February, mad february....

Обявявам, че са пуснали нещо във въздуха през февруари. Нещо, което кара хората да изтрещяват. Под хората, естествено, с присъщия ми егоцентризъм, визирам себе си.

Родена съм през този месец. На 24 февруари, точно пред 20 години на този свят се е появило човешко същество, около 4 килограма и половина жива плът, от женско пол, с тъмна коса и голяма глава. Кръстили го Мартина, на синът на една приятелка на баба ми, който в момента е поет в Париж. Така и не съм го срещала никога, но би ми било приятно да си побъбрим.

Ето, минали са 20 години от тогава. Както моято любим Brian Molco е възкликнал:

"There are twenty years to go
the faithful and the low
the best of starts
the broken heart,the stone

There are twenty years to go
the punch drunk and the blow
the worst of starts
the mercy part,the phone"

Има едни моменти... малко са особени. Всичко ти е наред, всичко е супер погледнато и отпред, и отгоре, и отляво, и отдясно. Но вътре нещо те разяжда и не е OK. Което води до въпроси, отговори, грешни постъпки, съжаляване, алкохол, наркотици, повръщане и главоболие. Но какво би било прераждането без смъртта? Дали някои неща не се случват заради "онази по-висша сила", която подръпва лекичко струните на съзнанието ти и те мърда из сцената на собствения ти живот? Или просто трябва да смениш дилъра...

Честно казано тотално откачих покрай собствения си рожден ден. Държах се като предрусала невротична кучка, без обаче да съм предрусала - хвърлих немалко пари на вятъра, ускорих ударите на сърцето си и намалих значително броя на нервните си клетки. Но осъзнах, че имам нужда от промяна. И то такава, която да се случи вътре в мен и след това да се материализира в реалността в образа на една по-добра Мартинка, която да пише повече и да обича повече.

Честит рожден ден на мен. 4 дни по-късно. Вече съм способна да се усмихна и да си купя нов чифт обувки. На токчета.



You're the truth not I

Out of Space IV

На 18 февруари в Club "Twins" /в НДК/ за 4ти пореден път ще се проведе тематичното парти "Out of space". По думите на организаторите целта е да се пресъздаде обстановката от онези хора, облечени в електрикови зелени и оранжеви дрехи и подскачащи нагоре-надолу със светещи пръчки. Звукът пък ще ни върне в последното десетилетие на миналото хилядолетие с oldschool rave, big beat, oldschool breaks и тн. Селектори ще бъдат:

Unison - oldchool rave author trax http://www.unisonbeats.com/

Vilnjal Van Dahl /тъгъдък/ - oldschool rave
Brokoli /remurder/ - oldschool rave
Brokerz /basstards/ - big beat
Gichev /remurder/ - jungle

Входът е 3 лева, но ако се облечете подходящо за случая можете да минете и без пари. x)

Да забранят "приятелките" със закон!

Трябва да забранят всички "приятелки" със специален закон! Под "приятелки" визирам гаджетата на разни мъже, макар че терминът "моята приятелка" вече е добил специфичен злокобен привкус. Тези гнусни вещици, безлични момиченца, които по някакъв начин, който на мен все ми се изплъзва, успяват да омаят мъжете и да ги оплетат в мрежите си, така че да ги направят "свои", трябва да горят в ада, докато гаджетата им им изневеряват с мен.

А мъжете сякаш се хипнотизират. Започват да качват снимки, в които са гушнали и цункали възлюбената си из facebook и skype, спамят постоянно интернет пространството с любовта си, не пропускат да напишат навсякъде колко много се обичат и колко точно месеца вече са щастливи заедно и как никога, ама никога не искат да се разделят. В същото време някоя тъмна вечер се напиват и разпускат напрежението като правят див разюздан секс с някоя откачена мацка. След което се прибират, гушкат "милото" и заспиват спокоен сън.

Повдига ми се от целия този фалш честно!

И признавам, че тайно им завиждам на тези привилегировани женки, които според мен членуват в някакво магьосническо сдружение. Как го правят, просто не знам. Сигурно няма и да разбера. Обикновено, след като са прекарали известно време с мен, мъжете си хващат някоя "приятелка" и изкарват поне година с нея... Примирила съм се вече. Дори започвам да си мисля, че "приятелките" ме използват като посредник чрез вуду кукла...

Миналата седмица ми се обади един бивш любовник. Искаше да се видим, да ходим на едно парти заедно. Отидохме и партито беше супер, но след 30 минути той вече искаше да си ходи, защото "бил в лека депресия заради раздялата с "приятелката" си и гледал да е на по-тихи места, защото му било още леко гадно". И то става въпрос за същата тази "приятелка", заради която спря да се вижда с мен.

Е, за какво ми се обади тогава? За да му кажа "Добре, скъпи. Аз ще те утеша с една свирка, няма да се депресираш заради нея. Ела у нас. Ела да ме чукаш, а после да си хванеш друга." Пичът е свежарка, но просто няма начин това да се случи, нали разбирате.

Друг ми се хвалеше в skype колко як секс правел, как бил лошо момче, пушел, пиел и се друсал, въобще rockstar lifestyle. Като му казах да дойде у нас и да ми покаже за какво става въпрос, той започна да ми се обяснява, как никога не бил изневерявал на "приятелката" си, с която били заедно от две години и половина, а от една живеели заедно, но как вече не можел да продължава така и не знаел какво да прави. Усетих познатото чувство предхождащо повръщането и побързах да достигна тоалетната...

Сигурно няма да ме разберете и ще ме заклеймите като злобна кучка, особено ако сте една от "приятелките". Честно казано слабо ме вълнува. Но следващият път, когато гаджето ви не си вдигне телефона си помислете, че една армия откачени мацки като мен дебнат и той може би е някъде, в някоя от нас, надълбоко...

Целувка по бузата за добрата стара Смърт

Силвия съблича топлия халат, излиза на терасата и както е само по бикини сяда на парапета. Не е нито топло, нито студено – температурата навън е някъде около 15 градуса по Целзий. Тя може да усети тръпките по кожата си, без да умира от студ - усещане, на границата между приятното и некомфортното.

Силвия седи провесила крака през ръба на деветия етаж и просто размишлява за света, който я обгражда, който я задушава, от който е част, но който сякаш не е част от нея. Колко странно изглежда всичко, ако се опиташ да се отчупиш от рамката, от нещата, които са те учили, че са така. Милиони странни същества, наречени хора, обсебват планетата. Раждат се, циркулират из нея, влюбват се, плачат, използват изобретени от тях приспособления, които им помагат и пречат едновременно, пушат и пият, срещат се и се разделят, умират и биват забравени. Вървят под небе, което не разбират и към което рядко поглеждат, крачат по земя, която им дава живот, а на която се отблагодаряват само с отпадъци, с огризки от битието. Животът е една луда игра, която си длъжен да играеш и на която разбираш смисъла, чак когато вече е приключила, мисли си тя. Това е парадоксално. Всъщност ние сме обградени от парадокси. От хора, които парадират с това, че не парадират, от хора, които обичат само за да наранят, от хора, които искат да бъдат различни, а когато се сблъскат с различното бягат от него. Едва ли има по-парадоксално общество. Защо трябва да съм част от него изобщо. Не може ли просто да плъзна краката си надолу, да се понеса към земята, от която съм дошла със силата на прочутата гравитация и да прекратя целия този фарс? Да избера чистата и вечна празнота, пред тази, обградена от крехка, фалшива черупка смисъл.

Вместо да скочи, обаче Силвия прехвърля обратно краката си на обляната в светлина тераса. Сяда на пода й полугола, леко трепереща. Сърцето й бие с няколко удара в минута по-бързо от обичайното. Силвия навлажнява леко показалеца и средния пръст на дясната си ръка и ги прокарва по влажната си вагина. Умът и фатализмът винаги я възбуждат. Когато свършва облича топлия халат и влиза вътре. Земята продължава да се върти, хората продължават да си мислят, че я владеят, а удоволствието след оргазма, продължава да е все така хубаво. Струва си да живееш. Засега. Но и да флиртуваш деликатно със смъртта. Да я поканиш на танц, да я целунеш леко по бузата, а след това да се разделите, за да се срещнете отново по-късно, неясно точно кога. Но да знаете, че със сигурност ще срещнете отново и тогава ще се отдадете една на друга изцяло.

Rated R - да бе, да !

Нещо, което не е особено ново, но за което спонтанно се сетих.

Последният албум на блудкавата r'n b певица Rihanna има същото име като най-якия албум на Queens of the stone age.

Става въпрос за "Rated R", което по номенклатурата на Американската филмова асоциация означава "Забранен за лица под 17 години без придружител".




Queens of the stone age VS Rihanna



Не, че е особено престъпление да си кръстиш албума, като този на друг изпълнител, но при толкова хиляди и милиони различни варианти, не коства чак такова огромно усилие да измислиш нещо ново. Да не говорим, че при условие, че половината от феновете ти са под тази възраст не виждам логиката. Или въпросното R идва от Rihanna. Уау! Колко оригинално!

Явно обаче схемата работи, защото албумчето на Rihanna продава 181 000 копия само за първата седмица.

Тук е и мястото да кажа, че изобщо не одобрявам масовото напоследък явление разни комерсиални поп певачки да изскачат с визия, все едно са мрачни готик звезди от средата на 80те или перверзни фетиш моделки (сещайте се кого имам в предвид). Не, че имам нещо против алтернативната визия, но трябва да имаш някакво покритие за да я използваш и налагаш. Просто не ми се вързва това да изглеждаш по подобен начин, а музиката, която правиш да няма абсолютно никаква допирна точка с визията ти.

Да, да, разбирам, че стана доста модерно напоследък да си "дарк" и да имаш татуировки, но щом сте толкова "корави" заедно с външния си вид сменете малко и блудкавите си поп песнички, създадени само за да угаждат на продуцентите, да се харесват на неслушащите- особено-внимателно маси хора и да носят много пари.

Иначе е леко манипулативно. Ако никога не съм чувала Rihanna и видя тази обложка, ще си помисля, че става въпрос за звук, подобен на Siouxsie & The Banshees, ранните Depeche Mode или Marilyn Manson, а не на това:



Пазете се деца и запомнете - външният вид лъже!

Tomato McGrand Debut или как го правят в Япония

Докато си джитках полуадекватна в youtube-а попаднах на две доста интересни японски McDonalds реклами. Не, че съм върла McDonalds фенка, напротив, бягам от него като дявол от тамян, но рекламите определено заслужават внимание, защото са нетипични, оригинални и по японски странни. Клипчетата са 2, ще ги нарека условно "женско" и "мъжко".


В първото виждаме секси мацка, аранжирана изцяло в цветовете на McDonalds (жълто, червено и бяло), която си седи и ни гледа предизвикателно, докато хипотетичен вятър поклаща ефирно червените й коси. Съвсем неочаквано мацката изважда от скрито от нас място, някъде до дупето й, един гол сандвич. В следващия кадър сандвичът ни е показан в съвсем близък план и тя леко еротично (приемете ме за извратена, ако искате, но това, според мен, определено е търсен ефект) стиска мазния хамбургер. След което с френски акцент изговаря "Tomato McGrand. I'm loving it. Debut".

Рекламата е съвсем кратка, 15 секунди, но определено ти се забива в главата като летяща със 100 километра в час съчма.

С "мъжката" реклама схемата е идентична, но явно тя е насочена към женската (или гей) публика.



Еееех, Япония бих се прежалила и бих преглътнала един гаден калоричен McGrand, заради теб и още как!!!

Сгряваща улична фиеста в Пловдив!

Тази вечер, след 6 часа, температурата в центъра на Пловдив със сигурност ще бъде с няколко градуса по-висока!

Латино-балканско-реге бандата Faela! (която лично на мен ми напомня на The Cat Empire) и Frida Dance Company ще представят уличния спектакъл Fiesta. Датата е 16.01.2010 г., часът е 18, а мястото - Главната, пред магазин Terranova.

В лабиринта на Mr. Lovegrove и Dead can dance

Винаги съм харесвала Dead Can Dance, без особено да задълбавам в музиката им. Слушала съм разни техни работи, през разни етапи от живота си... Вероятно и тази песен съм я слушала преди. Но наскоро я преоткрих и се влюбих в нея. Чуйте я и вие:

Dead can dance - The ubiquitous Mr. Lovegrove


Намира се под номер 2 в шестия студиен албум Into the Labyrinth на австралийското дуо Dead Can Dance, който пък е издаден на 13 септември 1993 първо в Европа, а на следващия ден и в САЩ. Това е и първият им студиен албум, издаден в Щатите. Въпросният „The Ubiquitous Mr Lovegrove“ е издаден като сингъл и се върти по радиостанциите, които наблягат на алтернативна музика.

Текстът си е направо епохален:

I thought that you knew it all
Well you've seen it ten times before.
I thought that you had it down
With both your feet on the ground.
I love slow ... slow but deep.
Feigned affections wash over me.
Dream on my dear
And renounce temporal obligations.
Dream on my dear
It's a sleep from which you may not awaken.
You build me up then you knock me down.
You play the fool while I play the clown.
We keep time to the beat of an old slave drum.
You raise my hopes then you raise the odds
You tell me that I dream too much
Now I'm serving time in disillusionment.
I don't believe you anymore ... I don't believe you.
I thought that I knew it all
I'd seen all the signs before.
I thought that you were the one
In darkness my heart was won.
You build me up then you knock me down.
You play the fool while I play the clown.
We keep time to the beat of an old slave drum.
You raise my hopes then you raise the odds
You tell me that I dream too much
Now I'm serving time in a domestic graveyard.
I don't believe you anymore ... I don't believe you.
Never let it be said I was untrue
I never found a home inside of you.
Never let it be said I was untrue
I gave you all my time.

Бих обобщила всичко до тук в 2 единствени знака : <3

Един кантабриец от Ню Йорк показва свои картини в София

Вчера беше открита изложбата "Background", която представя 20 картини на талантливия испанец Едуардо Аниевас-Кортинес. Организатори са Barouh and partners Ltd.- същите, които организираха изложбата на Пикасо миналата зима). Мястото е Националния арт-център "Форум", който се намира в първата пресечка зад Софийските Хали, на около 50-100 метра в посока Лъвов Мост. Тъй като по принцип не ме бива много с ориентацията ще ви дам адреса : ул "Джордж Вашингтон" 24 А.

Картините ще гостуват на арт-центъра до 24 януари, а след това ще бъдат в галерия "Жорж Папазов" в Пловдив. Това е и първия път в който са показвани пред публика, разказа Аниевас. Той пък е много симпатичен 36 годишен мъж, дори бих казала красив. Говори увлекателно на испански, макар да не разбирам и думичка от този език. А рисува... рисува фантастично! Без да преувеличавам от доста време не съм виждала картини, които така да ме грабнат със своята непосредственост, оригиналност и простота. Писнало ми е от претенциозни видео-инсталации, банални произведения, които сме виждали вече много пъти, а са обградени с балон претенция. Като спукаш балона обаче, отдолу не остава нищо. Или поне почти нищо.

За да подплатя мнението си с визия ви предлагам снимки на някои от картините, които можете да видите на изложбата. Взела съм ги от сайта на Аниевас : www.eduardoanievas.com

Боксьор в черно. 45.8/61 см; акрил, платно; 2009



Жълт силует с чадър, 50.8/96.6 см; маслени бои, платно; 2009



Ходещо голо женско тяло; 45.8/61 см; маслени бои, платно; 2009



Отражение в червено; 61/76.2 см; маслени бои, платно; 2009



Фигура с чадър на син фон; 50.8/81.3 см; маслени бои, платно; 2009

Това, което ме изненада в случая е, че цените на платната на Аниевас са доста по-ниски от обичайните цени на платна на български автори. Една картина струва средно около 500 евро. Което въобще не е много, като се има в предвид, че съм виждала картини на български художници на двойно по-високи цени, които въобще не могат да се мерят по какъвто и да е показател с тези. И това е така, защото вероятно Едуардо Аниевас е разбрал, че ако си истински творец трябва да се раздадеш на хората. Да направиш така, че произведенията ти да са достъпни, а не да бъдат гледани като издигната на пиадестал химера.

Ето и какво казва самият художник за изкуството, което създава:

"Онова, което най-много ме интересува, когато започвам да рисувам е именно замаха на четката. Линията може да се сравни с дишането, ако дишам правилно, картината се появява без усилие."

"Темите са различни, но две сред тях сякаш започват все повече да присъстват: голото женско тяло и градският пейзаж. В градските пейзажи обикновено рисувам една или повече движещи се фигури. Фигуралната част, пешеходците са просто цветно петно, без никакъв детейл, само замах на четката, за да се създаде илюзия за движение. Задният план (the background) на тези картини са геометрични композиции, които - макар да възникват като конкретни улици или градове се превръщат в анонимно обкръжение, в безименни селища. И въпреки, че повечето са рисувани в Ню Йорк, те биха могли да представляват който и да е град в света. Може би най-натрапчивото внишение в тях е една почти сетивна самота. Усещане, което ме завладява всеки път, когато обикалям улиците и погледът ми среща погледите на хората около мен.
Голото тяло... е, добре какво ли не е казано на тази тема... всичко! Жената представлява много неща и е несъмнено извънредно важна в моя живот; моята сексуалнот, но също така: равновесието, отмората, майчинството, началото, края, човечеството, страстта... списъкът е неизчерпаем..."

Ще добавя само, че произведения на Едуардо Аниевас-Кортинес са били показвани в много европейски и американски галерии - в Мадрид, Сантандер, Пасау, Лисабон, Бостън, Ню Йорк... Негови картини са включени в постоянните колекции на културния център "Ла Видриера", УНИЦЕФ, финансови институции и други.

Сега те са съвсем близо до вас. Какво още чакате?! Отидете да ги видите. После ще си говорим. х)