дебела и водехме интересни разговори. Е. обаче имаше един проблем – не обичаше да се целува с език, което си беше смущаващо... Не мислех, че има мъже, които ги кефи да се целуват като момичета. Даже повечето момичета, които познавах не ме целуваха така... Онази вечер, все пак ми даде няколко прилични целувки с език, след което ме покани да отида у тях...

Circus Devils - Leave The Knife, Curtis

В петък вечерта снимахме клипа на Circus Devils, заедно с Steve Five от The Library is on fire, както и няколко други негови приятели, с които се запознах същата вечер - Cory Race and Ashley Epps. Режисьор и оператор е очарователната K-chan aka Katie Rachele. Всъщност всичко се получи уникално спонтанно - пристигнах на снимките директно от работа и заснехме всичко почти без дубли. Видеото беше готово за 2 дни, на което му казвам американска експедитивност, като се има предвид, че това, което снимахме с Alien Industry в България отне около 2-3 месеца да излезе. Ето го и видеото към Leave the knife, Curtis.

Моля, не си играйте с ножове в домашни условия. Или си играйте. То си е ваша работа.

Dirty New York Legends: Boys in the band (part 7)

Първият човек, когото се сетих да потърся естествено беше S. След като безрезултатно се опитах да му звънна, му написах „So where are you and your cousin”. Вече бях леко пияна. Получих отговорът: “Not around mama. Had to drive home. Forgot Chad had a wedding.”. Значи и той отпадаше. Казах на таксито да кара към Alphabet City, където се донапих в бара на същия приятел, в чийто апартамент бях крашнала преди няколко дни (следите ли ми мисълта) и след това се прибрах в къщи. На сутринтa все пак отговорих на S.
Аз:„So who got married? You? XD”
S:“My cousin”
Аз::“Haha the same with the threesome?”
S:“No, lol. That would be crazy. No, this cousin is a goody two shoes”.
Веднага отворих Google за да проверя какво означава goody two shoes и се оказа, че е каквото и предполагах: примерен, неотклоняващ се от правилата индивид.
Аз:„What about the other one that you want me to fuck? Is he bad?”
S:“No more questions”.
Аз:“No more answers. Going to sleep now”.
След няколко дни ми звънна отново, с абсолютно идентично предложение да се видим тъй като сега е в Brooklyn. Може би като вярно пале трябваше да хвана моменталически такси, да притичам при него и да му лапна пишката? Не, че не бих го направила, все пак ми беше Мастър, но имах уговорка – трябваше да ида да видя една стая в Astoria, където смятах да се местя от следващия месец. Казах му, че ще му звънна като приключа и той се съгласи. Телефонният ми повик обаче остана безгласен. Демек, пича не си вдигна телефона. Написах му sms и на него не отговори и реших да спра да се занимавам. Отдавна ми беше писнало от тъпи копелета, които се правят на две и половина и не смятах да поощрявам мъжката путковщина, дори и да ставаше въпрос за някой със златен кур.
След около месец докато се прибирах от бара в Greenpoint, в който работех, получих sms от братовчед му R. Звучеше доста дружалюбен и искаше да се запознаем, братовчед му, който вече познавах доста добре, му бил дал телефона ми и бил много любопитен да се видим... започнахме да си пишем и след около 10-15 съобщения нещата вече доста сериозно опираха до секс. Започнахме да се възбуждаме като си пращаме голи снимки, които еволюираха в телефонен секс при който свършихме един след друг... Уговорихме си среща на следващия ден, знаех, че не трябва да го чукам, но, мамка му, беше толкова трудно да устоявам на изкушението – нали казваха още в лексиконите, че най-добрия начин да устоиш на изкушението е да му се отдадеш...