Някои от най-големите глупости, изричани от мъже пред мен!

Скъпият ми фейсбук ме вдъхнови да опиша някои от най-глупавите неща, изричани от мъжката половина на човечествето пред/за мен. Ето едно своеобразно списъче с разни разнообразни мъжки безумия. Повечето от тях, вероятно ще ви прозвучат като вицове, но уви, истина са...

1. "Ооо не, аз не мога да причинявам болка на човешки същества" - предизвикано от желание, въпросният мъж да ме "понапляска" малко по време на секс. След няколко дни, жалостивото типче ме върза да ходя сама на парти, с новата си рокля, купена специално за него и секси обувките ми на токчета... Странни представи имат хората за "болка". Не че си изкарах лошо, но не е там въпроса...

2. Следващата случка е от моя бурен пубертет. Като бях на 15, ходех с 1 блейдър, най-дългата ми връзка всъщност... За 1ви път щях да празнувам Свети Валентин с гадже и бях много въодушевена. Отидох у тях, правихме секс, после отидохме да пием кафе в едно известно пловдивско заведение, където всичко беше подобаващо украсено за празника, дори с кафето даваха бисквитка във формата на сърчице. Романтика отсекъде! Развълнувана го попитах:
- Няма ли да ми честитиш празника?
А той ми отговори:
- Що? Да не се казваш Трифон?
xDDDD
Макар и сега това да ми се струва безумно смешно със сигурност е оставило дълбока джезга в крехката ми момичешка психика, та за това мразя този празник, всякакви клиширани романтични хавички и съм станала такава непоправима мрачна циничка!!!

3. Чукам се с един за първи път. Качила съм се върху него, вече се клатя от няколко минути и го питам:
- Хубаво ли ти е?
На което той отговаря:
- С Мартинка винаги е хубаво...
Стана ми едновременно тъпо и смешно, станах, вдигнах си гащичките и се прибрах да спя...

4. Ядем супички в "Дивака" с един младеж, с който се виждах известно време, но вече ми лазеше зверски по нервите. Идва време да ставаме и да плащаме. Оставям някакъв бакшиш на сервитьорката 20-30 стотинки и до кръгла сума има още 20-30, значи остават общо около 40-50 стотинки, които да й оставим. Най-неочаквано, обаче накрая пичът ги прибира. Казвам му:
- Айде остави бакшиша на момичето...
На което той ми отговаря:
- Е, тя какво ще направи с 40 стотинки?
Смятаааай... едно от най-грозните неща на света е стиснат мъж. Зарязах го веднага, естествено, и отидох да се напия с един друг...

5. Седим в едно друго кръчме с моята любима колежка и един колега, който познавах буквално от 1-2 седмици. Много яко се разбирахме 3мата, заедно си бръмчахме - въобще чудна идилийка. Седим си, пийваме бирици и аз нещо го закачам типчето, така съм свикнала да си се държа с мъжете, предизвикателно, флиртаджийка съм си, без задни мисли, та бутам му крака под масата, правим си майтапи и той по едно време от никъде ми заявява:
- Така както ги виждам нещата, до няколко дни ще се чукаме.
Ние с другата мацка останахме втрещени, с физиономии тип "What the fuck?". Естествено нещо го налях, след което цяла вечер се обясняваше на хал, което още повече влоши нещата...

6. От друг пък една вечер получих sms - "Ponqkoga ve4er, predi da zaspq si predstavqm kak ti pravq fedoroso, no ne znam za6to..." Кажете ми на това как да отговоря, освен с бурен смях?!?!!!

Вероятно има и много други подобни случаи, за които просто не мога да се сетя в момента. Имена не съм споменала, поради логични причини - не съм чак такава кучка, всъщност съм котка... meow! =^.^=

Така, че момчета, ако припознаете себе си в тези редове - сами сте си виновни...

IAMX - Kingdom of welcome addiction

Мислех си, че след последният албум на Patrick Wolf просто няма какво по-добро да чуя през тази година. Обсипах го със суперлативи, но ето, че както обикновено грешах. Поне за това, че е албумът на годината. Пред новият албум на IAMX - Children of welcome addiction, дори шедьовърът на Patrick Wolf бледнее. След като попаднах на поредното изключително творението на Chris Corner се почувствах като размазана муха на кухненския плот. Безпомощна, очарована и безмълвна.

От няколко дни цикля на този албум, опитвам се да му напиша ревю, но думите сякаш не са склонни да го опишат. Той трябва да се чуе. Задължително. Не мисля, че някой до сега е създавал подобна музика. Различна е. По-различна от всичко, което съм чувала до сега. Честно. Ако тази година се появи албум, който да е по-добър от този и за пореден път да ме прикове за себе си, както направиха и The Bachelor и Kingdom Of Welcome Addiction, сигурно ще извърша ритуално самоубийство, защото няма да мога да понеса още една свръх доза удоволствие.

Трите думи, които го описват най-точно са : декаденс, мрак и секс. Гласът и въобще цялата философия на IAMX е толкова упадъчна и хедонистична, че ти се иска да те скъсат от чукане на неговата музика и да получиш 666 оргазма.
Синтезатори, жестоки текстове, мръснишка нежност, електронни звуци, неповторимият глас на Chris, както и огромната доза талант, която просто не знам откъде измъква са само част от компонентите на Kingdom of welcome addiction. Каква е тайната подправка, която те кара да не можеш да си пуснеш нищо друго и да цъкаш бутончето repeat отново и отново - не знам. Но предполагам, че е някакъв брутален нов наркотик. Името на албумът адски му отива - цялата тава е тайнствено кралство на приСТРАСТеността, а Chris е нашият обичан крал.

Но стига съм писала глупости. Чуйте го. Като го преслушате - пуснете си го пак. И повторете отново тези две прости стъпки. Той ще продължи да се разгръща пред вас, като роза, като жена, която бавно сваля дрехите си една след друга, като ... и аз не знам вече какво.

Ето го първият сингъл от Kingdom of Welcome Addiction - Tear Garden. Клипът е абстрактен, изчистен и мрачен, и някак си ми напомня за "Венера в кожи",а парчето е много красноречиво за цялостния дух на албума.



12/10 (на 13 съм мъртва...)

Detroit Metal City ...и нека металът бъде с вас!

Категория: Band, Comedy, Music, Parody, Seinen, Violence

Detroit Metal City или накратко DMC е аниме, което ще се хареса на всички меломани и особено на феновете на по-твърдата музика. В неговите 12 късички (средно около 13 минути) епизоди доста сполучливо се осмива цялата музикална индустрия. Макар и бандата, която е в центъра на анимето и е дала името му, да е (уж) дет метъл, саркастично са обрисувани и поп музиката, пънка, хип-хоп-а, блек метъла...

Ето го и сюжета накратко:

Соичи Негиши е срамежлив млад мъж от провинцията, дошъл в столицата Токио с мечтата да стане учител в детска градина и певец. Той е влюбен в шведския поп, лигавите песнички, модните места, но по стечение на обстоятелствата става вокалист на бруталната дет метал банда Detroit Metal City. Когато носи тежкия грим, перуката, костюма и въобще целия образ на Йоханес Краузер II, злия император на мрака, той става коренно различен човек - проповядва смърт, убийства, изнасилвания и всякакви възхвалявани от блек и дет метъл сцената ценности. Но образът на метал вокала е в абсолютно противоречие с милата му и невинна същност, от което се получават куп комични ситуации. Освен Негиши, другите образи също имат своята заслуга за колоритността на анимето, като един от най-култовите е на бруталната мениджърка на звукозаписната компания, която гори фасове в езика си и говори невероятни мръсотии!


DMC сполучливо се е заиграло и с BDSM културата, чрез образа на Кейсуке Нашимото - мазохистичен мъж на средна възраст, изпълняващ ролята на Прасето на Капитализма, което бива унижавано, бито и малтретирано по време на шоутата на бандата, облечено в женски чорапи, жартиери и с гаг на устата. Но на него му харесва. Смятам, че не може да се получи по-квалитетен образ на типичния sub на средна възраст - нисък, дебел, плешив, подчиняващ се...

...по-време на шоутата:


...и в реалния живот:

Анимето е много смешно, различно и като начин на рисуване и като тема, попадаща рядко в полизрението на аниме творците, кратко е, така че няма как да ви досади. 2008 г. по него е направен и игрален филм, с който обаче не съм запозната.

Ето ви линк към торент файл с епизодчетата, ако случайно съм предизвикала интерес у вас : http://torrents.animes-bg.com/index.php?page=torrent-details&id=e4f9cdc52c1a811562890541bcbc72e872231e08

Приятно гледане и после да кажете дали ви е харесало. ^^

9.5/10

Zombie-Loan - палитра от жестоки персонажи

Категория: Action, Bounty Hunters, Contemporary Fantasy, Fantasy, Horror, Underworld, Violence

Zombie-loan определено е едно от най-свежите, забавни и добре нарисувани анимета, които съм гледала напоследък. Жалко, че е само 11 серии и историята не може да бъде разгърната подобаващо за толкова кратко време, защото наистина си струва.

Мичиру Кита е сладко, очилато момиченце, което е още в гимназията. Тя притежава чудата, свръхестествена способност - когато махне очилата си вижда пръстени около вратовете на хората. Когато тези пръстени станат черни - хората умират. Съвсем случайно забелязва такива черни пръстени на вратовете на двама свои съученици - Чика Акатсуки и Шито Тачибанa. Как така те още са живи, макар да притежават "kuroi ringu" (a.k.a. черен пръстен, да вкарам и аз малко познания по японски xD)?

Отговорът се крие в заглавието. Те са зомбита, съживени от едноименна организация след фатален инцидент. Сега те трябва да убиват "незаконни зомбита" за компанията (демек лошите), докато изплатят дълга си и се оттърват от проклетите пръстени... Момчетата взимат невинната Мичиру под опеката си заради способността й да вижда пръстените и да открива съответно зомбитата сред живите и я срещат с редица култови образи. Сред тях са готик лолитката Шимоцуки Кузе , зеленокосата сладурана Койоми, чието друго пророческо аз Йоми се събужда само при вида на Мичиру и започва да я обарва и натиска (адски забавни лесбийски сценки btw) , андрогинния Юта, който говори супер смешно с 2те си ръце и лекува раните на наш'те , русокосия шеф на Zombie-Loan, "Лодкаря" Беко и още много други. Нови и нови персонажи се появяват с всеки нов епизод, което прави анимето разнообразно и интересно. Графиката определено е много добра, саундтракът също е доста приятен. Въобще анимето си е десятка, откъдето и да го погледнеш! С нетърпение очакваме втори сезон, защото историята остана доста недовършена, а определено има какво още да се види.

10/10

Ето линк към торент на анимето с вградени БГ субтитри, сайтът изисква регистрация, но тя няма да ви отнеме повече от 5 минути: http://torrents.animes-bg.com/index.php?page=torrent-details&id=8bf073ac4413014844e51e88f5c0f63756ab7e0c

Njoy!

ps: Забравих да спомена, че Шито-кун е едно от най-страхотните аниме момченца ever... ох, сърчицето ми <3333

Suede - Trash

Още една песничка, която ми се иска да споделя с вас, тъй като е прекалено хубава за да остане нечута.

Планетата е Земя, континентът е Европа, държавата е Великобритания, градът е Лондон, бандата е Suede, албумът - Coming up, а парчето Trash.



Maybe, maybe it's the clothes we wear,
The tasteless bracelets and the dye in our hair,
Maybe it's our kookiness,
Or maybe, maybe it's our nowhere towns,
Our nothing places and our cellophane sounds,
Maybe it's our looseness,

But we're trash, you and me,
We're the litter on the breeze,
We're the lovers on the streets,
Just trash, me and you,
It's in everything we do,
It's in everything we do...

Maybe, maybe it's the things we say,
The words we've heard and the music we play,
Maybe it's our cheapness,
Or maybe, maybe it's the times we've had,
The lazy days and the crazes and the fads,
Maybe it's our sweetness,

But we're trash, you and me,
We're the litter on the breeze,
We're the lovers on the street,
Just trash, me and you,
It's in everything we do,
It's in everything we do...

Дори и само заради ето такива парчета си струва да си влюбен...

Всички сме хора - нека си помагаме!

Знам, знам... постоянно се сблъскваме с благотворителни акции - спират ни хора в заведенията и по улиците, приканват ни да пращаме sms-и по телевизията и радиото, просяци протягат към нас жадни за стотинки ръце... Кои от тези пари наистина отиват при нуждаещи се хора и кои са просто спекулации не можем точно да определим, но даваме... защото сме хора, защото плътта е толкова преходна, защото трябва да сме добри, защото никога не знаем какво ще ни поднесе следващият ден...

Затова в тази си публикация ще ви покажа две млади човешки съдби, които имат нужда от нашата помощ. Хвърлете по едно око на сайтовете им, ако имате възможност дарете някаква парична сума, ако нямате - просто ги разпространете, за да могат хора, които имат тази възможност да помогнат или поне се помолете и изпратете малко положително енергия за да се възстановят по-бързо. Всеки има право да живее, да се радва на живота и да бъде щастлив. Ние всички сме хора, но за съжаление не сме равни - затова нека ние, по-силните помогнем на по-слабите, за да станат и те един ден силни, здрави и радващи се на живота - също като нас.

И бъдете сигурни, че тези пари наистина ще помогнат на тези хора, а няма да се загубят в разни съмнителни схеми...

Евгени - www.help-evgeni.com

Вики Предева - http://viki.unique-bg.eu/index.html

Всички сме хора - нека си помагаме!

Ървин Уелш - Креватните тайни на майсторите готвачи

Винаги съм харесвала книгите на Ървин Уелш. Четат се леко, увлекателни са и са изпълнени с големи дози секс, наркотици и рокендрол.

Когато започнах последния му роман, "Креватните тайни на майсторите готвачи" си казах "Пичът се е изтъркал... нищо ново не казва", но колкото по-нататък стигах се убеждавах, че тази книга е изключително приятна и в нея има нещо различно и нетипично за Уелш - фантастичният и небрежно философски елемент. По един супер непоучителен начин са засегнати са темите за възмездието, за силата на мисълта, за това, как това, което търсиш се оказва точно пред очите ти...

Сюжетът се върти около двама млади мъже - Дани Скинър и Браян Киби, които са толкова противоположни, че няма накъде повече... Дани пие много, друса се, чука яко мацки и търси баща си, който никога не е познавал. Браян е девствен, играе компютърни игри, мастурбира яко, ходи на излети, а баща му умира от мистериозна болест. Двамата работят на едно и също място и омразата между тях идва от пръв поглед. Дани дори изпраща толкова силна отрицателна енергия към задръстеняка, че отключва странно проклятие - всичко което му се случва се отразява на нищо неподозиращия Киби, който започва да гасне под огромните количества алкохол, дрога, насилие и какво ли още не...

Идеята с проклятието, със сигурност е взаимствана от "Портретът на Дориан Грей" на Оскар Уайлд, където всички пороци на младия Дориан се появяват върху неговия портрет. Тук ролята на портрета заема Браян, но общо взето концепцията е същата.

Отговор на основния въпрос: Кой е бащата на Даниел Скинър? ще получите на последната страница. Е, добре де, отчасти... До тогава ви чакат много забавни ситуации, шантави мацки, странни обрати и порок...

Njoy!

7/10

Bloody yeah! <3

Най-великата shoegaze банда - My bloody valentine. Един от най-вдъхновяващите албуми на 90те - Loveless. Едно парче, изпълнено с толкова нежен шум - Sometimes.

И текстът...

Close my eyes
Feel me now
I don't know maybe you could not love me now
You will know, with her feet down to the ground
Over there, and I want true love to grow
You can't hide, oh no, from the way I feel

Turn my head
Into sound
I don't know when I lay down on the ground
You will find the (way it) hurts to love
Never cared, and the world turned hearts to love
We will see, oh now, in a day or two
You will wait
See me go
I don't care, where your head turned (I don't know)
You will wait, when I turn my eyes around
Overhead when I hold you next to me
Overhead, to know the way I see

Close my eyes
Feel me now
I don't know, maybe you could not hurt me now
Here alone, when I feel down too
Over there, when I await true love for you
You can hide, oh now, the way I do
You can see, oh now, oh the way I do

Просто исках да споделя емоцията с вас.

ps: Ако се чудите от къде може да ви е познато парчето - hint-а е изгубен в превода! х)

Patrick Wolf - The Bachelor

Patrick Wolf е гений! И новият му албум доказва това! Звучащ едновременно екцентрично, секси, замечтано, нежно и трогателно, The Bachelor носи неповторимия печат на Patrick Wolf и същевременно е нещо различно. Къде е точно това различното - не мога точно да определя, но то се усеща със струните на душата, които така умело успява да придърпва младият британец. Да, музиката му се впива някъде дълбоко в теб и те кара да съзерцаваш небето и да се възхищаваш на необикновената му красота, да искаш да танцуваш бос по тревата или просто да обичаш някого, истински.

Всъщност The Bachelor, в превод Ергенът, е първата част от новия проект на Patrick, който е вдъхновен от новата му любов William (защо всички най-яки мъже са гейове и биха ли се навили на един романтичен strap-on хаха ]:)) Втората, кръстена The Conqueror ще се появи през 2010 и очакваме да е поне толкова добра, колкото тази. "Двете заедно образуват едно цяло дълго, концептуално LP" разяснява творецът.

Роден през 1983 в Южен Лондон, Patrick Wolf си спечелва култов статус още с първия си албум Lycantrophy, а всеки следващ е едно малко бижу в колекцията му. Започнал първите си експерименти с музиката едва на 11, Paddy винаги има с какво да ни очарова... Макар да напомня за Emilie Autumn (главно заради цигулката и бароковото звучене) Patrick Wolf е по-добрият от двамата, така както Великобритания винаги ще бъде по-добра от Щатите! Правя тази констатация с цялото ми уважение към госпожица Autumn, която свири очарователно на виола и която слушам с удоволствие, но фактът си е факт.

За да се убедите, че не преувеличавам прилагам новото видео на Mr. Wolf - Hard Times. Зверски съм зациклила на това парче - оставила съм го на repeat и просто не мога да му се наситя!



Препоръчвам Patrick Wolf на всички хора, които обичат алтернативната и различна музика, на която просто не може да й се лепне етикет с лека ръка. И въобще на всички хора. Може да звучи крайно, но според мен ако не харесаш The Bachelor - явно си глух!

Не просто албумът на годината, а един от албумите на десетилетието. Bloody stunning!

11/10