"Тя се смятала щастлива, че имала такава стойност в неговите очи, та той изпитвал наслада да я оскърбява, както вярващите благодарят на Бога, че ги низгвергва..." стр. 74
Чела съм много брутална литература. Наистина. Но по-брутална книга от "Историята на О" на Полин Реаж не съм чела.
Брутална в безнадеждността си, в плътният мрак, който те сграбчва за гърлото докато я четеш и те отнася на дъното. Главната героиня, наречена лаконично О, е въвлечена в света на садомазохизма от любовника си Рьоне. Първоначално той я води в замъкът Роаси, където облечена в тежка рокля, под която е гола и с кожени нашийници и гривни тя трябва вдига полите си и да се отдава на всеки, когото я пожелае, навсякъде, безропотно, безмълвно. Трябва да е винаги с полуотворена уста и разтворени бедра, а през нощта бива завързвана и бита от слугите. Когато се връща от златния затвор и се озовава отново на работното си място, бива привлечена от моделката Жаклин, която на свой ред трябва да заведе в Роаси, а Рьоне я предава на новият й Господар - сър Стивън.
О отива все по-далеч и по-далеч във фатазиите си, в болката, в униженията, които, макар да ни се виждат ужасяващи й доставят удоволствие, несъизмеримо с никое друго...
В ударите от бича, във веригите, в саморазрушението, в белезите тя намира убежище за грешките си, намира избавление, губи себе си и се преоткрива като собственост на някой друг, като кукла, моделирана до болка от Сър Стивън за да бъде изоставена, когато е изпразнена напълно, когато е загубила всичката си стойност...
Книгата е написана с толкова разбиране към въпросът за "болката и удоволствието", с толкова дълбочина, че усещаш веригите върху собственото си тяло, чувстващ цялата празнота, която се отваря като бездна в главната героиня и я поглъща изцяло... Полин Реаж, което отново и разбираемо е просто псевдоним, определено е знаел(а) за какво става въпрос...
Книгата наистина ме ужаси, макар и никога да не съм си мислела, че мога да бъда ужасена и потресена от такъв тип литература. Много скандални книги са написани, но до момента по-скандална не съм срещала... Макар да започва малко тромаво, сюжетът е майсторски изпипан и всепоглъщащ... Има и филм, който също като "Емануела" е на френския режисьор Жус Жакен -- ще трябва да се гледа...
О, колко далеч можеш да стигнеш, О? И докъде можем да стигнем всички ние, ако решим да се отдадем на най-тъмните си фантазии? Изцяло.
3 коментара:
О, харесва ми, че така влияе на крехката ти женска психика тази книга. Не съм я чел, филма гледах малко, доста скучен и бавен, предполагам доста неща са орязани, но може и да ти хареса. Емануела обаче съм чел, но това е различно. Емануала беше ода за плътската наслада във възможно най-крайната и форма като телесното удоволствие се смесваше с естетически, морални и религиозни висши ценности, че даже претендираше да ги замества. Разбира се, Емануела е абсурдна сама по себе си като идея. Но "О".. хех, смятам, че историята на О има едно общо нещо с Емануела. Емануела и О са книги които пресъздават точно женската фантазия в един нейн несъзнаван аспект. Емануела довежда до краен предел желанието да се наслаждаваш страстно и да се забравиш в наслаждението, което в наше време далеч не е толкова непоносимо, колкото по времето когато е писана. О също поема по този път, но в една друга фантазия, която е може би още по интригуваща и запленяваща точно защото е несъзнавана и защото съдържа един много ярък пример за jouissance. Това е наслада, която диво желаеш от дън душа, но ако усшееш (както предполагам е станало с книжката за О) да се доближиш достатъчно до него и бъдеш изкушена да го пожелаеш дори за миг това те побърква от ужас точно, защото за миг автора е успял да те съблазни да пожелаеш това, което желае О. Или поне в началото. Желанието стига до крайност, макар и не до смърт и колкото повече отива отвъд предела толкова повече насладата става непоносима :) При мен има нещо подобно с Батай :)
чудесно обобщение...
на нещо казано ясно още преди 2000 години
"копнежът, желанието на плътта ( грешното човешко етество ) е смърт"
Какво, ако не смърт, е да се лишиш от воля, дух, желания, стремежи, мечти... и да се превърнеш във вещ?
Което пък ме води до друго...
Христос не е изпитвал удоволствие от кръста... "нека ме отмине тази чаша"
не споря че има луди хора, които се наричат християни, но не бива да се обобщава, мисля
А ако вече си се доближавал, ако вече си бил вътре в тази фантазия и докато четеш Историята на О усещаш ритъмът, в който сърцето ти е пулсирало в онзи момент? Ако тя дава обяснение на тези тъмни желания, които са те раздирали, които са ти давали хляб и вино? Усещането е неописуемо, но все пак описуемо отчасти ^___^
Публикуване на коментар