Малка кръчмарска поемка

Съвсем случайно намерих тази "кратка кръчмарска поемка" (еквивалентът на lousy bar poem в другия ми блог на английски), която датира от преди няколко месеца, но като че ли нещата не са се променили особено от тогава...

Винаги ми е харесвал моментът, в който искам да пиша, а няма на какво.
Моментът, в който имам още за пиене и пушене, а искам да си тръгна.
Моментът, в който знам, че ако се прибера ще си легна да спя, а мислите ми ще увиснат в празното пространство.
Неизказани, но изпити. Пълни, а сами.
Той ми записва телефона си със страшно старание. Толкова е пиян, че не може да го улучи.
Липсват цифри. Допълва ги. Но те нямат никакво значение. Аз никога няма да му се обадя.
Е, и?
Нека всички живеем в прекрасната алкохолна илюзия.
А утре отново да се събудим себе си,
Обикновени, ненаспани, жадни.
Сънливи, очакващи, сами.
Думите винаги ще имат да кажат още нещо, дори и в празнотата и очарованието на нощния живот.
Е, и?
Е, и?

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 5)

Шпляс. Вратата се затвори, ние бяхме навън. Бяхме свободни. Не ми се искаше да се върна повече никога в тази абсурдна стая за 300 долара, в крайна сметка можех да изхарча парите си за нещо доста по-смислено, или поне за алкохол и наркотици.
- I stole 80 bucks from his wallet! - заяви Е. превъзбудено и съвсем безсрамно. Това го бях виждала само по филмите и го смятах за жива проституция, че и по-долно, защото курвите поне си взимаха парите с достойноство, а не ги крадяха скришно. Не смятах да й държа конско, в крайна сметка не й бях майка, нито аз бях откраднала парите.
- Ok, so we have money for a good breakfast.
След всичките тези хотелски филми без субтитри бях поогладняла, макар и дрогата още да ме държеше.
- Yes, but actually I think they serve the breakfast here in the hotel so we can eat there. What time it is?
- 7:20 am.
- It should be served. Come with me, I know where it is, me and Sammuel were here an year ago, eating breakfast here...
Това май вече го бях чула.
Закуската се сервираше в малко салонче до рецепцията. Сравнено с грандиозните шведски маси в хотелите в България това си беше направо мизерна работа. 2-3 вида яйца, бекон, някакви наденици и кюфтета, 3-4 вида мляко – пълномаслено, обезмаслено, half-and-half, портокалов сок, ябълков сок, безвкусно и слабо кафе от филтър, бейгъли, като за без пари беше идеално обаче. Така че не се оплаквах. Даже и чиниите бяха пластмасови, американска му работа. 2-3 американски семейства с децата си бяха насядали и хапваха, като гледаха да не обръщат внимание на декадентския ни сутрешен външен вид. Почувствах се като пълна курва, защото знаех, че ме виждат като точно такава, но най-интересното в случая беше, че въобще не ме хвана срам. Избърсах носа си и заръфах бекона и яйцата с които бях напълнила чинийката си. Не можех да поема много храна в това си състояние, но все пак хапването ми се отрази добре. Е. Дори напълни хартиена кесийка за по-късно и безсрамно се измъкнахме от хотела.
- Wait for a second – каза тя измъкна Iphone-a си и снима хотела. Явно изпрати снимката на някакъв номер, защото след минута я чух да оставя съобщение на гласовата поща.
- Hey Sammuel, I sent you this picture to see that I'm again here in the Holiday Inn in Midtown Manhattan, where we were together 1 year ago and had so good moments, but now you chose to be with this Chinese bitch...
Не ми се слушаше повече, изключих слуха си и поех по събуждащите се понеделнишки улици. Някой вече бяха облекли костюмите си и се бяха приготвили за поредния ден в корпоративния свят, други още не бяха свалили снощния си грим и се прибираха клатушкайки се към апартаментите си за да припаднат и да се събудят за поредната доза откачен нощен живот. Дали някога щях да намеря баланса между двете?
Е. спря такси. Качихме се в него. Тя каза адреса и започна да обяснява на шофьора точно през къде да мине. Говореше ми нещо и ръфаше от бекона в хартиената торбичка, но аз бях изключила и въобще не я слушах. Неусетно вече бях в леглото си и се заспивах. За мой късмет бях на работа чак от 6 вечерта. Не сънувах нищо.

End of part 1.

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 4)

Изпод голият му задник, отпечатани на чаршафите се разкриха две големи лайняни петна. Нямах си ни най-малка идея как се бяха получили, но това беше просто отвратително. Дори не го бяхме чукали отзад със страп-он, а той вече беше легнал абсолютно гол, със същия този задник на моето място. Нямаше никакъв шанс да се върна отново в това легло. Той забеляза, че бях разкрила малката му позорна тайна и отправи риторичния, изпълнен със срам въпрос:
- It is disgusting, right?
- E. come here for a second, please – обърнах се към съквартирантката си, като се направих, че не съм чула, нито видяла нищо. Точно като онези прословути маймунки, сещате се за какво говоря.
- Why?
- Come here, I want to ask you something.
Влязохме в тоалетната, където аз вече бях занесла чантата й, в която се намираше спасителния бял прах. Определено имах нужда от нещо, което да избели онези петна, които все още бяха пред очите ми. Побиха ме тръпки, с такъв не бих си легнала дори да имаше милиарди долари. Добре, че не му бях дала дори да ме докосне.
- Е. let's make a bump, I really need it – казах й аз и й натиках в ръцете й собствената й чанта. Знаех, че е там. - Have you seen the sheets on which Michael is lying? THEY'RE SHITTY! - опитвах се да бъда тиха за да не ме чуе журналиста, без това вече му беше пределно ясно за какво говорехме и че след малко щяхме да си тръгнем.
- Really, he shitted on the bed?
- I have no idea what did he've done, did he shitted on the bed or forgot to wipe his ass, the fact is that there are two big shit spots. Let's get out of here E.
- Ok, ok, - каза Е. и подаде заскрежените ключове към носа ми. Вдишах.
- This is so gross – продължих аз – I don't know how you kissed him and let him touch your pussy...
- Well rich people are weird, you have to deal with some uncomfortable stuff sometimes. I dated once a doctor, he was so rich, he was a millionaire, but he wanted some weird stuff from me, to hear me how I pee in the bathroom and to watch me through the keyhole by this time. It was weird, but he was a fucking millionaire and bought me Fendi and Marc Jacobs bags in exchange. I love pretty things, good things, luxury goods. The guys are either rich and weird or broke and normal, which one you choose?
Не й отговорих, но като се замисля винаги ми е било все тая имат ли или нямат пари. Единственото, което ме интересуваше в повечето случаи беше курът им и способностите им в леглото, в крайна сметки нямаше да ме чукат с пачките и платинените си кредитни карти, нали?
- Give him some fucking excuse and lets go home. I can't stay here anymore, it makes me sick.
Отидохме обратно в стаята, Е. Легна отново до Michael, а аз започнах да се обличам. Сложих първо роклята, после чорапите, после кецовете. Хвърлих бегъл поглед на образа си в огледалото, гримът ми беше сравнително окей, като за ранния час, часовникът на смартфона ми показваше почти 8 сутринта.
- She has to go to work, Michael... Her boss just called her so she has to get the morning shift and to go to work now...
- Ok, ok go... I knew that you're gonna leave me alone...
- We're not leaving you intentionally, Michael, but I told you her boss called her so she has to go to work, she don't know even how to go back home, she came to New York months ago, she don't know Manhattan...
Тук вече преувеличаваше, отлично знаех как да се прибера, както и как да се оправям сама даже в най-напечените ситуации. Декаденсът учи на отговорност понякога, колкото и парадоксално да звучи – важно е да знаеш кога да спреш и кога да си тръгнеш, в противен случай можеше да свършиш като Amy Winehouse, че и по-зле. Не мислех да си отварям устата и да споря обаче, нека изграждаше образът на малката, неориентирана, работлива чужденка в главата му, без това сигурно нямаше да ме помни утре, а аз нямаше да го видя никога повече. За всеки случай взех телефона му – човек никога не знаеше, нали, особено в този бранш... Един ден можеше да е мой редактор в „Daily Obsever”, кой знаеше накъде щеше да завърти рулът на спонтанния круизен кораб „Мой Живот“?
- Take some money from my wallet to get a cap and go back home safe.
E. само това и чакаше. Отвори портмонето му, което лежеше самотно на масата с телевизора.
- I take 20 bucks, they should be enough.
- Ok, ok... - Michael беше затворил очите си и вече се унасяше в сладка алкохолна дрямка...
- Bye, Michael.
- Bye, Michael.
- Bye, girls.

(следва продължение)

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 3)

Michael се беше излегнал на леглото, което изпълваше поне 70% от миниатюрната стая и лениво гледаше телевизия. Беше се съблякол гол до кръста и изпод белите чаршафи се разкриваха посребрените косми по гърдите му и поотпуснатия му торс.
- Oh, you came back girls. Come and lay next to me. I’m a little bit shitty, I apologies for that.
- We’re all shitty – отвърнах аз, без да придавам особено значение на думите му.
Е. легна до него, аз въобще нямах и намерение да го докосвам, затова легнах от другата й страна. Зъбите ми започнаха да изтръпват, което беше добър знак.
- Let’s open some beers, guys. – предложих аз, а Е. Стана и отвори няколко на шкафа до себе си. Отпих и легнах отново, палейки цигара. Климатика духаше силно. Затворих очите си. Всъщност май ми се спеше. Чувствах се изхабена. Отворих ги от приглушените стонове до себе си. Е. Се беше качила върху Michael и умело поклащаше таза си някъде между корема и кура му.
- I’m a tease, Michael, noo you can’t fuck me. I’m the pure tease, lay back and enjoy it. – говореше му тя, продължавайки да усуква младото си тяло над неговата застаряваща плът. Реших да затворя очите си отново. Поне не закачаше мен. Усещах вълните ендорфин разливащи се по тялото, подбудени от специфични химични реакции, не позволяващи ми да заспя. Реших да сваля роклята си, без това нямаше кой да ме види през чаршафите, двамата бяха твърде заети един с друг, а аз смятах да поспя. На екрана на LCD телевизора, холограмите на неизвестни за мен американски политици спореха, заливаха се един друг с думи, ехтящи звуково, но не достигащи смислово до мен. Въобще не ме интересуваха. Да го духат. Исках само да заспя и да се събудя в леглото си, в квартирата, защо въобще бях дошла тук?!
- Hey, will you give me a cigarette, please. I want to smoke. – гласът на Michael си проправи път през мрака, прецеждан през мислите ми.
Ебати, защо си бях свалила роклята. Сега трябваше да стана гола и да му подам цигара. Какво пък…
- Ok, can you get them for yourself, they’re on the desk, cause I took off my dress to sleep.
Никаква реакция. То пък оставаше да каже, „Да, бейби, сега ще стана да си ги взема сам, за да не те видя гола“. Ебати парадокса хаха.
Станах, изпънах котешката голото си бледо тяло и му подадох пакета с цигарите. Всъщност не бях свалила черните си тюлени прашки, така че не се броях за съвсем гола. Небето беше добило зловещия цвят на керемидена пепел, преди да разцъфне в сияещ изгрев. Обичах изгревите. Michael се беше втренчил в циците ми, докато му подавах цигарата и запалката. Не го винях, те си бяха доста красиви, нека си гледа, само да не ме закача.
- Isn’t she beautiful? – каза той на E.
- Are you kidding? She’s gorgeous.
Благодарих на ум и се шмугнах отново под чаршафите, когато чух отново гласа на Michael казващ нещо, което отдавна очаквах да чуя.
- Hey, do you mind to kiss me just for 2 minutes.
- No, I don’t want to, I told you I have to be faithful to my Master.
Мисля, че Michael дори не беше запомнил името ми. Май беше по-добре така. След минутка вече обсипваше с целувки вагината на Е. През розовите й памучни боксерки.
- Won’t you give him to kiss you there through the panties, only through them, not underneath?
- No. – отвърнах лаконично аз, обърнах се на другата страна и се завих през глава. Въобще не ми се занимаваше. Ама никак. Дано ме оставеха намира и не ме занимаваха никога, ама никога повече. Станах и си отворих нова бира. Те продължаваха да се натискат. Явно нямаше да се спи. Мислех да взема чантата на Е., за да отида да шмръкна още малко кокаин в тоалетната. Така и така се бях почнала… Тъкмо я бях награбила и се отправях към тоалетната, когато видях как Michael става от мястото си на леглото и се отправя да легне на моето място.

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 2)

- I need to pee, I need to pee – повтаряше съкварирантката ми през целия път до Duane Reade, Със сигурност беше доста пияна. Разказах й, че един път в един клон на въпросната дрогерия ми бяха позволили да ползвам тоалетната, така че имаше шанс и сега да й дадат. Влязохме вътре.
- Do they have Blue moon?
- Fuck Blue Moon, let’s get a six pack of Becks.
Награбих бутилките и се отправих към касата.
- I need to pee, I need to pee now, either way I’m gonna pee right here.
Знаех какво е чувството, веднъж се бях напикала точно пред вратата на апартамента си и беше ужасно. Дано Е. можеше да стиска повече от мен.
- Excuse me, do you have a restroom for my roommate, she really needs to pee. – попитах аз чистача, който метеше пода на метри от нас.
Бях с черна тюлена рокля до коляното и кецове Converse, Е. носеше рокля на цветя през която циците й направо преливаха и се беше качила на доста високи токчета. Сигурно изглеждахме много строшени.
- I’m sorry but we don’t have a bathroom for customers. – отговори ми машинално той. Сигурно това беше заучена фраза, обуславяща customer service-а на корпорацията, а той беше най-малката брънка в нея, работещ робски труд за 7.25 на час, защото нямаше друг избор, защото някой трябваше да я работи тази гадна работа, за да може други да си позволяват стаи за по 300 или 300,000 долара на нощ. Само така можеше да съществува една съвременна империя.
- She really needs to pee, please.
Реших, че да споря с този работник е безнадеждно и да пробвам с касиера.
- Sir, please let my roommate go to the bathroom, I’ve been once to one of your bathrooms in one other Duane Reade, I know that they’re not available for customers but this is an emergency case.
- I don’t know where you’ve been but we don’t have a bathroom, I’m sorry.
Ебати коравите копелета. Системата им беше ебала майката и ги беше превърнала в безчувствени роботи, които пазеха огризката си хляб със сетни сили. Сигурно беше бъкано с камери, а те не искаха да изгубят работата си заради две пияни среднощни кучки.
- If you don’t let me use the bathroom, I’m gonna pee right here. – каза Е. и тръгна да вдига роклята си.
- You can’t do that – коравосърдечно, но и леко притеснено отвърна касиера – Please miss.
Представям си какви откачалки минаваха през аптеката посред нощ.
- C’mon E. you’re gonna pee in the hotel. – казах й аз – Let’s get the fuck out of here.
- Your bosses pay 20,000 per month for at least 10 years contract here, I know that cause I work in the real estate, and you tell the customers that they can’t use the bathroom?! – започна да крещи тя – I’ll sew you, my cousin just opened a drugstore in the City, I’m gonna sew you!!!
- C’mon E., let’s go, leave them.
Придърпах я и излязохме от аптеката. Случката не беше твърде необичайна за персонала, нито твърде необичайна за нас. В крайна сметка нямаше нищо твърде необичайно, особено в Ню Йорк. По пътя Е. се опита да си купи пица и да използва тоалетната в една малка пицарийка на ъгъла, но и там нямаше тоалетна. Оказа се, че това да си намериш къде да пикаеш в почти 5 сутринта не е толкова лесно, изобщо даже. Но къде ли е. Вече чувствах главата си доста празна. Отправихме се към хотела, същия мрак, пробиван от неоновите светлини, същата глъчка на хората пред клубовете, същото също като от преди малко. Почукахме на същата стъклена автоматична врата и същата застаряла, изрусена рецепционистка ни отвори. Е. имаше карта за хотелската врата. Holiday Inn, a? Яката работа.
- Hey E., there is a bathroom on the first floor, wanna use it?
- Yes, come with me, to make a bump.
Значи кучката имаше останал кокаин, а аз бях привършила своя. Е, какво влизах с нея, нямаше как. Тя седна на тоалетната чиния, явно не й пукаше. Аз никога не го правех, струваше ми се твърде нехигеинично, дори не сядах на тази в квартирата ни обикновено. Тоалетната се изпълни с острата миризма на урина, пригади ми се леко, но запазих самообладание. Пуснах водата вместо нея. Тя извади пакетчето и ключовете си, поех малко от белия прах в едната си ноздра. Това е за мама, това е за баба, това е за татко. Върнах се в детските си години направо. Е. последва примера ми. Качихме се на асансьора, и тя натисна бутона за 25тия етаж. Мамка му, никога до сега не се бях качвала на 25тия етаж, сигурно гледката беше убийствена. Асансьора спря, Е. леко приплъзна картата в жака до бравата и вратата се отвори автоматично…

Dirty New York Legends: A pretty shitty story (part 1)

„So tell me baby how does it feel
I know you like the roll of the limousine wheel…“

Клубът беше пълен с хора, които пиеха, смееха се, излизаха навън за по цигара (беше забранено да се пуши вътре в заведенията, така че клубът не беше както обичайно задимен). Маргаритите бяха хубави, обичах Маргарита – класическият коктейл се беше превърнал в последната ми страст, задължително със сол по ръба на чашата. Обичах и неделите в Sway, тълпата, отличната селекция на уейв и 80тарски гот рок, подсилени със солидно количество The Smiths и Morrisey. Понякога идвах тук просто да потанцувам, да отпусна напрежението, понякога идвах с ясната цел да си намеря нещо за вечерта. Точно тази неделя, обаче, нямах абсолютно никакви очаквания, просто се бях пуснала по вълната и танцувах с А. и други гости на клуба. Моята съкваритирантка E. Беше заедно с мен, но седеше лениво на масата, пиейки вечното си питие – водка с портокалов сок.По едно време забелязах, че към компанията й се беше присъединил мъж на видима възраст 40-45. Косата му беше прошарена, а фигурата леко отпусната, изглеждаше видимо пиян, за което говореха и поне 4-5те празни и полупълни чаши пред него, които персоналът още не беше вдигнал. Носеше хавайска риза на цветя, шорти от деним, кафяви мокасини. Не знам защо, но първата ми асоциация появила се в съзнанието ми след като го видях беше точно Hunter S. Thompson.
- Who’s that guy? – попитах E. Като се приближих към нея.
- He’s a famous journalist, he writes for Playboy. He gave me a business card, I bet that he’s rich, he bought me a few drinks.
- Oh, really, a journalist? That sounds interesting.
Журналист значи. Интересно. Приближих се към него
- Hey, how are you? I’m E.’s roommate, my name is X, nice to meet you.
- Hi, I’m Michael.
В заведението беше шумно, май не беше идеалното място за разговори.
- So I heard that you’re a journalist. I’m a journalist as well. I was doing that in Bulgaria…
- Yes, I was doing that for such a long time…
Май не обърна никакво внимание на това, че му казах, че и аз имам интерес в сферата на журналистиката. Майната му. Самовлюбено копеле, срещала съм толкова такива. Отидох до тоалетната за да се освежа, след което се върнах заредена с нови сили. Michael шепнеше нещо на ухото на съкваритирантката ми, а тя се смееше. Ясно. Отйово отидох да потанцувам с А.
- Този с Е. пише за Playboy.
- Верно ли?
- Да. Айде да измислим после някакъв афтър с него и нея. Да го накараме да купи уиски и кокаин и да продължим партито. Вече е 4 без 10 сутринта, знаеш, че в 4 затварят.
- Айде.
Потърсих пак с поглед Е., но не я открих. Може би вече бяха тръгнали нанякъде. Отправих се към изхода и ги хванах в крачка.
- Hey E., where are you going?
- We’re going to a hotel.
- Only the two of you?
- Well yes.
Дръпнах я настрани.
- Let me and A. come, lets make him buy some coke and booze. You said that he’s rich, he’s gonna pay for the fucking hotel, right?
- Of course, he’s gonna pay for everything. He said that he’ll even pay for the cap back home in the morning.
- Ok. Hey, Michael. – извиках го аз. – Let’s go all of us in the hotel, to buy some booze and some coke and continue the party.
- I have no booze and no coke. No one sells coke in Sunday night.
- Well let’s try.
- My man don’t sells for sure.
- I’m gonna try mine.
Намерих в телефонния си указател номера на сегашния си дилър. Биийп, бииийп. Никой не вдигна. Включи се секретар. Fuck. Сетих се, че имах телефона на един друг дилър, но не си спомнях името му, а и кокаинът му не беше хубав. Все тая. Michael отиде до банкомата в близкото магазинче да изтегли пари. След като се върна му казах, че и с моя човек няма да стане.
- I told you, no coke on Sunday night.
Вероятно беше прав. А. реши да си тръгне и останахме само тримата – аз, Е. и журналистът.
- Well now we can go to the hotel.
Стана ми ясно каква му беше идеята. Е, какво пък, щях да отида. Моята първа нощ в Ню Йоркски хотел. Като се замисля никога не бях ходила на хотел с мъж. Винаги ми се е струвало от една страна курвенско и долнопробно, от друга безмислен разход на пари… защо да не го направиш на обществено и необичайно място, вместо да харчиш парите си или парите на пича за стая някъде. А и сигурно стаите по хотелите тук бяха доста скъпи. Както и да е , нямаше да плащам аз, а и не мислех да правя нищо с този мъж. Трябваше да бъда вярна на Господаря си, но ако Е. искаше да го чука или да прави нещо с него пред мен нямах нищо против. Щях да гледам. Взехме такси. Той каза някакъв адрес, който не си направих труда да запомня. Не беше далеч, спряхме за по пица, след което поехме към хотела в следващата пресечка. По пътя разни хора ни подвикваха, бяха пияни и стояха пред клубовете. Не им обърнахме никакво внимание. Почукахме на стъклената врата на първия хотел. Не ни отвориха. Било твърде късно. Почукахме на втория, пак същото. Третият беше в същата колона. Същата прозрачна, автоматична, стъклена врата. Този път позастарялата, изрусена рецепционистка отвори.
- Hello, we need a room for the night. – каза Michael.
Вече минаваше 4 сутринта.
- We only have rooms with king size beds.
- Ok, it works.
- It“s 260 plus tax.
- Ok. – каза той и подаде синята си кредитна карта.
Очите ми се разшириха от учудване. 260, сигурно и триста, заедно с таксата, долара само за няколко часа в някаква стая с момичета, които не познаваш и които, доколкото познавах Е. и бях сигурна за себе си, нямаше да ти пуснат. По-късно Е. Коментира „People are rich, people don’t care, oh I love money” и ми разказа как е била тук преди време с бившия си приятел С.., който й давал 200 долара всеки път, когато му правила свирки. Били са заедно 2 години и са живяли в апартамент с прислужница във Financial District. Боже, ако бях такава, сигурно щях да стана милионерка до сега, замислих се аз. Но не бях и едва ли някога щях да бъда.
Плащането беше извършено и касовата бележка, напечатана от пост терминала лежеше на рецепцията, запечатала автографа на Michael. Той даде още 20 долара на Е. да отидем за бири. Всички магазини за алкохол около нас бяха затворили. Уж Ню Йорк никога не спеше, а магазините за алкохол не бяха денонощни и клубовете затваряха в 4 сутринта. За сметка на това аптеките бяха денонощни, а там можеше да купиш бира, мляко и чипс без рецепта и амфетамини и морфин, ако имаш insurance и лекарят ти е печен и/или продажен. 24/7.
(следва продължение)

Какво още е животът, освен една книга игра, в която вместо два-три избора имаш хиляди? И има ли правилни избори или просто правилни хора, с които да споделиш това, което наистина си? Трябва ли да се преструваме през цялото време (или дори и само в някои от моментите), за да получим това, което искаме? И дали в такъв случай ще продължаваме да го искаме все още след като го получим или ще го захвърлим да прашасва някъде в шкафа на спомените ни, както разглезено дете захвърля новата си играчка? Въпросите продължават да текат из съзнанието ми очертавайки различни възможни избори, но истинският въпрос е къде са отговорите? И дали те ще доведат до нещо различно от още повече въпроси?

G train, NYC, 09/05/11

Айрийн, Ню Йорк и аз. True Story.

Ураганът Айрийн (или Ирена по нашему) се очакваше да се нанесе в Ню Йорк Сити, 27ми срещу 28ми август 2011, и да остане 12 до 24 часа, точно за партито в събота вечер. Предният ден се бях прибрала късно от работа или по-скоро рано, въпрос на гледна точка и съвсем по котешки си бях взела деветте часа сън. Сигурно щях да продължавам да спя и сънувам непробудно, ако мелодията на телефона ми (в настоящия момент откъс от Korea на Deftones) не ме беше събудила. Вдигнах, беше майка ми, която бързаше да ме предупреди, че спират метрото в 12 на обяд и би било добре да съм се придвижела към квартирата й в Ridgewood, където било далеч по-безопасно от Astoria, където в момента живеех.
- Ти си в жълта или червена зона, а аз не съм никаква зона, не се знае какво ще стане сега... в твоята стая има 3 големи прозореца, единия ти е над главата, нещо ако се счупят какво ще правиш...?
- Антония спи ми се, обади ми се след половин час...
Затворих телефона и очите си едновременно. Когато ги отворих отново вече минаваше 12 и беше твърде късно да сменя петте метра, които ми бяха нужни за да отида при нея... Все пак споменът, че ще има някакъв ураган и трябва да се приготвя, ехтеше в главата ми. Реших да пообиколя близките супермаркети и да купя малко храна, за което съжалих малко, след като изхарчих около 40 долара. Мразех да давам много пари за храна, но ако трябваше да ги изпия в някой бар не ми пукаше... Върнах един пакет яйца и кутия портокалов сок и смекчих разходите до трийсет и нещо. Тогава реших да звънна на Антония и да отида все пак да я видя. Като се замисля наистина не се знаеше какво чудо-вижте щеше да е точно ураганът. Казваха, че може да чупи прозорци, да наводнява, че трябва да се затворим по къщите си и да не излизаме... А и беше доста добър повод да й погостувам малко, след като живеехме разделени и двете работехме по различно време в този луд, луд град, нямахме много време и възможност да се виждаме често. Таксито до Ridgewood ми излезе 25 долара + 2 долара бакшиш за шофьора, който си беше пич и не ме чарджи допълнително за дето обърка пътя и още малко да отидем в Manhattan. Това беше хубаво на черните таксита, така наречения car service, обаждаш се, казват ти една цена, казваш ОК и повече не го мислиш – задръствания, обърквания в пътя, затворени пътища, това не е твой проблем...
Пристигнах в стаята й някъде към 5. Беше доста голяма и хубава, с 2 големи прозореца, 2 големи гардероба, розови столчета и лилави перденца. Приличаше малко на детска стая, но имаше нещо сладко и чаровно в това... Започна да вали някъде към седем следобяд, идеалното време в което реших да взема един топъл, освежаващ душ, който отстъпи място на семейната вечеря. Хапнахме печени свински пържолки и салатка, съвсем по български, а утре за обяд сигурно щяхме да направим и рибата, която аз бях донесла.
10:35 pm ураганът още не беше дошъл и по мое предложение пуснахме да гледаме Desperately Seeking Susan, забавен, неангажиращ и доста cool филм за Lower East Side през 80те (<3) с участието на Madonna от най-якия й Like a virgin период. Филмът е доста пънк, всъщност бях започнала да го гледам с S. преди 2 дни, но бях твърде строшена и припаднах преди края му. Майка ми се възмущава, че трябва да си седим цял уикенд по къщите, вместо да ходим някъде:
- Вързаха ни по цял ден да стоим по къщите като някакви шнорхели
- А ти ме върза да стоя с тебе?
- Ти сама доброволно се обади, аз не съм настоявала, още по-малко съм те вързала....
Тогава чухме страховит вятър през отворения прозорец:
- Почва се?
- Ами да ти кажа може да се почва...,
Започнахме филмът с пуканки и чипс, които отстъпиха място на шампанско в чаши за вода, защото чаши за шампанско, разбира се, нямаме.
- Това е толкова New York, вмъкнах аз, а тя се хили и отпива от шампанското.
То е всъщност подарък за рожденния й ден от една нейна приятелка тук, също българка, но беше останало в моя апартамент и реших да го взема. Какъв по-подходящ повод за отваряне на шампанско от първият ни ураган!
В стаята е ужасна жега, тъй като майка ми няма климатик, а вентилатора на покрива не прави нищо. Навън духа силно и вали... ама чак пък ураган. Щом даже чат-пат отваряхме прозореца да се проветрява никакъв ураган не е това, особено пък толкова страшен, че новините по целия свят да гърмят и тръбят за него.. Ако такава буря се беше случила в Пловдив, сигурно и вестник „Марица“ нямаше да я отрази!
След филма пускам новата алтърнатив станция на soma.fm “480 minutes” или нещо такова и чета „Тhe virgin suicides” излегнала се удобно на леглото на майка ми. В сцената, до която съм Trip Fontaine застава до Lux Lisbon в училищния киносалон, докато прожектират филм за ураганът Зелда.
- Защо кръщават всички урагани с женски имена?
- За да се подиграват на жените, защо...
Започвам да се смея.
- Не се смей, казва майка ми и започва да се смее заедно с мен.
След кратко проучване в Уикипедия осъзнавам, че не е точно така... Ураганът Andrew е с мъжко име, а е един от най-разрушителните, даже има и ураган Ivan, явно кръстен на български мъж – нещо, което тотално одобрявам.
Вече е 1:06 АМ. Окей, навън продължава да духа и вали силно, но не ми се вижда чак толкова страшно... Продължавам да си чета все така апатично, отпивайки от шампанското. Колко ли hurricane партита бяха организирани сега в Ню Йорк? Със сигурност поне няколко десетки...
На майка ми леглото е доста тясно, не мога да си представя да спя на толкова тясно легло. В моята стая има full-size, а това е short twin, което ми се струва твърде малко...
- Как спиш на толкова тясно легло?
- Ами Ок ми е... то по-добре да имаш едно такова легло и един диван...
- Аааа не, едно голямо е много по-добре... - отвърщам аз...
- Не не, диван и легло...
- Не и за мен, Антония... различен лайфстайл, нали разбиращ...
Тя решава да не ми отговаря нищо, едва ли й е лесно с дете като мен, ама е свикнала и сме си ОК. Две странни птици кръжащи из Ню Йорк, всяка в орбитата на собствената си лудост, всяка имаща собствена стая в различни части на града, така че може да се наслаждаваме на не чак толкова честите си срещи с пълна сила...
Някъде към 3 AM заспивам, не чувам нищо пред нощта, верно е доста тясно, ама съм спала и на по-тясни легла с повече хора на тях, така че ще го преживея. Като се събуждам някъде към 11 AM дори е спряло да вали. Навън е сиво, дърветата се поклащат енергично, но чак пък ураган... моля ви! Чудя се дали в Astoria е било по-брутално, но както разбирам в последствие – същата работа. Много шум за какво?! За увеличаване оборотите на магазините и таксиметровите шофьори, парализиране на ресторантите и работата, за да се дадат два дни почивка на хората, някой от които работят по седем дни като роботи, или за да се направят още много нови анти-ураган застраховки... Или просто за всеки случай. Нямам идея. Решавам да остана и следващия ден при нея, мързелувайки и без да излизам навън. Поваля сигурно 15 минути за целия ден и вятърът беше силен, но не чак толкова. Дори излязох на аварийния изход да изпуша една пуретка.
Хора, не вярвайте на новините! Дори да има някакви малки наводнения в най-долните части на града, огромна част от Ню Йорк Сити си е много добре, единствено чакаме да ни пуснат метрото и да се потопим отново в ритъма на града, през който ураганът Айрийн мина почти незабелязано...

Лора Порноджова strikes again!

Няма как да не коментирам новият клип на щерката на Данчо Караджов от Сигнал - Лора Караджова, който е под всякаква критика. Това, че тя няма никакви гласови данни не е тайна за никого, но по-смущаваща в случая е безцелната псевдо-арт еротика. Тя бие дори чалга певиците, които дори да са разголени, все пак вкарват някакъв сюжет, който тук е май единствено, "декаденсът" на личната героиня "мацка", която се напива всяка вечер с мисълта за изгубената любов. Още във втория кадър виждаме задника й, който не че е лош, ама във всеки клип го виждаме... Защо обаче някоя пияно-тъжна мацка ще се прибира и ще се кълчи по леглото си, облечена в скъпо черно бельо е въпросът?! Лорчето да си премисли ПР-а, или май като гледам масите аплодират, така че липсата на всякаква логика, компенсирана с разточително количество плът е печеливша в България явно... Поне със сигурност, ако не друго, става да спреш звука и да си удариш една...