БунтАРТ се завръща с втори сезон

Ако тази неделя сте си у вас или в гаджето в 23:35 превключете на BNT1 да видите какви сме ги забъркали с Bambi Nikiforov от O.H. и фотографа Stefan Vasilev и проекта ми Urban Saints. + мега яки кадри от разбиващия концерт от промото на новия албум в Pork Pie . Ако пък не сте по телевизията - на следващия ден в нета. Ето го и трейлъра. Meow.

Истински БГ Pin-up клип най-накрая, 10x Стефане

Колкото и да не съм фен нито на Рут Колева, нито на Оги 23, искам да ви споделя един от клиповете на Лято 2012, който ми направи наистина голямо впечатление с изчистената си, интересна и секси визия. Песеничката също не е много лоша, най-вече заради лежерния бийт, хващащия ухото припев и това, че не са позволили на Рут да вкарва обичайните си дразнещи "RnB" извивки, освен накрая, когато на беквокал те развалят цялата песен. Единствената причина да пиша този материал всъщност е, че установих съвсем случайно, че клипът е дело на моя приятел Стефан Стоев aka Steffen Von Fliesch, което обяснява нетипичния за БГ добър вкус и липса на претенция, вложени в него.



Евала, батенце. За повече от проектите на Бат ви Стефчо прегледайте блога му тук.

ps: Ебати, ако съм си мислела някога, че ще пиша материал за Оги 23... знам, че някой хора ще ме анатемосат...

ps2: И не, не става дума за кавър на Сантана. Нито за кавърма.

Meshuggah от Терминал 5 в Ню Йорк или какво да очакваме в България след няколко дни

Шведските титани Meshuggah завършиха едномесечното си турне из Щатите на масивния клуб/концертна зала Terminal 5 в западната част на Manhattan. Датата е 23 май, ден преди в България да отпразнуват Денят на Народните Будители.

С това си шоу, Meshuggah така ме „събудиха“, че три часа след концерта не мога да си пусна никаква музика, не искам да чувам никакъв звук, та даже не мога и да си помисля да гледам/слушам и филм. Имам чувството, че някой много сериозно се е ровил с отверка в главата ми, ама от онези тъпите, които влизат малко по малко и от тях много боли. Сещам се какво казваше един колега в едно много хубаво ревю: „Добре дошли в психиатрична клиника „Meshuggah” (…) обслужващият екип е все така добре познатият екип от Швеция, специализирал в нанасянето на трайни увреждания в психическата стабилност на пациента, без възможност за възстановяване.“

Лягам да дам няколко часова утеха на мозъка си. На следващият ден ставам и си пускам отново „Koloss”. Постъпвам като тотален мазохист, но не крия, че това ми харесва.

Тъй като, който ме познава знае, че съм изключително разсеян човек, отивам да търся клуба на Union Square, вместо на 58-ма улица и 11-то авеню, където всъщност се намира. Както и да е, сред шеметно пътуване с метрото и още по-шеметно крачене в тежките ми кубинки след това, към 20:15 вече съм в огромната зала. Уведомяват ме, че снимането с професионални камери е забранено, но вътре никой не ми обръща внимание, така че успявам да направя снимки, че даже и видео, с което да мога да дам, макар и бегла представа каква сеч очаква българските фенове на 3-ти юни, когато Meshuggah ще дадат своя принос към амбициозния Loud Festival на летище София.

Но нека се върнем отново в Манхатън. По времето, в което влизам в залата, на сцената се вихрят ултра техичните death метали – Decapitated. Бандата, създадена през 1996 в градчето Krosno в Полша, разтърсва с нечовешка техника и модерен звук. Ревът на вокалът Rafal Pietrovski бих определила като доста приятен, сценичното поведение като стабилно, а техниката на свирене като нечовешка. Decapitated, които за жалост няма да видим в България, изсвириха главно парчета от последният албум, които издадоха след като се събраха отново през 2009 – Carnival is Forever.

Втори на сцената към 21:00 часа излизат Baroness, които са и голямата ми изненада в line-up-а за този концерт. Най-малкото, защото нямат нищо общо с бруталността на другите две банди. Предполагам, че ако те бяха открили шоуто, щях да ги приема по-добре, но решението на организаторите да ги сложат след бруталните Decapitated (или да им разрешат да свирят втори, тъй като по-думите на Nick, барабанист от Long Island, с когото се запознавам на концерта, самите Baroness са настояли да излязат втори.) е меко казано странно и Baroness звучат много леко, малко епично и доста разочароващо. Публиката се разрежда видимо и малцина ръкопляскат и това ми напомня на случая, когато Ladytron бяха поканени да открият за няколко tech-house DJ-а на Cacao Beach, бяха освиркани, тъй като не бяха пред „тяхната публика“, и в резултат на това повече не стъпиха на родна почва. Лично на мен Baroness не ми харесват – нито на живо, нито на запис... комбинацията от хеви метъл и „инди рок“ ми идва малко в повече, може би това е бъдещето на метъла, ама айде по-добре не... 

Към 9:30 започвам да си мисля, че приспивността им е търсен ефект и организаторите целят събралите се метъл фенове да се поунесат преди Meshuggah да се качат на сцената и да разбият главите им с бормашина... За мой късмет, скоро Baroness приключват сета си и след 15-тина минути тишина вече нищо няма да бъде същото

.

На сцената са изнесени три големи табла с изродския artwork от новият албум „Koloss” - биомеханични 3D картини, създадени за девет месеца от арт екипа на luminokaya.com, които можете да видите тук.

Шест минути след 10:00 светлините изгасват и няколко хилядите (не)човека, събрали се в Terminal 5 започват да скандират „Mes-huggah, Me-shugggah”. Психарите пък от своя страна им дават това, което си просят – неравноделни ритми, безумно ниски осемструнни китари, рев от отвъдното и роботизиран Math Metal – стил, комбинация от експериментални джаз ритми, math rock и убийствена сеч, който самите те създадоха и с който промениха съвременната метъл сцена завинаги.

Ако Х. Р. Гигер създаваше музика тя щеше да бъде Meshuggah. Близо двучасовият сет помля всичко по пътя си и със сигурност причини не едно и две трайни мозъчни увреждания. Meshuggah са невъобразимо добри live, а вокалът Jens Kidman показва много добра форма и убийствено сценично поведение, нахъсвайки постоянно публиката и хранещ ги с безмилостен, режещ като електрически трион рев. Ето го и пълният сетлист на хедлайнерите:

    Obsidian 

1. Demiurge 
2. Pravus 
3. Combustion 
4. Glints Collide 
5. Lethargica 
6. Do Not Look Down 
7. The Hurt That Finds You First 
8. Mind's Mirrors 

8. In Death - Is Life 
9. In Death - Is Death 
10. Bleed 
11. New Millennium Cyanide Christ 
12. I Am Colossus 
13. Rational Gaze

****

14. Future Breed Machine 
15. Dancers to a Discordant System 
16. The Last Vigil 
    

И не на последно място, малко папарашко видео от live-a, което да даде бегла представа за метъл земетръса, който очаква София след няколко дни:

Ето ги и кадрите от Първомайските протести в Ню Йорк

Линк към репортажа ми от 1-во майските протести, по БунтАРТ, където ще видите кадри от протестите на Union Square, тълпите по Broadway, Tom Morello от Rage Against The Machine и мен по гащички! Не пропускайте и да гледате трейлъра към новия епизод тук.

Meow! =^.^=

May Day: първомайските протести из Ню Йорк

Първи Май 2012 започва дъждовно в „Gotham City”. Към 8-9 сутринта будилника ми звъни и няма никакви симптоми, че денят ще бъде хубав. В просъница започвам да се притеснявам как ще изкарам камерата си навън и ще снимам в този дъжд... Днес из цял Ню Йорк Occupy Wall Street (OWS) движението, обединено с различни профсъюзи и емигрантски организации, ще привлече вниманието на обществеността с редица протести и шествия, в най-голямата си акция от зимата насам. Листовки и съобщения чрез всички социални мрежи са изпращани дни наред, единият ми съкварирант – запален активист, обвързан с Tech тима на OWS - дори е част от екипа, създал радиостанция, излъчваща на живо за MayDay и вървяща онлайн и чрез application за iPhone и Android. Журналистическата ми съвест не ми дава да пропусна. След като се надигам, включвам компютъра и започвам да следя някои от видео-стриймовете, течащи на живо по интернет. По времето в което си пия кафето, „окупаторите“ са се събрали в Bryant Park на 42-ра улица. Около 14 часа тукашно време, към тях ще се присъедини и Tom Morello, китаристът на Rage Against The Machine, за да поведе шествие към Union Square – на 14-та улица, заедно с около 1000 китаристи. Време е да излизам. Камера, портмоне, вода, ключове, връхни дрехи, телефон, диктофон, микрофон. Излизайки навън с изненада откривам, че времето е изненадващо топло и приятно. Поглеждам към небето, не се очертава да вали отново. Явно всичко е в полза на протестиращите, а и на хилядите журналисти, фотографи и блогъри, които ще ги следват нащрек (или нащрАк) по пътя им. Към 14:30 тълпата е може би около 1,000 човека, представена основно от типичната смесица от стари хипари-активисти, млади хипстери, клошари, отрепки, емигранти и хора, дошли за да гледат сеир или само да бъдат снимани и показани. Разхождайки се из площада, търсейки нещо интересно, струващо си да бъде заснето и/или интервюирано млад американец, вероятно моя възраст, облечено в червена карирана риза ме пресреща и започва да ми обяснява за неговата група, които били привърженици на вижданията на Троцки, но не били сталинисти. На импровизираната им маса, стоят марксистки бюлетини и памфлети с лика на Ленин. Тези американци, милеещи за комунизъм, вероятно са родени в условия по-добри с пъти от тези за децата родени в бивши и сегашни соц-държави. Започвам да се чудя, дали тези хора знаят какво е да живееш през комунизма, да отидеш в магазина и там да няма нищо за купуване. Или да се редиш на опашка за банани. С купони. И то само на Нова Година. Както майка ми и баба ми са ми разказвали... И дали ако бяха живяли, там и тогава, при тези условия, все още щяха да проповядват тези идеи. Мислите ми са прекъснати от възрастна жена от същата „група“, която ми предлага членство срещу „само 30 долара на година“. Махвам с ръка и си проправям път през струпалите се хора... Тълпата започва да се сгъстява все повече и повече и скоро на сцената се появява и Tom Morello, заедно с няколко други китаристи от неговата „Guitar Army”. Както вероятно знаете Rage Against The Machine е група, известна с ясната си политическа позиция срещу империализма и корпоративна Америка. Morello открива импровизирания концерт с акустичната „Worldwide Rebel Song” и призовава хората да пеят с него, а ако не могат да запомнят думите на песента просто да вдигнат юмрук към небето и да си тананикат „на-на-на-на“. Той определено е адмириран от публиката, а след него на сцената излизат Das Racist, Dan Deacon и други музиканти. Към 5:30 всички се отправяме надолу по Broadway към Wall Street на най-голямото събитие за деня – така наречения Solidarity March, който за първи път е и официално „разрешен и одобрен“. Чувството да вървиш с хиляди други хора е неописуемо. Сигурна съм, че това е и един от главните фактори, който привлича милиони хора с различен цвят на кожата, социална прослойка, религия, идеология в движението. Защото Occupy Wall Street няма ясно изразена цел, срещу която всички се борят, всеки в него може да намери място за собствената си кауза. То е обединяващата сила на гнева на хората към старото и желанието им за промяна и изграждането на един нов по-справедлив свят (спомняте ли си, за онзи семинар, за който ви разказах последно). Лори, 58, американка е тук защото вярва в борбата, която се води в момента и смята, че хората трябва да бъдат по улиците, изисквайки качество на живот и справедливост. Асма на 26 от Бангладеш, представител на организацията на уличните търговци участва, се бори срещу глобата от 1000 долара ако не си изложил веднага идентификацията си като търговец и иска тя да бъде намалена на 250 долара. Дейвишри, на 31 от Индия е студент по кино от NYU и протестира, защото нейния унивеститет отказва да признава студентите работещи за него като работници и им плаща минимално или въобще не им плаща, както и не им дава да създадат профсъюз. Там, в тълпата срещам и католически свещенник, който е част от движението Occupy Faith и смята, че цялата идея за 99-те процента експлоатирани от единия процент е дълбок спиритуален проблем и гласът на религиозната общност по тази тема тряба да бъде чут, той дори е бил арестуван по време на предишни OWS протести. Вървях наред и с лекарка от Бронкс, която е за здравна реформа и признава, че това да трябва да плащаш хиляди долари за престой в болница е абсурдно. Слънцето започва да се скрива на запад, а ниските сгради отстъпват място на небостъргачите на Financial District, с най-известната му улица – Wall Street. Тълпите си проправят път през меката на богатството, големите „зли“ корпорации, алчността - зоната в Манхатън, символ на всичко срещу което се борят. И все пак, в мен съвсем естествено възниква въпросът, дали ако имат предложение да вземат един милион долара за да се откажат от движението и да започнат работа в някоя такава корпорация и да се изкачват по нея, стъпка, по стъпка, по стъпка нагоре в нея, една част от тези хора няма да се поддадат. И каква част... Вече стигаме Fulton Street, а аз съм ужасно уморена. Раницата на гърба ми натежава все повече и повече, а картата на фотоапарата ми е пълна. Спирката на метрото на другата страна на улицата изглежда като идеалния мираж. Тъкмо смятам, че съм приключила за днес и ще си тръгвам, когато забелязвам нещо в краката си. Някой е изпуснал таблото, с което е протестирал. На него пише „Memo to 1%: This is so not over!” (Напомняне към единия процент: Това е толкова НЕприключило). Взимам я като доказателство със себе си и се отправям към влаковете, които ще ме заведат до квартирата ми.

Статия за мен от любимия ми Киро

... всъщност за мен и клипа, който снимахме със Circus Devils:

Виж я в блога му.

Диалози за света на утрешния ден

Светът, в който живеем, се променя. Особено осезаемо напоследък.

Дали заради заплахите за "края на света" и "календара на маите". Дали заради революциите и протестите, случили се през изминалата година в арабския свят, Ванкувър, Occupy Wall Street движението, което предизвика последователи и идентични Occupy протести из целия свят. Дали заради това, че все повече хора откриват силата на позитивното мислене, чрез която могат да моделират света около себе си. Дали заради това, че навлизаме във втората декада на XXI век...

Причините са многобройни.

Нещо обаче се случва. Или е в очакване да се случи. Или и двете.

Светът, в който живеем, е under construction. И всички ние сме част от построяването му.

Мисията на фестивала "This is how we do it" (от 20 до 22 април 2012 в Cooper Union, Manhattan) е да говори свободно за тази промяна и за алтернативните практики в медиите, политиката, икономиката, сигурността, чрез които тя се случва.

This is how we do it ("Ето как го правим", в превод) ще бъде открит на 20 април в 19:00 часа нюйоркско време (2 сутринта българско, "седем часа разлика", нали знаете) от Grace Lee Boggs, която е част от почти всяко значимо движение в САЩ през последните 75 години. На 96 години в момента, миналата година тя издава последната си книга "Следващата американска революция: Устойчив активизъм за двайсет и първи век (The Next American Revolution: Sustainable Activism for the Twenty-First Century). Към Boggs ще се присъединят Nelson Johnson и Andrea Smith, и двамата влиятелни американски активисти, а диалогът ще бъде отворен и за присъстващите в залата.

В следващите два следобеда ще последват разговори с различни водачи, журналисти, поети, политици и икономисти, които са активна част от промяната, която се случва около всички нас. За подробен списък на събитията кликни тук.

И ето го и най-хубавото. Не е нужно да си Ню Йорк, за да си част от всичко това. This is how we do it ще се излъчва директно по интернет, в реално време на уебсайта http://www.thefoundrytheatre.org, в петък (20 април) от 2:00 сутринта българско време, а събота и неделя от 19:00 за първата беседа и 22:00 за втората (съответно 12:00 pm и 3 pm тукашно).

Така че, ако ти се гледа нещо различно от турски сериали и холивудски филми, кликни на линка и се пренеси виртуално в залата в Downtown Manhattan. Бъди част от промяната и научи повече за нея.

Публикувано също в dnevnik.bg на адрес: http://www.dnevnik.bg/buntart/2012/04/16/1808439_dialozi_za_sveta_na_utreshniia_den/

Новият сет на DirtyNerdy със семпли от гласа ми

DirtyNerdy's WINE

Ако освен да се наслаждаваш/мокриш/възмущаваш/хейтваш (на) писанията ми, понякога ти се иска да чуеш гласа ми сега имаш тази възможност. Още по-добре ако той е съчетан с разнообразен сет от Бруклинското DJ Crew DirtyNerdy, включващо
SWISHERHANDS
ETHER EDEN
GORDON GARTRELL
DJ PETER PIPER.

Обърнете специално внимание на 44:35, където казвам... ще чуете какво.

=^.^=

пс: Всъщност това е гласът на моето алтер-его Мяу-Мяу, но това е една друга история, с която в момента няма да се занимавам.

Babycastles: връзката между изкуството, нойз музиката и независимите видео игри

Краят на март мина под знака на нойз партитата.

На 29-ти, съвсем случайно, както стават всички хубави работи, се озовах на концерта на Feedtime, Vaz, Sightings и Maggoted в изпъстрения с графити ъндърграунд клуб Death By Audio в Уилямсбург, Бруклин. Но той не е темата на днешната ми статия. Ако искате да прочетете повече за него, кликнете тук и ще се озовете на единия от блоговете ми, където съм казала няколко думи по повода. Tук този концерт е просто предисторията.

Днешният ми материал е за събитието, което последва след него.

В Death By Audio, реейки се около бара се натъкнах на DJ Kunal и Dan Alongi, щракащи нещо на лаптопите си. Заговорихме се и те ми казаха, че след два дни, в Secret Project Robot - галерия/клуб/бар/място за всякакви алтернативни събития - която трудно бих намерила, ако не знаех точния адрес, ще се случи нещо, което би ме заинтересувало.

Харесвала ли съм нойз? Ами да, добър нойз, но да... нали затова съм тук.

Харесвала ли съм видео игри? Определено.

Е, значи било точно за мен.

Какво знаех в аванс за евента? Честно казано, не твърде много. Знаех, че там ще има видео игри, сътворени от хора като теб и мен, а не от големи "зли" корпорации. Игри, които изразяват позиция и съществуват като арт форма. Знаех, че куратор на събитието ще е Anna Antrophy, която току що е издала новата си книга "Rise of the Videogame Zinesters: How Freaks, Normals, Amateurs, Artists, Dreamers, Drop-Outs, Queers, Housewives, and People Like You are Taking Back an Artform", автобиография и "направи-си-сам" наръчник едновременно, в която тя обяснява, как всеки може да изразява идеите си, създавайки видео игри и за чудатия си живот като транссексуална жена.Знаех, че няколко нойз диджеи и изпълнители щяха да представят музиката си и че щеше да е цветно, забавно, алтернативно. Поне се надявах да е така и както обикновено, интуицията ми не ме подведе.

Във ветровитата съботна вечер, някъде към десет вечерта се яхнах на метрото и ето ме, крачеща из улиците на Бушиук. Между бившите фабрики, сега превърнати в лофтове, бодегите и складовете, без знак отвън (на първото си ходене по улицата го подминах) се е сгушил и Secret Project Robot. Определено достатъчно таен. Идвах тъкмо навреме.



Първото нещо, което забелязох влизайки, бяха стените, върху които се прожектираше в реално време играта, създадена специално от Ана за този евент – Duck Duck Poison, част от която може да видите тук. Duck Duck Poison е модификация на популярната детска игра Duck Duck Goose, при която играчите сядат в кръг, а един от тях се "кръжи" наоколо и посочва "duck,duck, duck..." докато не избере някой от тях за гъската (goose).



Избраният за "черната овца", в случая гъска, трябва да стане и започва да гони посочващия, докато той се опитва да седне на мястото му. Естествено, Anna Antrophy, която открито има страст към насилието (и секса в комбинация) я е модифицирала – четиримата играча седят един до друг, със сутиени с вградени копчета в тях. Един от тях е вампирът и по същия начин избира един от играчите за goose, кръжейки над тях. Ти трябва да познаеш дали си goose и да избереш дали да изпиеш хапчето с цианид или да рискуваш да бъдеш изяден. Всичко това контролираш с копчето, вградено като зърно в сутиена. Поиграх малко, признавам, не особено успешно, но определено цялата концепция ми хареса.




Представени бяха и две други DIY ("направи си сам" игри): Kompendium, създадена от Michael Brough, която можеш да видиш тук и Virtual Swordsman от Pizza Time, и двете участващи в IGF, фестивала за независими аркадни игри, който се проведе за четиринайсти път от 5 до 12 март тази година в Сан Франсиско.



Всичко това беше подплатено със солидно количество нойз/експериментал/8-bit музика, с лайв-сетове се отчетоха Josephs от BABYCASTLES под името Isfet , самостоятелният проект на Sto от Cinders Gallery и DUBKNOWDUB – Stolen Temple Pileup





, Dan Friel от Parts & Labor и GDFX .

Събитието е организирано от Babycastles, организация започната от Kunal Gupta (да, същия DJ Kunal) и Syed Salahuddin. Главната цел на Babycastles е да подпомага независимите дизайнери на игри и да им дава поле за изява. Освен това, по думите на DJ Isfet, организацията фокусира върху това да направи игрите по-социални и интерактивни, като вместо да седят самотни пред компютрите си, геймърите могат да излязат и да се забавляват заедно на събитие като съботното. Като подплатим това с музикални пърформънси, визуализации на живо и игри, създадени специално за конкретния повод, това се превръща в истинско парти.

Повече за Anna Antrophy можете да намерите на блога й: auntiepixelante.com, където може и да поиграете и някои от игрите й.



И за да не си говорим само "голи приказки", ето и визуална картина от събитието, включваща интервюта с Anna Antrophy и Sto.





Материалът е публикуван в dnevnik.bg. Виж го тук.