Весталката и Сенаторът - част 1

Кратко лирическо отклонение: В продължение на 10 седмици, всеки петък/събота ще публикувам по една глава от новия ми "колосален" разказ "Весталката и Сенаторът". Ето я и първата част. Приятно четене.

1. Луната се издигаше пълна и властна над заспалия, затихнал Рим в тази лятна нощ, 321 години преди рождението на Христос. Предполагаше се, че всички спят – робите и сенаторите, патрициите и плебеите, та дори и пазителките на свещения огън, жриците на богинята Веста -весталките. Луксозният им дом, издигащ се сред Римския форум беше окъпан в меката лунната светлина, която осветяваше белия мрамор и галеше нежно тъмнозелената растителност, обгръщаща тяхната обител. Пет от весталките спяха дълбоко и бленуваха мъжете, които никога не бяха притежавали дори и за миг, някои от тях дори похъркваха лекичко. През това време обаче, шестата от тях, най-младата, наречена Ливия Амата, леко и безшумно се измъкна от леглото си, на пръсти облече снежно бялата си роба, след което внимателно се отправи към входната врата на къщата и се изниза, сливайки се с нощта. Трябваше да стигне незабелязана до хълма Палатин, нещо, което правеше два пъти в месеца в денят посветен на богинята Венера - петък. Там горе, достатъчно далеч от хорските погледи, седнал в тъмнината, на тяхното място, до тяхното дърво я чакаше Апий, нейният любим. Връзката им беше опасна и повече от забранена. Тя беше избрана, чрез строг конкурс от едно от най-заможните семейства в Рим и беше напуснала дома си на 7, за да бъде обучавана десет години в това да бъде жрица, да пази свещения огън и да се превърне в една от най-важните жени в Рим. Ето, че вече 2 години тя изпълняваше тази функция. И трябваше да прекара още 18, в тази златна клетка, в този разкошен затвор, девствена, недосегаема за мъжете, обградена само от жени, изпълняващи своята роля. Ако изгубеше девствеността си и беше разкрита я грозеше ужасна присъда – по Римските закони щеше да бъде заровена жива в земята.
Апий бе не по-малко важен в Римската република. На 38 той беше уважаван сенатор, имаше прекрасно семейство, две деца, съпруга и се радваше на почести, дори се познаваше лично със самия император. Но кой може да сложи юзди на любовта? Понякога Фортуна умишлено среща хората, в момент, в който не могат да бъдат изцяло заедно, а могат само да си открадват краткотрайни сладостни мигове, за да ги отнесат със себе си в небитието.
Ливия Амата още си спомняше първия момент, в който го видя. Беше по време на празника на богинята Церера, тя седеше в почетното си ложе заедно с другите весталки и рееше разсеяно погледа си, когато ненадейно го спря върху мястото, отредено за сенаторите и по-точно върху него. Той седеше редом до съпругата си и изглеждаше толкова властен и недосегаем, респектиращ и сериозен. Почти незабележимо посребрените му коси и леките бръчици, сякаш украсяваха мъжкото му лице и го правеха още по-неустоим. Той явно забеляза, че тя го гледа, защото обърна топлите си кафяви очи към нея и когато погледите им се срещнаха за първи път Ливия свенливо сведе глава. Той на свой ред остана поразен от вътрешна светлина и необуздана смиреност, която излъчваше с изящните си черти, тъмните букли и невинните си сини очи. Изглеждаше толкова млада и така невинна, на колко ли беше 17, 20… Апий не можеше да откъсне очите си от нея, докато жена му му говореше за обичайните си злободневни проблеми. Вечерта, когато заспа до нея, след като правиха любов за кратко, рутинно и вече почти без чувства, той сънува цяла нощ очите и косите на младата весталка. През същата нощ Ливия също го сънува, бяха на една поляна и общуваха, докосвайки телата и душите си като никога до сега. Именно там, в светът на сънищата, над който не властваха никакви догми и правила, те се срещнаха за първи път. Когато на сутринта Апий се събуди се опита да забрави всичко и да си я избие от главата. Помоли се на Марс да му даде силата да преодолее това желание, което се беше появило така силно и спонтанно, да не я види никога повече. Но знаеше, че ще я забележи пак, на някое от официалните събития на Империята - и двамата бяха пионки, които нямаше как да отсъстват от дъската. Ливия също се помоли на огромния олтар на Веста да запази непорочността си и да не се отдава на тези непознати страсти.
Но това стана. Един ден, както се разхождаше из Форума той я дръпна за ръката и я отведе зад една колона.
- Кажи ми как се казваш?
- Защо?
- Защото искам да те опозная.
Тя се изчерви, никога до сега мъж не беше бил толкова директен с нея, толкова открит в желанията си, толкова властен и същевременно очароващ я със смелостта си.
- Добре, аз съм Ливия, а ти?
- Апий.
- Аве, Апий!
Тя се засмя. Той също. Усмивките им се срещнаха и пофлиртуваха една с друга.
- Искам да те видя отново, някъде насаме. Просто кажи кога.
- В петък срещу събота, в полунощ на хълма Палатин, потърси ме и ако е писано да се срещнем ще ме намериш.
Тя му се усмихна нежно отново, след което се обърна и тръгна по калдаръмения път без да се обръща назад…