събота, 15 януари 2011 г.

Welcome to the Abyss...


Снощи беше откриването на първата самостоятелна изложба на скъпата ми приятелка Alexandra Ramirez. В продължение на 13 дни в софийското ателие "Пластелин", намиращо се на "Цар Симеон"48, ще можете да се насладите на картините й, обединили мистерия, мрак и еротика. Оставям ви на нейните собствени думи, тъй като би го казала по-добре от мен, смятам че когато авторът говори е редно журналистите да мълчат, а и съм съгласна с нея...

Abyss

Because sometimes the only path to take is the hardest one to walk”


Питали са ме – как издържаш да гледаш толкова дълго и продължително в Бездната? Как да отговоря на това? Мракът винаги е бил част от мен, призраците и демоните също. Те обитават кошмарите ми, хилят се ехидно от някой ъгъл или пък иронично се подават от рамото на някой познат. Предупреждават ме и ме съветват. Подиграват се и си играят с мен. И аз ги уважавам. Обичам ги и ги мразя. Но те не могат да стоят мирно вътре в мен – искат да излезнат навън, да бъдат показани пред света, да бъдат нарисувани. Приемат нечий човешки облик, олицетворявайки греха, злобата и лицемерието, тъгата, похотта. Навиват вътрешния ми механизъм и опъват нервите до степен на скъсване. Подлудяват ме и ме водят. Но не трябва веднага да скачаш от водопада в черната бездна, дивашки грабвайки четката, нацапотвайки моментното обсебване. Да изгубиш контрол е най-лошото, коета може да се случи. Нещата трябва да се осмислят и претеглят преди да бъдат направени. Търпение и достойнство. Да, трябва да бъдеш търпелив с демоните, но и да не се оставяш да те водят за носа. Те могат да те научат и да ти дадат ужасно много на още по-ужасна цена. Затова е по-добре да отчупиш малко от залъка, а останалото да сготвиш сам. И по този начин, освен, че ще научиш повече, ще си и много по-свободен. Ще запазиш достойнството си на силен човек. Трябва да изградиш една прозрачна тежка стена около себе си и да не прескачаш границата. Не следвай демоните твърде надалеч или ще пропаднеш в Бездната, достигайки абсолютния й край. А там има само празнота. Една чиста, истинска празнота, наречена Нищо.


Я да видим сега дали ще ме познаете? xDD

неделя, 9 януари 2011 г.

Hardcore Massacre 3



Brutal. Yes, we are! Третото издание на феста Hardcore Massacre ще поднесе част от най-доброто от българската хардкор/метъл сцена в момента в два дни. На 21ви ще свирят подчертано кораджийски банди, докато на 22ри музиката ще носи метален привкус. O.H., Urban Grey, Odd Crew, Delate, Redound са само част от бандите, които си струва да бъдат чути... и разбира се, Alien Industry, които на 22ри ще поднесат наслада както за слуха, така и за очите... Аз и Алекс сме подготвили нещо специално за случая, така че не пропускайте! Входът е 10 точки за всеки от дните.

сряда, 5 януари 2011 г.

Romantic endings do not exist.

Когато играта приключи чарковете ще продължават ли да се въртят, пластмасовите сърца, обвити в имитация на плът ще продължават ли да туптят, докато им свърши батерията "Made in China"?

Остава ли някой под латексовата обвивка или се губи под илюзията за real-touch cyber skin, която изплиташе като фина паяжина с душата си?

Чувстваше ли или се преструваше, че чувства за да запълни дупката, която сама беше отворила? Или се залъгваше и задоволяваше с евтини удоволствия, докато тя самата не се превърнеше в дебела черупка евтино удоволствие?

Романтичните крайове не съществуваха. Трябваше да го разбере много отдавна. Това не беше Холивуд и тя не беше актриса, макар и да участваше във филм. Сценарий нямаше, сценарият беше проекция на съзнанието й и нищо друго. Една илюзия, която подхранваше, в идеята за една фантазия, която никога не е било писано да се случи. Трябваше да обърне повече внимание на знаците, които съдбата изписваше пред нея, а тя умишлено се опитваше да измие и да нарисува отново, така както си ги представяше. Но контурите им бяха разкривени, защото ръката й се движеше неуверено, осъзнавайки невъзможността на творението си. То не можеше никога да съществува в реалността, но отвъд нея щеше да живее завинаги. Продължаваше да рисува по пясъка, който вълните отмиваха, по асфалта, през който преминаваха колите и размазваха уличните кучета, от които никой не се интересуваше. Chien ecrasé. Върху облаците, които след минути вече не бяха същите. Рисуваше, докато не запълни картината. Погледна я за миг в абсолютната й цялост. И след това я унищожи.

понеделник, 3 януари 2011 г.

Bad Party Pics FTW!!!

Обявявам www.badpartypics.com, за най-смущаващо забавния сайт, на който съм попадала напоследък,..







...изпълнен с доста дебелашки парти хумор, той само потвърждава мнението ми, че със снимките по социалните мрежи и особено във Фейсбук (!!!) трябва да се внимава!

неделя, 2 януари 2011 г.

неделя, 26 декември 2010 г.

Джофра фешън - WTF?!

Снощи докато се разхождах по централните пловдивски улици, възползвайки се от прекрасната топла, коледна нощ, се натъкнах на това гениално творение на маркетинговата мисъл.



Както виждате магазинът носи звучното име Djofra Fashion. Не знам каква реклама си прави с това име, но според култовия неологичен онлайн речник www.neolog.bg джофра означава:

1.грозна жена или момиче. Синоним на "крокодил".
Пример: Ако знаеш новото гадже на Х. колко е смотана! Чудя се къде я е намерил тази джофра?!

2. дама, която проявява непостоянство и несериозност, получава конвулсии, когато трябва да вземе решение за нещо и има силно изразена тенденция да се глези и да закъснява за срещи, ако въобще се сети да дойде. Гореописаните действия се обобщават с глагола джофреене.
Пример: Първо закъсня с половин час и каза, че се била спряла да си купи Зайо Байо, а след това ме ухапа и избяга. Егати джофрата.
- Престани да джофрееш и кажи: Гошо или Тошо?
- За днес или за утре?

И в двата случая едва ли е нещо, с което една жена би искала да се отъждестви. Но въпреки малоумното си име, по думи на очевидци, доста патици пазарували от тази верига магазини (защото имало и в Пазарджик, където бил най-скъпият магазин на Центъра) с надеждата да се превърнат не в лебеди, а в ДЖОФРИ.

Не знам какво повече да кажа. Думите са излишни.

петък, 24 декември 2010 г.

Черният лебед на Арнофски



Краят на 2010 се оказа доста наситен откъм хубави филми и то американски (!!!). След като Inception на режисьора Кристофър Нолън се изкачи до челното шесто място на могъщата филмова онлайн база данни IMDB с оценка от 9.0 сега е ред на Черния лебед на Дарън Арнофски да се изкачи до 60то с 8.8, макар, че лично аз бих разменила нулите между двата филма. Не, че Inception не ми хареса, напротив, но открих няколко не особено достоверни момента в различните слоеве на сънищата, а и винаги съм обичала киното да не е с чак толкова ефекти.

Историята на Black Swan се завърта около Нина, балерина напълно обсебена от заниманието си, която след странен, пророчески сън получава ролята на Черния и Белия лебед в най-известният балет на света "Лебедово езеро" и решава да я изживее напълно, да я направи перфектна. А знаете, перфектните неща, често изискват твърде много за да са наистина перфектни. Натали Портман е блестяща в ролята и показва изключително майсторство, преминаващи през всички шизофренични фантазии и реалности на Нина. Ключов образ е и майката на Нина, която хм, дали случайно се казва Ерика, като главната героиня в Пианистката на Йелинек, за чиято майка страшно ми напомни с привързаността и тоталния контрол и подтисничество над Нина.


Харесаха ми как са изградени и образите на режисьора на постановката Тома, в ролята Винсент Касел, тотален плейбой, обграден от красиви и млади балерини, както и лошият татуиран лебед, конкурентката на Нина - Лили, която е пълната й противоположност, а секс сцената между двете е rawwwwr без значение дали се оказва всъщност реалност или фикция.



Изборът на Уинона Райдър за ролята на застаряващата самодеструктивна балет звезда Бет, която се оттегля от сцената, нямаше как да бъде по-подходящ. Въобще, много добра актьорска игра от всички. За по-малко от 2 месеца ме впечатляват 2 Холивудски НОВИ филма, нещо което... май никога не ми се е случвало. Дали не е някакъв ривайвъл на Американското кино, дали на хората не им е писнало от глупости или просто имам късмет....

Ще дам заслужена 10тка на Black Swan заради дълбочината, напрежението, красотата и завършеността му. Според мен Арнофски надмина "Пи" с новата си творба, адмирации за което. И мерси на Бижо, който май първи ме насочи към филма чрез Фейсбука си и го превърна в моя нетрадиционен избор след обилната Бъдни вечеря. х)

Айде стига съм писала, празници са все пак, така, че Весела Коледа и да се забавлявате, ей. И да се пазите повече от "добрите" момичета - те са по-опасни от "лошите". Наздраве!

Адът не са другите, както е казал Жан Пол Сартр. Адът - това сме самите ние.



За трейлър цъкни тук

ps: Той филмът официално трябва да излезе по киносалоните на 13 Януари, ама нали знаете Интернет какво направи с майката на всичко! х)

понеделник, 13 декември 2010 г.

Сръбски филм (2010)



Отдавна хората не гледат филми за да се разтоварват и забавляват. Филмите са се превърнали в нещо като сънищата - в рамките на час-два-три ние можем да излезем от живота си и да се потопим в нечия друга история. И точно като при сънищата и филмите са или весели и жизнерадостни или кошмари.

Е, "Сръбски филм" определено е от вторите. Той показва неща, за които ти се иска да си затвориш очите, но точно като Alex DeLarge от "A clockwork orange" на Кубрик, някой сякаш ти ги държи отворени с онези страховити метални скоби и не ти дава да ги затвориш. Инцест, некрофилия, снъф, педофилия, кръв, насилие, секс, ужасяващо много секс, който хем те възбужда, хем ти казва "нее, това не е редно, не мога да се възбуждам от такива извращения...". И въпреки всичко, въпреки, че вероятно след като го гледаш ще си кажеш "Ебати гадоста" или "Трябва да си абсолютен психар и да не си добре тотално за да ти хареса филм като този" се замисли за дозите насилие, перверзия, извращения и гадости, които ни сипят новините всеки ден.

Пияни родители убили 8-годишната си дъщеричка Нина, като я ударили с дърво по главата. Близначката й през това време е била с 1.6 промила в кръвта. И това се случва, тук на Балканите, в България, в луковитското село Торос, ей сега, тези дни. След това дечицата спели с трупчето на сестричката си.... А журналистите, жадни за сензация пишат новина със заглавие Пияни майка и татко размазаха главата на Нина и я слагат на челно място във вестника си за да продадат броя си, а новинарските емисии започват с нея, защото в университетите ни учат - "Лошите новини и сензациите продават". Това по-малко гадно ли е? По-малко скандално ли е? Не, просто е истина и сме свикнали с нея, но когато един режисьор отиде до края и ни предаде цялата гадост, без да скрие нищо, макар и да знаем, че е фалшиво ние пропищяваме "Ооо, ужас, извращение, не може да гледаме това..." и за да се разтоварим си пускаме същите тези новини.

Австриецът Йозеф Фрицъл крие дъщеря си в мазе 24 години, а тя му ражда три деца Лиза, Моника и Александър. Александър има и близначе Феликс, което умира три дни след раждането, а бащата или хм... дядото, по избор, собственоръчно изгаря тялото му в мазето... В Аржентина Никанор Молинас изнасилва дъщеря си 30 години и им се раждат 10 деца. В България циганин от Перущица изнасилва дъщеря си 8 години и не, няма да кажа "ром". Това по-малко отвратително ли е, потресени зрители, от сцената, в която надрусан, загубил контрол и озверял Милош изчуква сина си, докато брат му с бяла маска чука жена му, а режисьорът отстрани вика "Браво, браво, това е...това е филмът".


Не е ли надрусано, загубило контрол и озверяло цялото ни общество и не викат ли отстрани медиите "Да, да, това е... това ще ни продаде шибания брой или емисия, това ще прикове погледите на зрителите, защото те са жадни да видят това... иска им се, да го видят, а после да почувстват облекчение, че мизерното им битие все пак е по-хубаво..."

Какви филми искате да се раждат в такова време? Дори и най-гадната сцена, в която шофьорът и дясната ръка на режисьора, мъж с татус на врата, бръсната глава, лош фейс и тъмни очила, изражда и изчуква едно бебе, а режисьора крещи "Newborn porn, newborn porn, това е нещо съвсем ново" е ултранатуралистична метафора за това до къде можем да стигнем, в желанието си да оставим следа и да направим нещо ново, в едно уморено време, в което вече всичко е чуто, прочетено и видяно.

Ще ви разкажа и сюжетът накратко. Главният герой Милош е бивш порноактьор, който се отказва от кариерата си и живее бедно, но щастливо със сина си Петър и красивата си съпруга Мария, докато брат му полицай е сексуално привлечен от жена му, до степен, в която му правят свирки, докато той гледа филми със щастливото семейство."Ето едно истинско сръбско семейство!" ще възкликне във въпросната инцест сцена и режисьорът Вукмир, който предлага на Милош огромна неназована сума пари, с която Милош може да осигури семейството си до края на живота им. Пенсионираният порноактьор трябва единствено да се снима в "арт филм", за който не трябва да задава въпроси, защото парите говорят сами по себе си. И Милош се съгласява. За мен "Сръбски филм" е изключително проницателен, дълбок, тъжен, мрачен, ужасяващ, алегоричен, добре заснет. Той е от тези филми, които или харесваш или мразиш. Controversial до мозъка на костите си. И да, аз съм от тези, които го харесаха. Но не бих си го пуснала отново.

Шокиращ е. Факт, но не по-малко шокираща е нашата действителност. И сред всичките емблематични образи, може би най-култови са "мутрите", които излизат от къщата в началото на заснемането на филма и единствени остават живи на края, за да се насладят на цялото извращение. Защото "мутрите", са тези, които владеят, тези, които поръчват мръсотиите, тези, които остават зад кадър и са облагодетелствани накрая. Всички останали сме жертви по един или по друг начин и ако не живееш на Балканите, в нашата парадоксална реалност, трудно можеш да го почувстваш истински.

Като огромен фен на секса и насилието, си мислех, че "Сръбски филм" може да ми подейства като "A requiem for a dream" за наркоманите... но макар, че той показва докъде може да стигне човек, ако загуби нишката и се отдаде на страстите си изцяло, аз по-скоро го приемам като една гротескна, крайна алегория на обществото ни, голяма нощна пеперуда, забодена в колекцията на световното трансгресивно кино. "Сръбски филм" стига дотам, където "8 mm", "Cigarette Burns" и "Videodrome" не смеят. И това не е учудващо. Ние, на Балканите сме с една идея по-крайни. Сигурно е от въздуха, в който винаги е витаела миризмата на барут, война, сперма и кръв...

7/10

За трейлър цъкни тук

събота, 11 декември 2010 г.

Предколеден Indie Fest




Каймакът на родния алтернатив ще се събере да посвири предколедно в Парти Център 4ти километър на 17 декември. На една сцена ще излязaт Babyface clan, Нова Генерация, Ревю, Остава и Leepra Deluxe, които са една доста приятна изненада, тъй като не са се изявявали от доста време. Из онлайн пространството се носеха и слухове за Nasekomix, но дали ще се появят ще разбере който отиде. Входът е 20 кинта. х)

ps: нямаше Nasekomix.