Винаги съм харесвала Dead Can Dance, без особено да задълбавам в музиката им. Слушала съм разни техни работи, през разни етапи от живота си... Вероятно и тази песен съм я слушала преди. Но наскоро я преоткрих и се влюбих в нея. Чуйте я и вие:
Dead can dance - The ubiquitous Mr. Lovegrove
Намира се под номер 2 в шестия студиен албум Into the Labyrinth на австралийското дуо Dead Can Dance, който пък е издаден на 13 септември 1993 първо в Европа, а на следващия ден и в САЩ. Това е и първият им студиен албум, издаден в Щатите. Въпросният „The Ubiquitous Mr Lovegrove“ е издаден като сингъл и се върти по радиостанциите, които наблягат на алтернативна музика.
Текстът си е направо епохален:
I thought that you knew it all
Well you've seen it ten times before.
I thought that you had it down
With both your feet on the ground.
I love slow ... slow but deep.
Feigned affections wash over me.
Dream on my dear
And renounce temporal obligations.
Dream on my dear
It's a sleep from which you may not awaken.
You build me up then you knock me down.
You play the fool while I play the clown.
We keep time to the beat of an old slave drum.
You raise my hopes then you raise the odds
You tell me that I dream too much
Now I'm serving time in disillusionment.
I don't believe you anymore ... I don't believe you.
I thought that I knew it all
I'd seen all the signs before.
I thought that you were the one
In darkness my heart was won.
You build me up then you knock me down.
You play the fool while I play the clown.
We keep time to the beat of an old slave drum.
You raise my hopes then you raise the odds
You tell me that I dream too much
Now I'm serving time in a domestic graveyard.
I don't believe you anymore ... I don't believe you.
Never let it be said I was untrue
I never found a home inside of you.
Never let it be said I was untrue
I gave you all my time.
Бих обобщила всичко до тук в 2 единствени знака : <3
петък, 15 януари 2010 г.
понеделник, 11 януари 2010 г.
Един кантабриец от Ню Йорк показва свои картини в София
Вчера беше открита изложбата "Background", която представя 20 картини на талантливия испанец Едуардо Аниевас-Кортинес. Организатори са Barouh and partners Ltd.- същите, които организираха изложбата на Пикасо миналата зима). Мястото е Националния арт-център "Форум", който се намира в първата пресечка зад Софийските Хали, на около 50-100 метра в посока Лъвов Мост. Тъй като по принцип не ме бива много с ориентацията ще ви дам адреса : ул "Джордж Вашингтон" 24 А.
За да подплатя мнението си с визия ви предлагам снимки на някои от картините, които можете да видите на изложбата. Взела съм ги от сайта на Аниевас : www.eduardoanievas.com
Боксьор в черно. 45.8/61 см; акрил, платно; 2009
Жълт силует с чадър, 50.8/96.6 см; маслени бои, платно; 2009
Ходещо голо женско тяло; 45.8/61 см; маслени бои, платно; 2009
Отражение в червено; 61/76.2 см; маслени бои, платно; 2009
Фигура с чадър на син фон; 50.8/81.3 см; маслени бои, платно; 2009
Това, което ме изненада в случая е, че цените на платната на Аниевас са доста по-ниски от обичайните цени на платна на български автори. Една картина струва средно около 500 евро. Което въобще не е много, като се има в предвид, че съм виждала картини на български художници на двойно по-високи цени, които въобще не могат да се мерят по какъвто и да е показател с тези. И това е така, защото вероятно Едуардо Аниевас е разбрал, че ако си истински творец трябва да се раздадеш на хората. Да направиш така, че произведенията ти да са достъпни, а не да бъдат гледани като издигната на пиадестал химера.
Ето и какво казва самият художник за изкуството, което създава:
"Онова, което най-много ме интересува, когато започвам да рисувам е именно замаха на четката. Линията може да се сравни с дишането, ако дишам правилно, картината се появява без усилие."
"Темите са различни, но две сред тях сякаш започват все повече да присъстват: голото женско тяло и градският пейзаж. В градските пейзажи обикновено рисувам една или повече движещи се фигури. Фигуралната част, пешеходците са просто цветно петно, без никакъв детейл, само замах на четката, за да се създаде илюзия за движение. Задният план (the background) на тези картини са геометрични композиции, които - макар да възникват като конкретни улици или градове се превръщат в анонимно обкръжение, в безименни селища. И въпреки, че повечето са рисувани в Ню Йорк, те биха могли да представляват който и да е град в света. Може би най-натрапчивото внишение в тях е една почти сетивна самота. Усещане, което ме завладява всеки път, когато обикалям улиците и погледът ми среща погледите на хората около мен.
Голото тяло... е, добре какво ли не е казано на тази тема... всичко! Жената представлява много неща и е несъмнено извънредно важна в моя живот; моята сексуалнот, но също така: равновесието, отмората, майчинството, началото, края, човечеството, страстта... списъкът е неизчерпаем..."
Ще добавя само, че произведения на Едуардо Аниевас-Кортинес са били показвани в много европейски и американски галерии - в Мадрид, Сантандер, Пасау, Лисабон, Бостън, Ню Йорк... Негови картини са включени в постоянните колекции на културния център "Ла Видриера", УНИЦЕФ, финансови институции и други.
Сега те са съвсем близо до вас. Какво още чакате?! Отидете да ги видите. После ще си говорим. х)
Картините ще гостуват на арт-центъра до 24 януари, а след това ще бъдат в галерия "Жорж Папазов" в Пловдив. Това е и първия път в който са показвани пред публика, разказа Аниевас. Той пък е много симпатичен 36 годишен мъж, дори бих казала красив. Говори увлекателно на испански, макар да не разбирам и думичка от този език. А рисува... рисува фантастично! Без да преувеличавам от доста време не съм виждала картини, които така да ме грабнат със своята непосредственост, оригиналност и простота. Писнало ми е от претенциозни видео-инсталации, банални произведения, които сме виждали вече много пъти, а са обградени с балон претенция. Като спукаш балона обаче, отдолу не остава нищо. Или поне почти нищо.
Боксьор в черно. 45.8/61 см; акрил, платно; 2009
Жълт силует с чадър, 50.8/96.6 см; маслени бои, платно; 2009
Ходещо голо женско тяло; 45.8/61 см; маслени бои, платно; 2009
Отражение в червено; 61/76.2 см; маслени бои, платно; 2009
Фигура с чадър на син фон; 50.8/81.3 см; маслени бои, платно; 2009
Ето и какво казва самият художник за изкуството, което създава:
"Онова, което най-много ме интересува, когато започвам да рисувам е именно замаха на четката. Линията може да се сравни с дишането, ако дишам правилно, картината се появява без усилие."
"Темите са различни, но две сред тях сякаш започват все повече да присъстват: голото женско тяло и градският пейзаж. В градските пейзажи обикновено рисувам една или повече движещи се фигури. Фигуралната част, пешеходците са просто цветно петно, без никакъв детейл, само замах на четката, за да се създаде илюзия за движение. Задният план (the background) на тези картини са геометрични композиции, които - макар да възникват като конкретни улици или градове се превръщат в анонимно обкръжение, в безименни селища. И въпреки, че повечето са рисувани в Ню Йорк, те биха могли да представляват който и да е град в света. Може би най-натрапчивото внишение в тях е една почти сетивна самота. Усещане, което ме завладява всеки път, когато обикалям улиците и погледът ми среща погледите на хората около мен.
Голото тяло... е, добре какво ли не е казано на тази тема... всичко! Жената представлява много неща и е несъмнено извънредно важна в моя живот; моята сексуалнот, но също така: равновесието, отмората, майчинството, началото, края, човечеството, страстта... списъкът е неизчерпаем..."
Ще добавя само, че произведения на Едуардо Аниевас-Кортинес са били показвани в много европейски и американски галерии - в Мадрид, Сантандер, Пасау, Лисабон, Бостън, Ню Йорк... Негови картини са включени в постоянните колекции на културния център "Ла Видриера", УНИЦЕФ, финансови институции и други.
Сега те са съвсем близо до вас. Какво още чакате?! Отидете да ги видите. После ще си говорим. х)
четвъртък, 24 декември 2009 г.
A christmas without weed...
Докато слушах изпушилата коледна станция Soma Fm: Xmas in Frisko (http://somafm.com/play/xmasinfrisko) попаднах на най-сърцераздирателната коледна песен ever:
Ето и част от текста:
Well it's christmas time again
I've been calling all my friends
Well there ain't no weed to buy
So I won't be getting high
Then I called my old friend Mike
And he asked me what I like
I'd like to find some christmas pot
I enjoy smokin a lot
And this town's too god damn dry
Christmas without weed
Is like a forest without trees
Is like a song without an end
A writer with no pen
Won't someone help me please
Тъжно, нали? Тайнственият депресиран певец нарича себе си Shawn, а парчето може да свалите от този линк : http://beemp3.com/download.php?file=2774672&song=A+Christmas+Without+Weed
Весела Коледа на всички! х)
вторник, 22 декември 2009 г.
Проникване
На едно момче
Срещаме се по средата на мъгливото шосе.
Аз нося дълго кашмирено палто и кожени ботуши на висок ток.
Ти си сложил черните си кубинки и сивия вехт балтон.
Но обвивките нямат никакво значение.
Вече.
Обвивките на обвивките още по-малко.
Крачим мълчаливо по осевата линия.
И двамата сме вперили погледи напред и дишаме учестено, съсредоточени в облачетата пара, образуващи се от дъха ни.
Вървим 5 или 10 минути, час или два.
Времето няма никакво значение.
То е просто условност, скъпи.
Шосето свършва внезапно.
Точно както сме си го представяли.
Продължаваме да вървим, сякаш нищо не се е променило.
Когато стигаме ръба поемаме дълбоко дъх.
Хващаме се за ръце.
Преплитаме пръсти.
За последно.
Ненужните ни кожи, мускули и кости, и всички останали телесни принадлежности започват да се изпаряват.
Вливат се в мъглата.
Захвърляме изхабената си плът, за да оголим душите си и да изчезнем в тях.
Хубаво е.
Аз нося дълго кашмирено палто и кожени ботуши на висок ток.
Ти си сложил черните си кубинки и сивия вехт балтон.
Но обвивките нямат никакво значение.
Вече.
Обвивките на обвивките още по-малко.
Крачим мълчаливо по осевата линия.
И двамата сме вперили погледи напред и дишаме учестено, съсредоточени в облачетата пара, образуващи се от дъха ни.
Вървим 5 или 10 минути, час или два.
Времето няма никакво значение.
То е просто условност, скъпи.
Шосето свършва внезапно.
Точно както сме си го представяли.
Продължаваме да вървим, сякаш нищо не се е променило.
Когато стигаме ръба поемаме дълбоко дъх.
Хващаме се за ръце.
Преплитаме пръсти.
За последно.
Ненужните ни кожи, мускули и кости, и всички останали телесни принадлежности започват да се изпаряват.
Вливат се в мъглата.
Захвърляме изхабената си плът, за да оголим душите си и да изчезнем в тях.
Хубаво е.
сряда, 16 декември 2009 г.
Лицата на балканския модернизъм на гости на Националната художествена галерия
Доста интересна изложба, включваща около 120 творби на художници модернисти от България, Гърция и Румъния ще бъде открита утре /17 декември/ в Националната художествена галерия. Днес сутринта имах възможността да надникна "зад кулисите" и се убедих в това.
"Лица на модернизма" представя подбор от по 40 творби на значими автори от трите балкански страни, сред които Вера Недкова, Жорж Папазов, Жул Паскин, Михалис Економу, Ханс Матис Тойч и други. Картините са разделени в различни зали на 3 основни групи - Нова модерна визия: пространство, пейзаж, натюрморт, Модерна визия за историята: социален критицизъм, национална идентичност, божествено вдъхновение, спомени за класическа Гърция и Човешкото присъствие в модерното изкуство: портретът, човешкото тяло. Експозицията акцентира върху развитието на модерното и авангардно изкуство в трите балкански страни и подчертава връзките им с художествените течения в Западна и Централна Европа за периода 1910 - 1940 г.
Сигурно повечето от тези имена са ви непознати /на мен също!/, а и съчетанието на думите балкански и модернизъм ви звучи като оксиморон... Да, ама не, както беше възкликнал един култов български журналист. Аз видях някои доста добри неща, сред които особено силно ме впечатли "Портрет" на Жорж Папазов - модернистичен портрет на мъж, изпълнен почти изцяло в черно, със съвсем леки разноцветни акценти като кичурчета коса. За съжаление, го нямам на снимка, но един пич, който не си беше забравил фотоапарата като мен, ми обеща, че ще ми прати това онова...
"Лица на модернизма" ще бъде последователно показана в Букурещ, София и Атина. Всъщност румънците вече са я видяли, защото експозицията е обитавала сградата на тамошния Национален художествен музей от 1 октомври до 29 ноември. У нас лицата на балканския модернизъм ще гостуват от 17 декември до 16 февруари догодина, след което заминават за Атина.
Е, май ви изплюх достатъчно инфо. Остава само да ви покажа малко от творбите включени в проекта. Смятам, че те ще ви убедят да отидете и да видите за какво става въпрос. Все пак не всеки ден се говори за балкански модернизъм! х)
Иван Милев
Натюрморт, 1925
Темпера, бронз, хартия, 51 х 57 cм
Николай Абрашев
Композиция (Земя), около 1927
Mаслени бои, платно, 91 х 69.5 cм
Кирил Цонев
Пристанището на Виго, Испания, около 1930
Mаслени бои, платно, 59.5 х 68 cм
Кирил Цонев
Инженерът, 1930
Mаслени бои, платно, 74 х 58 cм
Вера Недкова
Три фигури в интериор, 1928
Mаслени бои, платно, 90 х 110 cм
Спирос Папалукас
Скит „Св. Андрей“, 1932–35
Mаслени бои, платно, 93 x 83.5 cм
Михалис Економу
Къща на мечтите, около 1929–1931
Mаслени бои, картон, 40 x 69 cм
Янис Царухис
Моряк с бледо лице, 1938
Αкварел залепен на платно, 72 x 42.5 cм
Ханс Матис Тойч
Композиция, 1924
Mаслени бои, платно, 100.5 x 93 см
Хенри Даниел
Интериор на ателие, 1924
Βъглен, акварел и гваш, хартия, 34.4 x 23.7 см
Корнелиу Михайлеску
Най-новата Олимпия, 1930
Mаслени бои, картон, 96.5 x 68 см
Макс Херман Макси
Измерване на водните дълбочини на Дунав, 1926
Mаслени бои, платно, 80 x 109.5 см
/снимки: НХГ/
"Лица на модернизма" представя подбор от по 40 творби на значими автори от трите балкански страни, сред които Вера Недкова, Жорж Папазов, Жул Паскин, Михалис Економу, Ханс Матис Тойч и други. Картините са разделени в различни зали на 3 основни групи - Нова модерна визия: пространство, пейзаж, натюрморт, Модерна визия за историята: социален критицизъм, национална идентичност, божествено вдъхновение, спомени за класическа Гърция и Човешкото присъствие в модерното изкуство: портретът, човешкото тяло. Експозицията акцентира върху развитието на модерното и авангардно изкуство в трите балкански страни и подчертава връзките им с художествените течения в Западна и Централна Европа за периода 1910 - 1940 г.
Сигурно повечето от тези имена са ви непознати /на мен също!/, а и съчетанието на думите балкански и модернизъм ви звучи като оксиморон... Да, ама не, както беше възкликнал един култов български журналист. Аз видях някои доста добри неща, сред които особено силно ме впечатли "Портрет" на Жорж Папазов - модернистичен портрет на мъж, изпълнен почти изцяло в черно, със съвсем леки разноцветни акценти като кичурчета коса. За съжаление, го нямам на снимка, но един пич, който не си беше забравил фотоапарата като мен, ми обеща, че ще ми прати това онова...
"Лица на модернизма" ще бъде последователно показана в Букурещ, София и Атина. Всъщност румънците вече са я видяли, защото експозицията е обитавала сградата на тамошния Национален художествен музей от 1 октомври до 29 ноември. У нас лицата на балканския модернизъм ще гостуват от 17 декември до 16 февруари догодина, след което заминават за Атина.
Е, май ви изплюх достатъчно инфо. Остава само да ви покажа малко от творбите включени в проекта. Смятам, че те ще ви убедят да отидете и да видите за какво става въпрос. Все пак не всеки ден се говори за балкански модернизъм! х)
Иван Милев
Натюрморт, 1925
Темпера, бронз, хартия, 51 х 57 cм
Николай Абрашев
Композиция (Земя), около 1927
Mаслени бои, платно, 91 х 69.5 cм
Кирил Цонев
Пристанището на Виго, Испания, около 1930
Mаслени бои, платно, 59.5 х 68 cм
Кирил Цонев
Инженерът, 1930
Mаслени бои, платно, 74 х 58 cм
Вера Недкова
Три фигури в интериор, 1928
Mаслени бои, платно, 90 х 110 cм
Спирос Папалукас
Скит „Св. Андрей“, 1932–35
Mаслени бои, платно, 93 x 83.5 cм
Михалис Економу
Къща на мечтите, около 1929–1931
Mаслени бои, картон, 40 x 69 cм
Янис Царухис
Моряк с бледо лице, 1938
Αкварел залепен на платно, 72 x 42.5 cм
Ханс Матис Тойч
Композиция, 1924
Mаслени бои, платно, 100.5 x 93 см
Хенри Даниел
Интериор на ателие, 1924
Βъглен, акварел и гваш, хартия, 34.4 x 23.7 см
Корнелиу Михайлеску
Най-новата Олимпия, 1930
Mаслени бои, картон, 96.5 x 68 см
Макс Херман Макси
Измерване на водните дълбочини на Дунав, 1926
Mаслени бои, платно, 80 x 109.5 см
/снимки: НХГ/
вторник, 8 декември 2009 г.
Amenun Philip Geneva. Червено. Горещо.
Снощи в Арт Клуба на Иван Асен II 6 с приятно парти беше открита новата изложба на Яна Купенова/Amenun Philip Geneva "Рисунък с туш". Тъй като смятам, че изкуството не трябва бъде обяснявано и преекспонирано, а просто видяно и почувствано ще ви покажа снимки на някои от картинитe:
Стига ви толкова. За повече ще трябва да отидете на място. Имате малко повече от месец да го направите - картините ще обитават Арт Клуба до 11 януари догодина. А след това може би ще намерят новия си дом.
Междувременно можете да посетите блога на Яна : www.amenungeneva.blogspot.com и/или да се свържете с нея на e-mail apg@abv.bg.
Всичко е супер. Единствено имам една забележка към собствениците и персонала на Арт Клуба - увеличете малко отоплението. Вярно е, че изкуството изисква жертви, но защо това да сме ние...
PS: Вчера /18 декември/ бях отново в Арт Клуба и беше доста топличко и приятно, така, че забележката отпада. x)) Наздраве!
Стига ви толкова. За повече ще трябва да отидете на място. Имате малко повече от месец да го направите - картините ще обитават Арт Клуба до 11 януари догодина. А след това може би ще намерят новия си дом.
Междувременно можете да посетите блога на Яна : www.amenungeneva.blogspot.com и/или да се свържете с нея на e-mail apg@abv.bg.
Всичко е супер. Единствено имам една забележка към собствениците и персонала на Арт Клуба - увеличете малко отоплението. Вярно е, че изкуството изисква жертви, но защо това да сме ние...
PS: Вчера /18 декември/ бях отново в Арт Клуба и беше доста топличко и приятно, така, че забележката отпада. x)) Наздраве!
(сред)нощно
Нощта се разсипва пред мен като огърлица черни перли блъснала се в белия мраморен под.
Аз стоя отстрани и мислено събирам зърната.
Хващам ги с два пръста и внимателно се оглеждам в тях.
Образът ми изглежда разкривен, тъмен и малък, но това по особен начин ме привлича.
Поглеждам по-надълбоко.
Усещам как Нещо ме всмуква и аз минавам от другата страна.
Затварям очи за миг и когато ги отварям съм вече там, отвъд.
Не знам защо ги затворих.
Знаех си, че трябва да гледам трансформацията, да я усвоя максимално за да я повторя.
Но затворих очи.
Когато ги отворих всичко беше същото.
Само цветовете бяха обърнати.
Аз стоях насред същото, а около мен като дъжд се сипеха бели перли.
Взех една от тях в ръката си.
Аз стоя отстрани и мислено събирам зърната.
Хващам ги с два пръста и внимателно се оглеждам в тях.
Образът ми изглежда разкривен, тъмен и малък, но това по особен начин ме привлича.
Поглеждам по-надълбоко.
Усещам как Нещо ме всмуква и аз минавам от другата страна.
Затварям очи за миг и когато ги отварям съм вече там, отвъд.
Не знам защо ги затворих.
Знаех си, че трябва да гледам трансформацията, да я усвоя максимално за да я повторя.
Но затворих очи.
Когато ги отворих всичко беше същото.
Само цветовете бяха обърнати.
Аз стоях насред същото, а около мен като дъжд се сипеха бели перли.
Взех една от тях в ръката си.
неделя, 15 ноември 2009 г.
Снимки в Палермо (2008)
От доста време неумишлено отбягвах новата (вече не чак толкова нова) творба на режисьора Вим Вендерс. Просто нямам навика и времето да гледам филми. Преди няколко дни обаче си бях в Пловдив. Мислех си да ходя на бар, но много ме мързеше. Тогава се сетих за този филм, изтеглих го от zamunda.net, легнах удобно, награбих 2 пакета солети и го пуснах.
Знаех, че ще е хубав. "Вим от Европа" просто няма слабо!
Филмът не само, че не предаде очакванията ми, а даже ги надмина! Страшно много ми хареса! В него има всичко - и протяжността на европейските филми, и нечовешки красиви кадри, и напрежение, и любов, и смърт, и много смисъл, но без да е натрапен, смлян, предъвкан и натъпкан насила в главите ни. "Снимки в Палермо" ми напомни едновременно на "Отвъд облаците" на Антониони и Вендерс и на "Седмия печат" на Бергман. На първия - заради самата атмосфера, пътуването, творенето и вдъхновението свързано с това пътуване, а на втория - заради сюрреалистичните сцени и да... заради смъртта! И тези прилики явно не са случайни, защото след края на филма излиза посвещение към двамата творци.
Ще разкажа и малко за сюжета. В центъра на събитията е световно-известният фотограф Фин (Кампино, който няма да коментирам колко е готин, защото ми писна да звуча като превъзбудена тинейджърка...). Той прави успешни изложби, снима звезди, живее живота на богатите и известните, но нещо като че ли му липсва. Един ден просто загубва контрол над себе си (ако сте го почувствали знаете за какво говоря, сякаш нещо се пропуква вътре в теб и не можеш повече да продължаваш по същия начин). Тогава той решава да се премести от Дюселдорф в Палермо. Там пък среща красивата реставраторка Флавия (Джована Мецоджорно), с която симпатично се забърква и се влюбва... През престоя си в живописното италианско градче Фин дебне да заснеме тайнствен мъж със сива мантия с качулка, който се опитва да го убие всеки път, когато фотографът насочва обектива си към него. Тук има и игра на думи : shooting на английски означава и снимам и застрелвам, така че те все едно се дуелират. Единият насочил лък със стрели, другият - фотоапарат. Накрая ще се окаже, че тайнственият стрелец е самата Смърт, която моли Фин да го снима, за да покаже истинското му лице на хората. Смъртта, осмисля живота, а хората толкова зле я разбират, жалва се Косачът на души. И наистина е така като се замислиш...
Четох много отрицателни рецензии за "Снимки в Палермо" в imdb.com, но на мен лично филмът определено ми влезе (както се казва)! Друг е въпросът, че всички български субтитри към него са под всякаква критика и излизат само една малка част от тях. Човек се изнервя и губи от диалозите, но да се благодарим, че все пак има някакви субтитри...
Саундтракът също е жесток. Включва (любими мои) изпълнители като Lou Reed, Portishead, Beirut, Nick Cave, а начинът по който е представен е много интересен - всички песни, които вървят по време на филма, всъщност звучат от слушалките на плейъра на Фин. По този начин се дава усещане за истинския саундтрак на живота на героя. Поне аз така го чувствам.
Ето го и трейлъра към "Снимки в Палермо":
9/10
понеделник, 2 ноември 2009 г.
С костюмите шега не бива...
Всяка прилика с реални лица и случки е случайна и не до там случайна...
Времето между 31 октомври и 1 ноември е познато по света, а и у нас като Хелоуин. Това е нощ, в която, който иска се маскира и купонясва, който не иска да се маскира - просто купонясва, а който не иска да купонясва - да го духа! До сега не съм видяла някой да обикаля по къщите облечен като призрак или чудовище и да повтаря "Номер или лакомство". Още по-малко пък някой да му дава нещо в тези времена на криза...
Яница не правеше изключение от общия случай. Беше млада, красива, кръвта й кипеше, така, че реши и тя да се включи в целокупния маскарад! Щеше да го играе ученичка. Плисирана къса пола, бели чорапки до коляното, ризка, вратовръзка, плитчици и книга под мишница - наистина изглеждаше очарователно. Вкара няколко питиета още от вкъщи за да загрее и се отправи към клуба. А там вече бяха повечето й познати. Я Тошко се е направил на клоун, Вили е ангелче, Мариан е полицай, а Пафката, ех този Пафката бе! Най-оригиналният е, безспорно, ако не гони образът на Денис Родман, то пък на!
Танци, танци, танци. Още питиета. И още танци. И още питиета... Главата й вече започна да се замотава и нещо в гащичките й да се сгрява... Дааа, алкохолът винаги така й действаше. Пийнеше ли чашка две й се приискваше нечия пишка да проникне дълбоко в нея. А пийнеше ли повечко, това със сигурност се случваше. Огледа се из клуба, за да избере строгия учител, който да я накаже с показалката си. Но маскирани като учители нямаше. :( Повъртя се наляво на дясно и погледът й се спря, на един доста сладък Дядо Коледа с татуирани ръкави. Беше висок, с тъмна коса, тъмни очи и пиърсинг на устната. А и с тези татуировки... определено беше неин тип. Реши след малко да отиде да се запознае с него, но преди това беше време за още едно питие. Отправи се към бара, поръча голям джин с тоник и бавно отпи. Усети как ароматната течност облива гърлото й и замотава още повече главата й... Да, този Дядо Коледа със сигурност трябваше да бъде неин!
След няколко минути, събра кураж и се отправи към дансинга, където беше видяла (пред)коледния си подарък. Огледа се, но никъде го нямаше. Мамка му! Дано се върне след малко. Отиде да побъбри малко с Мила, която тази нощ се беше преобразила доста успешно в японска гейша. Изпи и тази чаша и си поръча нова. Вече всичко й се въртеше, а и честно казано доста й се ебеше. Засмя се на това, че започна да мисли в рими и в същото време, на същото място на дансинга, забеляза поклащаща се в ритъм червена коледна шапка! "О, завърнал се е! Този път няма да го изпусна!" - помисли си палавата ученичка.
Отправи се към него, запознаха се. Каза й, че се казва Георги и тя му се усмихна "Значи Жоро, а..". След няколко наздравици, тя вече се отъркваше в твърдия му член, очертаващ се под тесните дънки, дърпаше предизвикателно шапчицата му и впиваше устните си в неговите. "Живея сама, искаш ли да дойдеш в къщи" - прошепна му протяжно-еротично тя, докато прокарваше език по ухото му. След минути вече бяха в таксито, след още няколко и в леглото. Чукането не беше нищо особено, дори не успя да свърши. "Поредното разочарование, защо винаги толкова се превъзбуждат като опре до вкарването..", помисли си Яна, но беше прекалено пияна за да му направи забележка. След като той се изпразни и слезе от нея, тя моменталически заспа и се понесе някъде из страната на сънищата...
Събуди се от странно усещане. Нещо хлъзгаво, мокро и топло се движеше из гащичките й. Започна да й става приятно. Поотвори едното си око и забеляза, че същото това нещо се беше провряло под юргана й и усърдно я лижеше. "Е, поне се старае", помисли си тя и се отпусна. Пак не успя да свърши, а и по някое време започна да й става досадно, затова реши да отвие юргана и да се наслади на стегнатото, татуирано тяло на снощното си завоевание. До сега не си беше лягала с Дядо Коледа, но на Хелоуин всичко е възможно... След като отгърна топлия пухен юрган, обаче, очите й се разшириха безобразно! Освен, че за първи път виждаше това лице, то определено не принадлежеше на татуирания сексапилен тип, който си спомняше от снощи... Между краката й се мъдреше прогресивно оплешивяващата глава на мъж на средна възраст, придружена с космати гърди и закръглено бирено коремче.
- Ей, красавице, събудих ли те?
- Fuck! Кой си ти, по дяволите?
- Аз съм Жоро, но можеш да ми викаш Дядо Коледа, снощи се запознахме в клуба, ти веднага ме налази и ме заведе у вас да се чукаме... не си ли спомняш?
Лампичката в главата на Яница просветна като светкавица, пронизваща мътното небе по време на буря. Ами да! Беше объркала Дядо Коледовците! Как можеше да е такава идиотка?! Хвана я яд и й стана смешно едновременно! Значи беше забелязала готиния пич, след което се беше нокаутирала толкова много с поредното питие, че бе видяла друг облечен като Дядо Коледа човек и беше решила, че е същият. След това го беше завела в дома си и го беше изчукала, толкова пияна, че дори да не се бе усетила, че този няма нищо, ама наистина нищо общо с първия...
Бяха й се случвали всякакви парадоксални идиотщини, но тази определено беше една от най-култовите. Ако сценаристите на "Сексът и Градът" я познаваха, сигурно щяха да си скъсат трудовия договор.
Чичо Коледа (Да! Това определено повече му отиваше...) се беше надървил яко и искаше да я чука. Е, какво пък... Беше го направила вече един път, а и езикът му я беше подготвил. Яна затвори очи и си представи безследно изгубения си коледен мираж, докато Жоро бавно проникваше в нея...
***
След няколко часа, докато разчистваше последните следи от снощното си приключение, Яница намери смачкана бележка. На нея с червен маркер пишеше : "I'm The Nasty Santa! Please, spank me...". "No, you were the wrong Santa", помисли си тя и се засмя. Самоиронията винаги е хубаво нещо. А грешките рядко са непоправими. Особено, когато използваш презервативи.
The End.
Времето между 31 октомври и 1 ноември е познато по света, а и у нас като Хелоуин. Това е нощ, в която, който иска се маскира и купонясва, който не иска да се маскира - просто купонясва, а който не иска да купонясва - да го духа! До сега не съм видяла някой да обикаля по къщите облечен като призрак или чудовище и да повтаря "Номер или лакомство". Още по-малко пък някой да му дава нещо в тези времена на криза...
Яница не правеше изключение от общия случай. Беше млада, красива, кръвта й кипеше, така, че реши и тя да се включи в целокупния маскарад! Щеше да го играе ученичка. Плисирана къса пола, бели чорапки до коляното, ризка, вратовръзка, плитчици и книга под мишница - наистина изглеждаше очарователно. Вкара няколко питиета още от вкъщи за да загрее и се отправи към клуба. А там вече бяха повечето й познати. Я Тошко се е направил на клоун, Вили е ангелче, Мариан е полицай, а Пафката, ех този Пафката бе! Най-оригиналният е, безспорно, ако не гони образът на Денис Родман, то пък на!
Танци, танци, танци. Още питиета. И още танци. И още питиета... Главата й вече започна да се замотава и нещо в гащичките й да се сгрява... Дааа, алкохолът винаги така й действаше. Пийнеше ли чашка две й се приискваше нечия пишка да проникне дълбоко в нея. А пийнеше ли повечко, това със сигурност се случваше. Огледа се из клуба, за да избере строгия учител, който да я накаже с показалката си. Но маскирани като учители нямаше. :( Повъртя се наляво на дясно и погледът й се спря, на един доста сладък Дядо Коледа с татуирани ръкави. Беше висок, с тъмна коса, тъмни очи и пиърсинг на устната. А и с тези татуировки... определено беше неин тип. Реши след малко да отиде да се запознае с него, но преди това беше време за още едно питие. Отправи се към бара, поръча голям джин с тоник и бавно отпи. Усети как ароматната течност облива гърлото й и замотава още повече главата й... Да, този Дядо Коледа със сигурност трябваше да бъде неин!
След няколко минути, събра кураж и се отправи към дансинга, където беше видяла (пред)коледния си подарък. Огледа се, но никъде го нямаше. Мамка му! Дано се върне след малко. Отиде да побъбри малко с Мила, която тази нощ се беше преобразила доста успешно в японска гейша. Изпи и тази чаша и си поръча нова. Вече всичко й се въртеше, а и честно казано доста й се ебеше. Засмя се на това, че започна да мисли в рими и в същото време, на същото място на дансинга, забеляза поклащаща се в ритъм червена коледна шапка! "О, завърнал се е! Този път няма да го изпусна!" - помисли си палавата ученичка.
Отправи се към него, запознаха се. Каза й, че се казва Георги и тя му се усмихна "Значи Жоро, а..". След няколко наздравици, тя вече се отъркваше в твърдия му член, очертаващ се под тесните дънки, дърпаше предизвикателно шапчицата му и впиваше устните си в неговите. "Живея сама, искаш ли да дойдеш в къщи" - прошепна му протяжно-еротично тя, докато прокарваше език по ухото му. След минути вече бяха в таксито, след още няколко и в леглото. Чукането не беше нищо особено, дори не успя да свърши. "Поредното разочарование, защо винаги толкова се превъзбуждат като опре до вкарването..", помисли си Яна, но беше прекалено пияна за да му направи забележка. След като той се изпразни и слезе от нея, тя моменталически заспа и се понесе някъде из страната на сънищата...
Събуди се от странно усещане. Нещо хлъзгаво, мокро и топло се движеше из гащичките й. Започна да й става приятно. Поотвори едното си око и забеляза, че същото това нещо се беше провряло под юргана й и усърдно я лижеше. "Е, поне се старае", помисли си тя и се отпусна. Пак не успя да свърши, а и по някое време започна да й става досадно, затова реши да отвие юргана и да се наслади на стегнатото, татуирано тяло на снощното си завоевание. До сега не си беше лягала с Дядо Коледа, но на Хелоуин всичко е възможно... След като отгърна топлия пухен юрган, обаче, очите й се разшириха безобразно! Освен, че за първи път виждаше това лице, то определено не принадлежеше на татуирания сексапилен тип, който си спомняше от снощи... Между краката й се мъдреше прогресивно оплешивяващата глава на мъж на средна възраст, придружена с космати гърди и закръглено бирено коремче.
- Ей, красавице, събудих ли те?
- Fuck! Кой си ти, по дяволите?
- Аз съм Жоро, но можеш да ми викаш Дядо Коледа, снощи се запознахме в клуба, ти веднага ме налази и ме заведе у вас да се чукаме... не си ли спомняш?
Лампичката в главата на Яница просветна като светкавица, пронизваща мътното небе по време на буря. Ами да! Беше объркала Дядо Коледовците! Как можеше да е такава идиотка?! Хвана я яд и й стана смешно едновременно! Значи беше забелязала готиния пич, след което се беше нокаутирала толкова много с поредното питие, че бе видяла друг облечен като Дядо Коледа човек и беше решила, че е същият. След това го беше завела в дома си и го беше изчукала, толкова пияна, че дори да не се бе усетила, че този няма нищо, ама наистина нищо общо с първия...
Бяха й се случвали всякакви парадоксални идиотщини, но тази определено беше една от най-култовите. Ако сценаристите на "Сексът и Градът" я познаваха, сигурно щяха да си скъсат трудовия договор.
Чичо Коледа (Да! Това определено повече му отиваше...) се беше надървил яко и искаше да я чука. Е, какво пък... Беше го направила вече един път, а и езикът му я беше подготвил. Яна затвори очи и си представи безследно изгубения си коледен мираж, докато Жоро бавно проникваше в нея...
***
След няколко часа, докато разчистваше последните следи от снощното си приключение, Яница намери смачкана бележка. На нея с червен маркер пишеше : "I'm The Nasty Santa! Please, spank me...". "No, you were the wrong Santa", помисли си тя и се засмя. Самоиронията винаги е хубаво нещо. А грешките рядко са непоправими. Особено, когато използваш презервативи.
The End.
Абонамент за:
Публикации (Atom)