На Ramirez

Животът е жесток и прекрасен.
Животът е красив и безмилостен.
Животът е всичко, което можеш да събереш в думи, които искаш да почувстваш. които искаш да допреш до себе си и да те пронижат като нож - бледа плът, като звезда - мрачното небе, като вълна, която се излива в пясъка, който след малко ще изсъхне и ще я забрави.
Животът е (не)вероятен, каквото и да говориш и да чувстваш.
Той е всичко, което имаш и което ще имаш в следващите секунди, минути, часове, дни, месеци, години.
Какво чакаш?
Сграбчи го за врата и изстискай последния му дъх.
Погълни го и го превърни в това, което винаги си искал.
Изпрати го като желание към вечността и изчакай ехото му да се върне към теб и да претвори тайните ти желания и миговете, за които винаги си мечтал.
Приеми го.
Изкрещи го.
Залей с него безцветната реалност.
Оцвети я.
Кого чакаш?
Месията, принцът на белия кон, спасителят, смъртта, жената на живота си или мъжът, който ще преобърне душата ти?
Какво чакаш?
Падащата звезда, залезът, изгревът или това, което винаги си искал да бъдеш, но никога не си се осмелявал да повярваш, че може да си.
Прегърни човека до себе си и му кажи, че си благодарна, че сте заедно.
Или призови, този, който ще те извади от мрака и ще ти покаже светлината на края на тунела, в пламъка на свещта, която догаря и очаква примирено своя край, в полумесеца на гаснещата в утрото луна.
Живей!
Защото няма кой да го направи вместо теб.
Защото няма кой друг да се пита утре "Защо?".
Не се питай, а действай.
Ако не ти - кой?
Ако не сега - кога?
Клишетата не са това, което бяха.