...а едно време Остава правеха хубави песни...

После започнаха да правят още по-хубави песни...



Какво се случи?!



;(

пс: за да не остана погрешно разбрана, а и може да има музикални инвалиди из читателите, съвсем открито заклеймявам последното парче за отвратително, както и всичката им скорошна продукция (т.е. след "Моно", след като почнаха да пеят на английски и се самообявиха за "Rock'n roll song designers") ... а изцепките им по време на концерти няма и да ги коментирам. Сори пичове, едно време бяхте добра банда...

"Патетичен разказ"

Нещо, което написах преди около година, сложих в блога си и след това изтрих. Сега решавам да го публикувам отново.

В една късна лятна вечер, когато купонът вече започваше да замира, момчетата цъкаха белот в кухнята, докато момичетата се бяха събрали в хола, бяха се излегнали кой където намери и се прозяваха групово. Точно тогава, сигурно 5 минути преди да заспят тотално Клара се обади:
Ей мацки, ако знаете онзи ден каква история чух . Уж се била случила в нашето градче, но на мен ми изглежда като чиста проба градска легенда. Все пак е изключителна, много романтична и малко тъжна, искате ли да я чуете?

- Ами давай, или ще се поразбудим или ще ни подейства като приказка за лека нощ. – Отговори й Силвия, която разцъкваше SMS-ите на телефона си си и триеше ненужните.

Клара започна да разказва. Всъщност всички наостриха уши и започнаха да я слушат внимателно, защото тя разказваше много интересно, определено си я биваше, а историите й бяха необикновени и същевременно достатъчно простички за да припознаеш ако не себе си, поне някой познат вътре.

- Започвам. Слушайте внимателно. Той бил на 20 и няколко и се казвал Теодор. Бил по-скоро хубав – висок, с добре оформено тяло, за което се грижел старателно, с тъмно руса коса и леко грубо, но мъжествено лице с искрящи зелени очи. Имал много познати, с които излизал вечер по баровете и клубовете в нашия град, точно като нас, даже може и да сме го срещали хаха. Там, както знаете стават и свалките, а с неговата външност определено се радвал на женско внимание. Теодор имал обаче един проблем, за който не бил споделил с никой - неговата малка тайна, която разяждала отвътре уж щастливия живот, който трябвало да води. Той не успявал да получи ерекция с всички онези красиви, млади, добре оформени жени (като нас), които ухаели на свежа плът и секс и с които всички искали да спят. Когато Теодор се озовял в едно легло с такава жена, каквото и да правела тя просто „не можел да вдигне парашута”. Но не, той не бил импотентен… просто явно му ставал само с грозни мацки. Ако бил с някоя възрастна, грозновата, дебела, космата или откровено грозна жена получавал мощна ерекция и ги карал да полудяват. Но никога не можел да докаже своите способности на красивите жени, които желаел и с които заслужавал да бъде. След 2-3 срещи с него, след няколко креватни опита, мацките просто спирали да му вдигат телефона или започвали да измислят оправдания за да не се виждат, а след седмица-две той ги виждал с някой друг, който нямал неговата външност, сигурно нямал и неговата душевност, но успявал да ги чука и вероятно да ги задоволи. Никоя от тези красавици не успявала да стигне до истинската му същност, а грозниците чукал по един два пъти и след това нямал и желание да ги види повече. Използвал ги като обект, който да задоволи страстите му, като секс кукли, които не харесвал визуално, но по странна ирония го възбуждали. Мислел си – „Само да мога да правя секса, който искам бих бил щастлив”
Тя пък била на 17 и се наричала Кристина. Притежавала интересна красота, изящно тяло и огромен сексуален капацитет. Обожавала да се чука и го правила като никоя друга жена на света. Знаела, че може да има пениса на всеки, никой никога не й бил отказвал, но не можела да притежава душата на никого и това я натъжавало. Не, че мъжете не се влюбвали в нея – влюбвали се, но в момента в който тя усетела, че те вече са нейни, губела всякакъв интерес към тях и ги изоставяла. Сякаш сама бягала от щастието си, от това, което искала. Така от легло на легло, от мъж на мъж, тя се взирала в очите им докато свършвали и се опитвала да открие в тях любов. Но не виждала нищо друго освен страст и сласт и безкрайна празнота, която оставала вътре в нея след като те свършели. Не, че и Кристина не се влюбвала. Тя се влюбвала няколко пъти годишно, но само в онези, които можела да притежава отчасти, с които си открадвала моменти и които след като били за кратко в нея се връщали при своите приятелки и съпруги. Обичала само мъжете, минаващи като приказни привидения през нея и живота й и оставящи след себе си вкус на сладка тъга. Тя продължавала да бъде чрез тялото си с различни мъже, да приема в душата си само тези, които не можела да има, докато не започвала да се чувства все по-празна и празна. Искала да се промени, казвала си, че ще го направи и все пак не го правела. Изгубена в кръговрата, точно когато си мислела, че водата я е погълнала изцяло и няма смисъл да се повдига дори и за миг над всичко това и да си поема въздух, я срещнал Теодор. Станало като на филмите. Случайно, на улицата, обърнал се след нея и тя се обърнала след него. Заговорили се. Просто се забелязали в тълпата, разменили си Фейсбуците, защото gsm-ите вече не били на мода. Уговорили се да излязат. Отишли на среща, след която и на двамата се случило точно това, което винаги се случвало. Тя се напила и си легнала с него, а той не успял да го вдигне. Но вместо това да ги смути, то някак си ги накарало да се почувстват по-интимни от всякога. Под въздействието на алкохола или не Теодор първи й разказал своята история и й казал, че му трябва пълноценният секс за да се почувства щастлив. От своя страна Кристина му отговорила, че сексът не може да му даде щастие, а напротив и му разказала своя случай. Решили да загърбят чукането и всички онези неща, които правят „връзките” - „връзки”, или които просто хората са приели за такива. Решили да се виждат и да си говорят за динозаври и книги, вместо за сметките за тока, сексът,наркотиците и парите, да се докосват по най-нетрадиционните места като брадичката или безименния пръст на лявата ръка, вместо да се целуват и натискат. Започнали да се срещат по този начин, като две човешки същества, на които просто им е приятно да споделят времето си заедно. Без ангажименти, без условности, без нищо сексуално и животинско. Срещите им били като танц на душите, чисти като току що навалял декемврийски сняг. Но една вечер, докато си говорели и се наслаждавали чисто и просто на удоволствието от присъствието на другия съвсем спонтанно се целунали, прокарали пръсти през косите, след което се прегърнали. Прегърнали телата си, след като били опознали душите си. Отправили се към леглото и правили най-прекрасния, пълноценен и задоволяващ секс някога. След като се бил отрекли от него и били изтрили от паметта си, всичко, което знаели за секса, всичко на което ги били учили и всичко, което били изкривили през тесните си призми и безбройните обществени огледала го открили наново неоневинен, неопетнен, почти магически… На сутринта Кристина се събудила и го погледала докато спи. След малко и Теодор се събудил и й се усмихнал.

- Ееее Клара, страхотна разказвачка си, просто няма такава, ама кажи де, какво станало после? – запитаха момичетата, които се бяха понадигнали и слушаха с ококорени очи.
- Не знам, до тук ми я разказаха… предполагам, че са „заживели щастливо до края на дните си”…
- Да беее, такива неща не се случват вече, никой не се отказва от секса, никой не се уморява от него. Sex rules everything around us, не можем да победим това. – обади се Виктория – и все пак е много красиво.
- Дааа. Искам и на мен да ми се случи нещо такова, този моят вече започва сериозно да ми лази по нервите. – сподели Мария.

Летаргичната обстановка от преди малко се беше превърнала в добре познатата момичешка глъчка, в която всяка споделяше с другите любовните си терзания и радости. Само Калина стоеше мълчаливо отстрани и леко се усмихвашe…

иЗгубенитеТрадки (които всъщност са тефтер): страници 1-2

Моментът, в който демонът се превръща в човек...

"You love blow and I love pow..."

( б.а.:би трябвало да означава втория ред от четвъртия куплет на Back to black на Amy Winehouse, който всъщност е You love blow & I love puff... Какво съм чувала като това Pow не знам, или май скоро не искам да издавам хаха)

"My soul is on fire."

Айде и едно друго любимо парче на Amy за финал:

Tim & Eric B$M movie pledge

Ето го и новото видео, което снимахме със Ashley Epps, Phillip Gulley, Bianca Caampued, Steve Five,Pete Sustarsic и Theresa Friess. Проекта е свързан, с Tim'& Eric's Billion Dollar Movie Pledge, която пък е свързана с наскоро излезлия Tim and Eric's Billion Dollar Movie . Повече за тях на хиперлинковете.

Из Изгубените Тетрадки - работно заглавие

Започвам новият си проект, с работно заглавие "Из изгубените тетрадки" (което ще се промени ако измисля нещо по-добро). Зад него стои едно средно на размер, розово тефтерче, което за рожденния ми ден ми подари Александра Рамирез. Тогава навършвах 20. Юбилей. Партито беше в апартамента ми в София.

Сега, след 2 години, отново в надвечерието на рожденния ми ден, вече живееща и работеща в Ню Йорк, аз я преоткривам. Разгръщам листите й и из тях намирам изгубените съкровища. Разкази, разкривени репортажи от концерти, задъхани истории написани по път, мисли, спомени, маршрути. Решавам, че те заслужават да бъдат показани някъде, душевно-ексхибиционистичната ми природа не би позволила те да бъдат изгубени непрочетени.

Ето и как започна всичко.

Фъстъчено масло, бондидж и чихуахуа (как снимахме клип на Circus Devils)

Зимен Ню Йорк. Една вечер си бачках, чудейки се в какво да се забъркам след като приключа, когато се сетих, че имах уговорка със Steve Five. Не го бях виждала от няколко месеца - с него се запознахме на концерта на Sonic Youth в началото на август. След това се бяхме срещали няколко пъти, даже се беше появил като герой в няколко от моите истории. Наскоро Steve Five ме покани на предстоящия концерт на групата си The Library Is On Fire и... доколкото си спомнях, концертът трябваше да е именно тази вечер.

Писах му. Дали да взимам камерата или не? Да отида ли да го снимам, да му взема интервю? Или да направим нещо друго, въобще - какво да правя? Той ми отговори, че концертът е отложен за друга дата, но можело все пак да се видим. Очаквал някакви хора в лофта си в Бушуик, Бруклин. Покани ме да се присъединя, ако искам...

Така и така нямах никакви планове, затова реших да отида. Когато стигнах до лофта му, намерих вързан непознат мъж, който лежеше на пода. Мъжът беше намазан с фъстъчено масло. Видях и очарователно сладка чихуахуа, облечена в оранжево пуловерче.

Кучето, също като мен се чудеше какво става, а самият Steve, ухилен, ме посрещна със супер странна маска на лицето. Оказа се, че снимат клип към новото парче на Circus Devils. Попита ме дали искам да участвам и... ето го резултатът!



Всичко се случи спонтанно. Вярвате или не, клипът е заснет за час-два, с HD мобилен телефон, "зад който" стоеше Katie Rachele, която прекръстих на K-chan! След няколко дни Steve го edit-на и вече беше в YouTube. Фъстъченото масло влезе във видеото, само защото стоеше самотно на масата, а идеята за клипа, по думите му, се появила докато той невинно си е играел с нож и в същото време решил да направи видео към песента.


Няколко думи за групата: Circus Devils са създадени през 2001 година в Охайо от Робърт Полард (Robert Polard) фронтмен на култовата ло-фай/инди банда Guided by Voices. Музиката им е експериментална и варира от acid rock през тежки китари до ембиънт и всеки албум звучи различно от предния. До момента бандата е издала пет албума, а парчето "Leave the knife, Curtis", към което заснехме клип, е част от последния, кръстен Capsized! Независимо от солидния си обем албуми до момента Circus Devils не свирят по концерти. Също така в уебсайта си (www.circusdevils.com) те подчертават, че не са поклонници на Сатаната, харесват Бийтълс и биха желали да имат повече фенки.

Steve не свири в групата, нито пее в нея. Но той е, както се казва, лицето й. Неговият герой - Sgt. Disco е учен, който създава наркотик наречен I Razor. Въпросното вещество, разделя съзнанието на човек на 7 различни личности, но Sgt. Disco взима твърде много от наркотика и се превръща в луд гений. Неговият най-добър приятел е професор Salmon (в ролята Cory Race, който също участва в клипа), а приключенията на двамата ще бъдат показани във филма I Razor, повече за него тук.

I Razor се очаква да излезе през Септември 2012 и ще може да бъде открит онлайн, а музиката на Circus Devils може да бъде намерена тук, както и в нашумялата онлайн стрийминг програма Spotify. Ето и малко снимки от филма:







Материалът е публикуван в dnevnik.bg, линк тук.

Mракът и индустриалното се превръщат в красота (изкуството на Кевин Уилям Рийд)

Препубликувано от материалa ми за вестник "Дневник" и Бунтарт. За връзка към оригиналния материал цъкни тук.

Мъглива вечер в Бруклин. Хващам автобуса от Бушуик и се насочвам към Клинтън Хил, където се намира студиото на Кевин Уилям Рийд.



Кевин учи магистратура в световноизвестния арт институт Pratt, от където са излезли фотографът Робърт Мейпълторп, дизайнерите Бетси Джонсън и Джеръми Скот, актьорът Робърт Редфорд, пънк иконата Пати Смит, художниците Макс Вебер и Нат Майер Шапиро, та даже и Роб Зомби! Преди това той завършва бакалавърска степен от University of Maryland – College Park, с акцент върху рисуване, принтмейкинг и графичен дизайн.


Кевин ме посреща на вратата и ведната ме въвежда в света на изкуството си. Вдъхновен от скелетите и свърхестественото, той създава своите красиви чудовища, използвайки индустриални отпадъци. Всичко това намира из Бруклин – разноцветни парчета изкуствена кожа, останали след производството на чанти, кори от яйца, автомобилни стъкла, парчета дърво и линолеум, върху които рисува.

Като дете, той често прекарва лятото във фермата на унгарската си баба в Кънектикът, където още в ранна възраст, вижда как животните са убивани, за да се превърнат в храна.

"Видях първото си колене на прасе на 3 години, стана ми малко тъжно, тъй като харесвах това прасе. Но дядо ми и баба ми ми обясниха, че това е нещо нормално, тъй като ние ще се храним с него и това е добре".

През този период от живота си Кевин започва да използва кости, пера и други части от мъртви животни, за да създава обекти, а сега вплита рециклирания боклук (както и идеята за мрака и свръхестественото), за да създава творбите си.

"Всичко, освен боите са отпадъци, които намирам из бунищата на Бруклин и на които вдъхвам нов живот. Където другите хора виждат ненужен боклук, аз виждам възможност да създавам изкуство."

Друго вдъхновение за него са съвременната tattoo и скейтборд култура.




- Значи ти комбинираш мрака и индустриалните отпадъци, за да създадеш красота - питам го аз.

"Точно така!" отговаря ми Кевин. Той също споделя, че е голям фен на екзотичните меса и в момента търси бизонско.

- Месото от кенгуро е много вкусно! Когато обаче казах на сестра ми, че съм го пробвал, тя не ми говореше няколко дни, защото харесва много кенгурутата. Аз обаче я успокоих, че това не е кенгуру, което познава лично!

Младият художник също работи и като барман в Project Parlor, бар на границата между Бед-Стай и Клинтън Хил, където част от творбите му бяха изложени през декември. Самостоятелната изложба, подкрепяща дипломната му работа, ще бъде показана през март, а през април ще участва в груповата изложба Amplify Action.

Кевин разказва, че заради унгарските си корени, много иска да направи изложба в Източна Европа.


"Докато другите артисти мечтаят да покажат творбите си в Париж, аз по-скоро ги виждам в Букурещ."


- Би ли дошъл тогава малко по на юг, за да ги изложиш и в София? - питам го, а той с усмивка ми отговаря:

- Да, защо не!

Благодаря му за посрещането и се потапям отново в мъглата, обгърнала Бруклин. Знам, че дори да сънувам кошмари тази нощ, те ще бъдат сладки...

БунтАрт - неделя - 10:30 сутринта - БНТ

Тази неделя от 10:30 сутринта по БНТ в предаването БунтАрт, ще представя изкуството на Kevin William Reed, мой колега и приятел от Бруклин, който вдъхновен от скелетите и свърхестественот, създава своите красиви чудовища, използвайки индустриални отпадъци, които намира из Бруклин

Не пропускайте също интересни кадри от бунтовете във Ванкувър, както и енергичния пънк на една от любимите ми БГ банди - Bright Sight.

За трейлър към шоуто цъкнете тук

Повече за Кевин и творбите му, можете да намерите на личния му сайт тук .

New York City Subway

Тъй като отдавна не съм качвала нищо в блога си, като изключим бозавото Фейсбук стихотворение, което съчиних набързо и публикувах не особено трезва една вечер и тъй като днес трябваше да направя backup на телефона си и случайно попаднах на това видео, реших да го представя на вашето внимание.

Клипчето е заснето през октомври 2010 и е доста random, но представя "жива картина" от метрото на 14 street/Union Square.