Всяка прилика с реални лица и случки е случайна и не до там случайна...
Времето между 31 октомври и 1 ноември е познато по света, а и у нас като Хелоуин. Това е нощ, в която, който иска се маскира и купонясва, който не иска да се маскира - просто купонясва, а който не иска да купонясва - да го духа! До сега не съм видяла някой да обикаля по къщите облечен като призрак или чудовище и да повтаря "Номер или лакомство". Още по-малко пък някой да му дава нещо в тези времена на криза...
Яница не правеше изключение от общия случай. Беше млада, красива, кръвта й кипеше, така, че реши и тя да се включи в целокупния маскарад! Щеше да го играе ученичка. Плисирана къса пола, бели чорапки до коляното, ризка, вратовръзка, плитчици и книга под мишница - наистина изглеждаше очарователно. Вкара няколко питиета още от вкъщи за да загрее и се отправи към клуба. А там вече бяха повечето й познати. Я Тошко се е направил на клоун, Вили е ангелче, Мариан е полицай, а Пафката, ех този Пафката бе! Най-оригиналният е, безспорно, ако не гони образът на Денис Родман, то пък на!
Танци, танци, танци. Още питиета. И още танци. И още питиета... Главата й вече започна да се замотава и нещо в гащичките й да се сгрява... Дааа, алкохолът винаги така й действаше. Пийнеше ли чашка две й се приискваше нечия пишка да проникне дълбоко в нея. А пийнеше ли повечко, това със сигурност се случваше. Огледа се из клуба, за да избере строгия учител, който да я накаже с показалката си. Но маскирани като учители нямаше. :( Повъртя се наляво на дясно и погледът й се спря, на един доста сладък Дядо Коледа с татуирани ръкави. Беше висок, с тъмна коса, тъмни очи и пиърсинг на устната. А и с тези татуировки... определено беше неин тип. Реши след малко да отиде да се запознае с него, но преди това беше време за още едно питие. Отправи се към бара, поръча голям джин с тоник и бавно отпи. Усети как ароматната течност облива гърлото й и замотава още повече главата й... Да, този Дядо Коледа със сигурност трябваше да бъде неин!
След няколко минути, събра кураж и се отправи към дансинга, където беше видяла (пред)коледния си подарък. Огледа се, но никъде го нямаше. Мамка му! Дано се върне след малко. Отиде да побъбри малко с Мила, която тази нощ се беше преобразила доста успешно в японска гейша. Изпи и тази чаша и си поръча нова. Вече всичко й се въртеше, а и честно казано доста й се ебеше. Засмя се на това, че започна да мисли в рими и в същото време, на същото място на дансинга, забеляза поклащаща се в ритъм червена коледна шапка! "О, завърнал се е! Този път няма да го изпусна!" - помисли си палавата ученичка.
Отправи се към него, запознаха се. Каза й, че се казва Георги и тя му се усмихна "Значи Жоро, а..". След няколко наздравици, тя вече се отъркваше в твърдия му член, очертаващ се под тесните дънки, дърпаше предизвикателно шапчицата му и впиваше устните си в неговите. "Живея сама, искаш ли да дойдеш в къщи" - прошепна му протяжно-еротично тя, докато прокарваше език по ухото му. След минути вече бяха в таксито, след още няколко и в леглото. Чукането не беше нищо особено, дори не успя да свърши. "Поредното разочарование, защо винаги толкова се превъзбуждат като опре до вкарването..", помисли си Яна, но беше прекалено пияна за да му направи забележка. След като той се изпразни и слезе от нея, тя моменталически заспа и се понесе някъде из страната на сънищата...
Събуди се от странно усещане. Нещо хлъзгаво, мокро и топло се движеше из гащичките й. Започна да й става приятно. Поотвори едното си око и забеляза, че същото това нещо се беше провряло под юргана й и усърдно я лижеше. "Е, поне се старае", помисли си тя и се отпусна. Пак не успя да свърши, а и по някое време започна да й става досадно, затова реши да отвие юргана и да се наслади на стегнатото, татуирано тяло на снощното си завоевание. До сега не си беше лягала с Дядо Коледа, но на Хелоуин всичко е възможно... След като отгърна топлия пухен юрган, обаче, очите й се разшириха безобразно! Освен, че за първи път виждаше това лице, то определено не принадлежеше на татуирания сексапилен тип, който си спомняше от снощи... Между краката й се мъдреше прогресивно оплешивяващата глава на мъж на средна възраст, придружена с космати гърди и закръглено бирено коремче.
- Ей, красавице, събудих ли те?
- Fuck! Кой си ти, по дяволите?
- Аз съм Жоро, но можеш да ми викаш Дядо Коледа, снощи се запознахме в клуба, ти веднага ме налази и ме заведе у вас да се чукаме... не си ли спомняш?
Лампичката в главата на Яница просветна като светкавица, пронизваща мътното небе по време на буря. Ами да! Беше объркала Дядо Коледовците! Как можеше да е такава идиотка?! Хвана я яд и й стана смешно едновременно! Значи беше забелязала готиния пич, след което се беше нокаутирала толкова много с поредното питие, че бе видяла друг облечен като Дядо Коледа човек и беше решила, че е същият. След това го беше завела в дома си и го беше изчукала, толкова пияна, че дори да не се бе усетила, че този няма нищо, ама наистина нищо общо с първия...
Бяха й се случвали всякакви парадоксални идиотщини, но тази определено беше една от най-култовите. Ако сценаристите на "Сексът и Градът" я познаваха, сигурно щяха да си скъсат трудовия договор.
Чичо Коледа (Да! Това определено повече му отиваше...) се беше надървил яко и искаше да я чука. Е, какво пък... Беше го направила вече един път, а и езикът му я беше подготвил. Яна затвори очи и си представи безследно изгубения си коледен мираж, докато Жоро бавно проникваше в нея...
***
След няколко часа, докато разчистваше последните следи от снощното си приключение, Яница намери смачкана бележка. На нея с червен маркер пишеше : "I'm The Nasty Santa! Please, spank me...". "No, you were the wrong Santa", помисли си тя и се засмя. Самоиронията винаги е хубаво нещо. А грешките рядко са непоправими. Особено, когато използваш презервативи.
The End.
