Да не ходиш с деца на баня, че ще ти изядат сапуна...

По (не)действителен случай. Всички имена, лица, предмети и пакети са фикция.



Един сънлив октомврийски следобед. Един обикновен български град, окъпан в топли листа. Аз си лежа удобно на спалнята, слушам музика и си чета там нещо. Сещам се за Антоанета. „Еее, нали с нея щяхме да пушим. Тя ме забрави.” Отивам до компютъра и виждам, че я няма в скайп... „Ще я стрелна, може да ми звънне”... „Сумата по вашата сметка намалява, моля презаредете, тъъъъъъъ” и затварям. След една минута на екрана на нокиата ми се изписва някакъв непознат номер. Вдигам. Антоанета е. „Абе , аз съм на пейките, отстрани на градинката, свивам, ела ако искаш”... Много ясно, че ще ида. Няколко дръпки хубав джойнт ще ми се отразят добре.
Нахлузвам набързо първата попаднала пред очите ми тениска и някакви дънки. Пооправям малко разрошената си грива и излизам. Мяу!
Приближавам се аз към въпросните пейки и виждам единствено някакви хлапета. „Е, къде е Антоанета?!” Приближавам се и я виждам сгушена между 2 момиченца и едно момченце на видима възраст 14-15. Седи си спокойно между тях и свива джойнт. Ебати. Оказва се, че двете момиченца ще пушат с нас, а момчето пуши само цигари. Въртим си ние масура. 4 мацки с по 4 години разлика. Заговаряме се. Те са възпитанички на Немската гимназия, сега са 9 клас, набор 94. Пред входа е доста спокойно. Става за пушене на трева, тъй като е някакво непринудено място, не е като да се наредиш в кръг в някаква задънена уличка, нали разбирате. Минават хора, но никой не ни обръща внимание. Сигурно с малките изглеждаме абсолютно неподозрителни. Дали така се чувстват и педофилите? От входа излиза някакъв мъж на видима възраст 60, лееекичко подпийнал. Излиза и започва да се върти около червеното ауди, паркирано пред входа, на 2 метра от нас. Антоанета леко пребледнява, а лапетата почват да се хилят. „Кво става бе?” – питам аз. (Хвана ме) Историята е следната. Когато са седнали на пейката, моята приятелка естествено е поискала да „кашира” някъде постата, докато пушат. Така, ако дойдат куки, тя няма да има нищо в себе си. Винаги е хубаво да се застраховаш. Safety first. И така... тя е казала на момченцето да пусне пакета с тревата до гумата на колата. „Кофти място”-мисля си аз...
Дядката отваря вратата, сяда в колата... дано да запали. Запалва. Обаче не колата, а цигара. Седи вътре. Пуска си музика. „Ей сега ще се махне, не може да стои вечно”, казва моята приятелка. Но ето, човека пуска чистачките и сменя честотата на радиото. Все пак това си е неговата кола и неговият вход – може да си прави каквото си иска. Сетих се! „Защо някой не иде, не си изпусне нещо пред гумата, да се наведе и да вземе марихуаната” - предлагам аз. „Аз ще ида, ще си изпусна суичъра и ще я взема”- предлага едната от деветокласничките - Силвия. Познавам я от майспейс. Малка емовка, която много обича кучетата, розовото и да се реже. Съгласяваме се, нека да иде.
Малката се насочва към колата без никаква видима причина. Изпуска супер комично суичъра. Навежда се да го вземе. Взима го. Връща се и започва да се хили. Показва ръката си. Вместо пакет със 5-6 грама коз тя е взела някакво мърляво прокъсано найлонче. Ебати идиотщината. Малките се съдират от смях, но на нас с Антоанета хич не ни е смешно. Почва да ме хваща параноята. Ами ако тоя случайно се наведе и види джойнта. „Тони, хайде да се махаме оттук”... „Вие ходете където си искате, аз няма да си оставя последната трева”... Права е. И аз не бих. Макар, че понякога съм малко страхлива. Вече никога не бих си хвърлила каквото и да е до гумата на някоя спряла кола. Със сигурност.
„Еми ние си тръгваме.” – казват децата. Изсулват се, разбира се. Страх ги е или просто не им се занимава. Аз ще остана с Антоанета. Все пак ми е приятелка, няма да я зарежа, а и какво да правя вкъщи толкова напушена. „Е, Тони, останахме двете, дъртите кучета” „Кучки” – смее се тя.
Човечецът продължава да си седи в колата. Въобще не ни отразява. Вероятно няма никакво намерение да ходи никъде скоро. Решаваме да тръгнем към градинката отсреща. Хем ще наблюдаваме какво става, хем ще се поразтъпчем малко. Като вървим натам, Антоанета нарочно си изпуска кутията с цигарите до гумата и се навежда старателно да я вземе, заедно с „материала”. „Ето сега най-после ще го вземе и ще се махнем оттук” – мисля си аз, но след 30 секундно търсене моята приятелка се надига със учудена и сконфузена физиономия. Отправяме се към градинката, а тя казва „Еми няма го бе, тоя малкия как го е пуснал...” „Мани...”, отвръщам аз, „Да не ходиш с деца на баня, че ще ти изядат сапуна...” „Хахаха”, засмива се тя, „Май, май е така”. Добре, че все пак сме запазили чувството си за хумор.
Ебати парка! Няма нито една пейка в него, как да не пушиш по входовете. Стоим си ние до една потрошена катерушка и разцъкваме импровизиран хек с боклуците, които са навсякъде около нас. Антоанета ми разправя за някакъв пич, набор 93, който много си е харесала. Наполовина французин. Сваляла го в момента и искала да го ебе. Аз се сещам за един друг на неговата възраст. По-як е от всички мъже в Пловдив, за които се сещам в момента. „От него просто лъха на секс” – говори ми тя за нейния. И аз се съгласявам, макар че си мисля за моя. Напушените хора, някак си, винаги се разбират помежду си.
Обръщаме се назад и виждаме две сладки момченца (пак от въпросната възрастова група) седнали на съседната соц катерушка. Седят си, гледат ни предизвикателно-невинно и си пушат цигарките... Истински лолитковци. Ама единия какъв е сладък.... Стига! Сигурно съм станала педофилка. Дали и ние на техните години бяхме такива глупави, като тези с които пушихме. Или толкова секси и забранени, като тези зад нас. Забранени?...
Дядото излиза от колата, пооглежда се – наляво-надясно, напред-назад и съвсем спокойно сяда на пейката, на която преди малко пушихме джойнт с малките. При него отиват и сядат още двама чичковци. Ситуацията става трагична. По-скоро трагикомична... „Айде да визуализираме, че си тръгват” - предлагам аз. Моята съзаклятничка се съгласява. Започваме да си представяме как чичковците стават и си тръгват. Мислим си го 3-4 минути и ето, че те наистина си отиват. Силата на мисълта е голяма работа.
Отиваме и взимаме пакета с тревата. "Айде да си свием още един масур по този повод" - предлага Антоанета. "Айде" - съгласявам се аз.

Клуб "Fans" като Синдикален дом на индъстриъл културата - Ден 2

Другари и другарки, на 16 февруари, точно 7 дни и нощи след "Orgy Night", се състоя и втората тематична вечеринка, организирана от "Gorgon", този път под надслова "Electricity night".
Почетни гости бяха вокално-индустриална формация ANIMASSACRE, които са приемани с възторг и познати на софийската публика от изявата си преди японците GOTHIKA през месец май миналата година и др. участия в столицата.
Подгряваше ги търновския DJ Psychoma и още от самото начало пускаше здрав индъстриъл и EBM, от които направо ни "светнаха крушките". Към 22 ч. на видеостената се появи кървава аниме-визия, а малко след това на сцената излязоха и варненските манга-индъстриъл самураи - Симон, Диана и Тодор. Приканиха присъстващите да се приближат до сцената, тъй като "тази вечер ще се свири джаз". Доста странни виждания имат те за джаз музиката, но пък на нас ни харесаха. Изпълниха девет композиции, сред които ярко се открои четвъртото, представено като "едно любовно парче - "Е** си майката". На екрана продължаваше да се лее кръв, този път от игрални японски хоръри. Нямаше как да минем без бис, и изборът на формацията в този случай бяха "(R)evolution" и "Hynamizawa Syndrome", които взривиха жадната за бързи бийтове и тръпчиви шумове публика. Към 23:10 ч. ANIMASSACRE се оттеглиха от сцената, подкрепени с бурни аплодисменти и с озвучението отново се зае другарят DJ Psychoma.

Сетлист на ANIMASSACRE, София, 16 февруари, клуб "Fans":
01. Shi no sedai
02. Apathy
03. Mecha Tremors
04. EBC maikata
05. Backfire
06. User Hostile Interface
07. It takes two
08. Kankoku
09. Barcode of Death
10. Evolve
11. (R )evolution
12. Hinamizawa Syndrome

http://katehizis.com/news/shNews.php?id=10491&

Клуб "Fans" като Синдикален дом на индъстриъл културата - Ден 1

Има ли индъстриъл сцена, що животно е това и вирее ли по нашите географски ширини? Ами, има! И макар още да е сукалче, то е забило здраво зъби в гръдта на българския музикален ъндърграунд и смуче ли, смуче...

За да го измъкне от клетката и да го покаже на публиката, през най-краткия месец от годината "Gorgon" организираха "Синдикат" - в три тематични вечери през една седмица почитателите на дарк музиката у нас, могат да чуят някои от артистите, които я подхранват в момента: групите SHEMALE ZERO, ANIMASSACRE, VOYVODA и FAULT, подкрепени от VJ Gorgon и DJ Psychoma зад музикалните и видео плейъри.

На 9 февруари около 100 човека отпразнуваха първата от тях: "Orgy Night". Датата бе умишлено избрана между двата "празника на любовта" – 2-ри и 14 февруари и макар официалният ден на фетишизма да е на 16 януари, мисля, че ние го отпразнувахме подобаващо няколко седмици по-късно.
Вратите бяха отворени в 21 ч., клубът започна бавно да се пълни, а зад пулта застана VJ Gorgon, която освен с по-лека музика, идеална като за начало на вечерта, зарадва гостите и с красивата си фетиш визия. Прозвучаха групи като ATARAXIA, KIRLIAN CAMERA, LAIBACH. По стените бяха закачени принтирани снимки от зората на фетишизма, изключително естетски и подходящи за повода. Към 22:30 ч. бе включена и видеостената, на която се прожектираха еротични сцени от "Широко затворени очи" на Кубрик - красиви голи тела с венециански маски, плюс умерено количество секс.
В 23 ч. на сцената излезе Стефан от SHEMALE ZERO, дегизиран този път като нещо между моряк и моряшка съпруга. Известен със скандалната си визия, той и сега не изневери на стила си. Деколтирана рокля на точки, черен корсет, скъсани чорапи, мъртвешки грим, кръв, моряшка шапка и една-единствена обеца, както и свещи за по-задушевна обстановка - това беше само част от реквизита му. След края на повечето парчета се чуваше плясък на вълни, чайки и други морски звуци. Определено този път Стефан се беше постарал и всичко беше много на място, доста по-концептуално от последното му изпълнение преди DIARY OF DREAMS през октомври. От време на време екстравагантният изпълнител хапваше сметана и се мажеше с нея. Стефан изпя десетина фънки-електро-индъстриал парчета, нещо като забавен меланж между COMBICHRIST и Jeffrie Star. Посвети последното си парче на Sid Vicious, "който не е можел нито да пее, нито да свири, също като мен" и изпя на бис една от новите си композиции - "Garbage Man". Стефан прекара на сцената малко повече от половин час, определено направи интригуващо шоу, раздвижи обстановката и вдигна хората на крака.
След SHEMALE ZERO на подиума се случи нещо, което се представя за пръв път в България - "Tribal Gothic Fusion Belly Dance". Красивата Магдалена изви изящно тяло на фона на музика, пускана от VJ Gorgon. Изкусното й изпълнение нажежи до червено страстите в публиката. От там нататък, до 2 ч. след полунощ VJ Gorgon забиваше безкомпромисна EBM, индъстриъл и пауър електроник музика, с фетишистки привкус, която раздвижи телата на всички присъстващи и ги накара да се поклащат в маниакален ритъм.

С нетърпение очакваме и "Electricity Night", която ще се състои отново в клуб "Fans", на 16 февруари със специалното участие на манга-индъстриъл самураите ANIMASSACRE и DJ Psychoma. Бъдете там, за да имате после какво да разказвате...

http://www.katehizis.com/news/shNews.php?id=10413&

Има неща, които те сграбчват за гушата. Които те удрят като парен чук по главата. Които те запленяват и зашеметяват, затягат здраво примката на врата ти, ритат столчето и ти никога вече не си същия.
Противна ми е често днешната култура, повърхностните постъпки и усмихнати снимки на хората, глупавите и безсмислени разговори, хванатите ръце на влюбените... Харесва ми да бъда вечна опозиция, дори и единствено заради самото противоречие. Хващам се, как един ден съм против едно нещо, а на следващия против точно обратното. Просто защото някой друг е заел предното ми мнение. Контра без атака. Когато правя тези неща съм щастлива, когато ги прави някой друг ми се вижда досаден и банален и глупав, и някак неоправдано му се дразня и искам да изчезне.
А колко шизофренична е човешката душа и колко необясним си сам за себе си и никога не ще се разбереш, дори и да си мислиш, че го правиш. И колкото си по-глупав, толкова си по-щастлив. Толкова по-малко нужди имаш да задоволяваш и усмивката е вечно на лицето ти, а главата ти е пълна с глупости, които всъщност са естествени и ценни, но на мен ми се виждат такива, заради неспирното ми желание да ги изкарвам от кафеза и да ги пускам на свобода.
Има ли хора, които са щастливи, когато са сами и се чувстват чужди, когато са сред хората? А когато нещо ме вдъхнови, защо то най-често е нереално и абстрактно, а реалността ме отблъсква като прегазено и мъртво куче? Има ли светлина в края на тунела? А тунел в края на светлината? Дали въпросите, които са също като мен самотни и никога не получават отговор, не са единствените, на които си струва някога да отговориш?
Тишината е безценна.

Ladytron - Velocifero (2008)

Четвъртият студиен албум на Ladytron напомня на пост-комунистически панелен блок, но реновиран и лъснат до блясък отвън. И все пак, прониквайки във вътрешността, стигаш до добрата стара аналогова електроника, примесена със значително количество синтезатори, клавири и хладни женски вокали. "Velocifero" e 100 процента Ladytron и със сигурност няма да разочарова феновете им, дори е по-вероятно да привлече нови, тъй като е може би най-достъпният и леснослушаем техен албум.
Ливърпулско-софийската електропоп/нюуейв дружинка ни развежда из тринайсетте мрачни етажа на панелката, които макар и да са малко еднообразно звучащи, са красиво изпълнени и перфектно изпипани.
На първия от тях се срещаме с "Black Cat", което беше един от първоначалните ми фаворити в албума. То е изцяло изпято на български и започва с подобни на камбанки електронни звуци, преминаващи в груб аналогов бас и повтарящ се речитатив, носещ почерка на ексцентричната поезия на Ladytron.
Следва "Ghosts", която е една от двете песни, излезли като сингъл от албума. Тя звучи хладно и заразително, а вокалите се плъзгат небрежно върху бийтове и клавири.
На трета позиция е разположено особено приятното и дори леко индъстриъл звучащо "I'm Not Scared", последвано и от втората клипирана песен "Runaway". Парчето хваща ухото и e доста зарибяващо, но според мен "Versus" или "They Gave You a Heart, They Gave You a Name" биха били много по-успешен, а и разнообразен втори сингъл.
Следващите две композиции продължават в същия стил и точно по средата на нашето олд/нюскул електро пътешествие се срещаме с доста интересния кавър на култовата песен на Щурците "Клетва", с която днес започва и завършва всеки абитуриентски бал. Бандата се е справила отлично с нелеката задача да направи кавър на такова колосално за българската музика парче. А и да не забравяме, че (за жалост) Ladytron са група, далеч по-добре позната и приета в чужбина, отколкото в милата ни (а и на Мира, едната от двете вокалистки на Ladytron) родина. На следващия, осми етаж ни очаква още един от личните ми фаворити в албума - "They Gave You a Heart, They Gave You a Name" - много свежо и танцувално парче, наситено с вокали и доста недооценено, според мен.
"Predict the day" се отличава със своите харш бийтове и небрежни подсвирквания и въздишки, вкарани на бекграунд. "The Lovers", не знам защо, винаги ми се е явявало един вид пълнеж и не е привличало вниманието ми, за разлика от последващите го "Deep Blue" със своя диско-нойз бийт и маниакален речитатив, и "Tommorrow", което вдига с едно-две нива височината на тоновете и звучи доста осемдесетарски.
Стигаме и до последния, 13-и етаж, където ни чака голямата изненада на албума - мъжки вокал в песен на Ladytron! Това определено е нещо ново и революционно за групата и дано не остане прецедент, защото раздвижва и освежава изключително много обстановката. "Versus", според мен, е най-силното парче в албума... и после ми говорете, че гледката от последния етаж, не била най-добрата...
"Velocifero" звучи доста по-улегнало, спрямо предния албум на групата - "The Witching Hour", който е по-мрачен, обсебващ и магнетичен. И все пак наистина си заслужава да се чуе. И то не един път.

Diary Of Dreams сбъдваха мечти на 25 октомври в София

На 25 октомври се състоя поредното издание на "Gorgon Fest", с което вече традиционно се отбелязва рождения ден на едноименния магазин. Този път мястото на събитието бе читалище "Христо Ботев", а групата, която събра над 200 човека беше не друга, а DIARY OF DREAMS, подгрявана от ПОД ДЪЖДА, SHEMALE ZERO и VOYVODA. Приближавайки се виждам тълпа от хора с тъмни дрехи - всички разговарят разпалено и нетърпеливо очакват входът на читалището да бъде отворен. Точно в 20:30 ч. това става факт. От дясната страна на фоайето върху черно платно бяха разположени рисунките на Емо Сапаревски, като изложбата беше тематична - "Ангели". Тя се състоеше от 11 красиви, експресивни и мрачни творби, които ярко контрастираха с детските рисунки от постоянната читалищна експозиция, които ги заобикаляха. Силно впечатление ми направи графиката на жена с разперени ръце, които се превръщат в птици - рисунка, която краси корицата на стихосбирката "Легенда за кукумявката".
На входа на залата три симпатични момичета раздаваха на всеки посетител еротична напитка "Tantra" и презерватив. Надявах се, че след такова подпомагане, концертът в даден момент ще прерастне в необуздана масова оргия, но за жалост очакванията ми не се оправдаха (напълно). Мястото беше аранжирано подобаващо с черни завеси и свещи, които създаваха приятна обстановка. Беше просторно и сцената се виждаше отвсякъде. Предлагаше се и бира от другите спонсори на събитието - "Болярка".
В 21 ч. на сцената се качи първата банда - ПОД ДЪЖДА, която заби шест мрачни парчета. На специален екран се сменяха абстрактни картини, а музиката представляваше меланхоличен дарк уейв в традицията на НОВА ГЕНЕРАЦИЯ.
След половин час сцената превзе групата SHEMALE ZERO или по-точно - единственият човек в нея - Стефан. Той беше с маска на лицето и облечен доста ексцентрично - розов леопардов клин и тениска с ярък надпис - "Transylvania Sucks". Започна с парчето "Погребението на вибратора", което самият той определи като "Доста весела песен, при условие, че се пее за някакъв ш***н вибратор". По време на изпълнението на "Fashion Police", ексцентричният младеж извади от реквизита си двуцветен шал с пера и започна да се увива с него, в последствие и да го разкъсва. На края на песента демонстративно хвърли горнището си на земята и го заплю.
В 10:15 ч. на сцената се качи и третата подгряваща банда - VOYVODA, която започна лайва си със семпли от хорър филм, последвани от кратък рокабили бийт, след което заби безкомпромисна жица. Изпълнението им определено беше най-организираното и професионалното от всички подгряващи банди. Употребата на семпли и тежкият китарен звук изключително раздвижиха обстановката и подготвиха добре за дългоочаквания сет на дарк уейв гигантите DIARY OF DREAMS.
Те се качиха на сцената в 23 ч., обгърнати в мистичен дим и, разбира се, бяха посрещнати с бурни аплодисменти.
Първото парче, което изсвириха, беше "Nekrolog 43". След края му Adrian Hates поздрави публиката с "Добър вечер”, казано на чист български език. Следващото парче беше "The Plague", последвано от "Chemicals", "She", "Play God", "Butterfly Dance", "Tick" и "Menschfeind". Усещаше се страхотният контакт между всички членове на бандата, изключителният професионализъм и невероятното сценично присъствие на вокала Adrian Hates и китариста Gaun:A. Фронтменът постоянно подаваше микрофона на екзалтираната публика, която пееше с пълно гърло с него. Всички се забавлявахме, бяхме попаднали в една мечта, а спомените за това събитие със сигурност щяха да се запечатат в дневника на нашето съзнание. Бандата ни развеждаше из тунелите на различните човешки емоции, без дори и за миг да ни накара да спрем да танцуваме. Първата кулминация в изпълнението им дойде след пълно затъмнение на сцената. Няколко секунди тишина, след което последва красива мелодия. Много от хората вече разпознаха едно от най-известните парчета на бандата - "AmOk".
Последваха "Traumtanzer", "Unwanted" и "O Brother Sleep". Прекрасно е, когато присъстваш на концерт на банда с толкова силно харизматичен вокалист, който сякаш контролира всяка твоя емоция, всяко едно ускорено биене на сърцето ти. Последва "Soul Stripper", след която DoD изсвириха парчето, което лично аз най-много исках да чуя - "The Curse". То направо взриви публиката и при всяко едно повтарящо се "проклятие" стотици ръце се вдигаха и стотици гърла пееха в един глас. Абсолютен масов екстаз - оргията стана реалност, но беше изцяло платонична. След като песента свърши, вокалистът възкликна "You guys are the best". Лампите светнаха и бандата слезе от сцената. Но всички ние искахме още и още и крещяхме "More...more...more...". DIARY OF DREAMS излязоха отново, но светлините останаха ярки и нежелано ослепителни. Adrian съвсем на място каза "We are the creatures of the dark so turn off the lights". Лампите отново бяха загасени и ние поехме в бесния ритъм на "Giftraum" и "Panik", обгърнати в тъмнина. Така, както всички искахме. Извикахме хедлайнърите още един път и те ни подариха една последна песен - "Kindrom". Когато всичко свърши и DoD окончателно се оттеглиха, аз се почуствах сякаш са ме изкарали от някакво нереално състояние, в което бях изпаднала докато ги слушах. Наистина бандата успя да покаже класата си, но едва ли някой се е съмнявал в това. А атмосферата, която успяха да създадат - бе толкова неповторима, че никакви срички, думи и изречения не могат да я опишат - тя трябва да се почувства. Слизайки от сцената DIARY OF DREAMS обещаха, че ще дойдат пак, така че ни остава само да очакваме с трепет момента, в който отново ще ни потопят в магията си.
Купонът продължи с афтърпарти в клуб "Fens". VJ Gorgon пускаше прекрасно подбрана и миксирана танцувална дарк музика, а клубът направо се пръскаше по шевовете. Самите DIARY OF DREAMS се появиха и се смесиха с тълпата. Бяха много мили и земни и си говориха и снимаха с всички, а и искрено се забавляваха, макар и да признаха, че са малко уморени. Daniel сподели, че България много му е харесала и всъщност е тук за втори път. Преди 20 години е почивал на Черно море и с удоволствие би дошъл и за трети... Истината е, че групата се държа много открито и освободено, което им прави страхотна чест, като се има предвид какви светила са на съвременната готик и уейв сцена. Прекарах една страхотна вечер, която дълго ще пазя в специална папчица в съзнанието си, кръстена "Diary of great gigs". Който е дошъл, мисля ще се съгласи с мен, а който не е - само може да съжалява...











Публикувано на 26.10.08г. в http://www.katehizis.com/

Lolita (japanese edition)

„Лолита, светлина на живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-Ли-Та : връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъска в зъбите. Ло. Ли. Та. “

Коя е първата асоциация, която идва в главата ти като чуеш думата Лолита? Може би се сещаш за новелата на Владимир Набоков, в която европейският емигрант Хумберт Хумберт се влюбва в малката апетитна нимфетка Долорес Хейз а.к.а. Лолита. Може би си гледал някоя от блестящите екранизации на книгата. Тази на Стенли Кубрик от 62ра или по-новата с Джеръми Айрънс. Или си мислиш за крехки, съвсем млади, нахакани, срамежливи, разсъблечени или по-облечени, красиви, съблазняващи, съвсем млади момичета.
В нашия свят думата Лолита носи еротичен, забранен, изкушаващ привкус. Но както знаем, японците просто са „от друга планета”. Какво е Лолита за тях?

Лолита е течение в японската стрийт мода. Момичетата, принадлежащи към тази субкултура ни най-малко не искат да изглеждат сексуални. Те се стремят да бъдат елегантни и сладки (kawaii!!!). Тяхната мода е вдъхновена от викторианските детски облекла и костюмите от рококо епохата. Но не само. Другото вдъхновение са западните гот и пънк сцени, които примесени със типичния лолита look на порцеланови куклички създават и най-популярното течение в лолита културата – Gothic Lolita.

Както вече казах, самото име Gothic Lolita ясно говори за двете най-важни особености на стила: той е смесица от Gothic и Lolita културата. Резултатът е: dark роклички и полички до коляното, тъмни чорапки с дантелки, пръстенчета с ковчези и черепи, плюшени играчки от vinyl небрежно носени в едната ръка, черни обувки с платформи, корсети... въобще „Welcome to the dark side… we have cookies” :D

Този стил е силно повлиян от visual kei бандите в Япония. Visual kei е част от японската рок сцена, който обединява бандите не толкова по музиката, която свирят колкото по сценичните облекла, носени от музикантите. Обличащият се като жена китарист и фронтмен на бандата Malice Mizer, Mana е помогнал много за популяризирането на стила и дори създава понятията Elegant Gothic Lolita и Elegant Gothic Aristocrat, за да обясни стила на своята собствена марка Moi-meme-Moitie. Създадена през 1999, тя бързо се превръща в една от култовите за Gothic Lolita сцената.
По-светлата страна на лолита културата е стилът Amaloli или „сладката лолита”. Характерни за него са рокли с дължина до коляното, с много дантели и финтифлюшки, а идеята е да изглеждаш възможно най-сладко. Често използвани цветове са пастелно синьото и розовото, червеното, кремавото. Срещат се и щампи на плодове, цветя, бонбони и всякакви сладки работи. Аксесоарите включват кукли и облечени плюшени мечета.
Lolita стила има много подразделения, ето най-интересните от тях:

Classic Lolita:

Субкатегория на Лолита модата, вдъхновена от викторианската епоха, барока, стила рококо. Тази визия е по-зряла и изчистена, и включва по-дълбоки и убити цветове като бяло, розово, бургунди, синьо, кафяво и черно. Полите са по-тесни и по-дълги отколкото при другите лолита стилове.


Punk Lolita:

Пънк Лолита визията комбинира Лолита модата с елементи от пънк сцената. Характерни за този стил са прокъсаните или щампирани платове, шотландските карета, безопасните игли и вериги, късата коса. Този стил е силно повлиян от Vivienne Westwood, която създава дрехи с лолита привкус за своите японски колекции.

Pirate Lolita:

Оставайки вярна на стандартите в Лолита модата, Pirate Lolita вкарва елементи от далечните истории за пирати, морета и заграбени богатства. Малки триъгълни шапчици, дамски чанти във формата на сандъчета за съкровища и морски или свързани с пиратството щампи характеризират този стил.
Модната линия ” Алиса и пиратите ” на The Stars Shine Bright популяризира тази визия. Metamorphose temps de fille също предлагат Лолита дрехи с морски полъх.

Erotic Lolita:

Стилът е еротичен повече с фетишиския си привкус, отколкото с разголеността си. Всъщност тази визия е сексуална, разглеждана през призмата на консервативната Викторианска епоха и е доста по–благоприлична от останалите фетиш стилове. Основна характеристика на стила е бельото, носено за да бъде видяно като корсети, фусти и жартиери. Но с това не трябва да се прекалява. Кожата, която може да бъде показвана е най–много тази на раменете и коленете. Еrololi марка е Antique Beast.

Gurololi:

При тази визия лолиткитe изглеждат сякаш са пострадали, ранени или са били в болница. Грима включва дори нарисувани синини или резки по кожата. Задължителни аксесоари са превръзките над едното око, бинтовете, изкуствената кръв. (после ми кажете, че японците не са най-изтрещялата нация ever)


Лолитки се срещат в много анимета, например Kamikaze Girls,Paradise Kiss, Le Portrait de Petit Cossette, Sister Princess, Rozen Maiden, Princess Princess, Tsukuyomi - Moon Phase, Othello, Chobits, xxxHolic, Nana (manga), Coyote Ragtime Show,The Melancholy of Haruhi Suzumiya, Death Note, Princess Ai, Digimon Savers.

Интересни линкове:

http://www.metamorphose.gr.jp/english/ - моята любима лолита марка. Сайта е на английски и предлагат доставки и до България.
http://www.cdjapan.co.jp/jpop/essentials/mmm/ - марката на Mana Moi-meme-moitie
http://www.overstuffed-closet.net/malicemizer/ - фен сайт на visual kei бандата Malice Mizer

Статията е публикувана в септемврийския брой на списание Strip и започва от стр.91 : www.strip-bg.com

Три момента

Искам да се превърна в капка дъжд. Малка капка, каквато всъщност съм. Да падна леко от щедрото светло небе. Да падна върху горещите ти червени устни. А ти, съвсем неволно и наивно, по детски, да ги докоснеш с топлия си и влажен език. Да ме превърнеш в частица от себе си. Искам да се превърна в капка дъжд.
Искам да се превърна в листо. Малко листо, каквото всъщност съм. Една частица от дървото, растящо пред стаята ти. Пролетта, когато съм още малко, зелено и неопитно, да те гледам с малките си хлорофилни и любопитни очички. Нищо, че съм листо. И те имат очи. Нищо, че не ги виждаш. Да науча всичко от теб, да те гледам докато пишеш, докато слушаш музиката, звучаща в главата ти. Да... тази прекрасна музика. Най-прекрасната на света. Лятото вече ще съм тъмнозелено и голямо, колкото свещената ти длан. Ти да лежиш точно под мен, а аз да се опивам от аромата на кожата ти. Така светла и пареща. Да изкарам цялото лято съзерцавайки те със същите малки хлорофилни и любопитни очички. Есента аз ще започна бавно да умирам. Бавно, но така красиво. Малките ми очички ще започнат полека да губят силата си. Но все така ще те съзерцавам със сетната си мощ. Ще падна бавно в почвата около твоите крака. Твоите свещени крака. А ти ще се наведеш бавно и ще ме вземеш. Ще си кажеш „Какво прекрасно есенно листо”. И аз ще умра щастлива в твоите ръце. Твоите свещени ръце. Искам да се превърна в листо.
Искам да се превърна в разказ. Малък разказ като този тук. Да ме прочетеш на един дъх и да си кажеш: ”Господи, какъв щастливец е този, за когото е написано това!”. Без да знаеш, че това си ти. Да прегърнеш голата жена до теб и да и кажеш нежно, че я обичаш. Да поемете отново в безкрайната гола игра на страст и хормони, на различни роли и еднакви същности, на капчици пот и парченца ендорфин. А аз да ви наблюдавам през буквите и да бъда щастлива. От това, че ти си щастлив. От това, че тя е щастлива. От това ,че съм близо до теб. От това, че ще живея някъде дълбоко в паметта ти. Завинаги. Искам да се превърна в разказ.

И въртят се кръговратите.
И сменят се сезоните.
И седя по средата на всичкото.
Загледана в нищото.
И поглъщам на хората мислите.
Ненужно изоставени.
Разхвърляни в хаоса.
И представям си колко щастливи са птиците.
От това,че толкова на високо живеят.
Над хорската глупост и надменност.
Над планини от слава и печал.
Там горе.