Facebook ражда звезди!

Ако се чудите как лесно да пробиете и да станете известен (поне в интернет средите), ето ви един възможен отговор - започенете да правите тестове във Facebook. Хем ще прославите името си, хем ще убиете времето на хората, хем ще спомогнете за цялостната Facebook истерия у нас!

Да живее Facebook-а и тестовете му, та и ние юзърите покрай тях!

Bernays Propaganda @ Lebowski

Събота вечер под тепетата. Макар и леко уморена и депресирана, реших да се отправя към клуб Lebowski (доста обичайно за мен място това лято), за да послушам македонската група Bernays Propaganda, който щяха да свирят там. Никога не ги бях чувала. Всъщност единствено бях виждала плаката за концерта, който ми изглеждаше доста примамливо...



New Wave, та и Post-punk, та и женски вокал, та и ангелски крилца, та и от Македония... Ще се ходи!!! Определено съм фен на македонската сцена и мисля, че имат адски талантливи и уникални банди - като пример ще дам Mizar и мисля, че няма нужда да изброявам повече...

Към 21:36 се озовах в клуба, отправих се към бара и си поръчах един голям джин с тоник. Заради депресията, иначе, по принцип, почвам с малък... След малко се появиха и 2 мои дружки от Самакитка, a някъде около 22:02 на сцената се качиха и македонците.

Първото ми впечатление беше "определено очаквах нещо по-бавно". Тези ангелски крилца, а и обявените стилове ми бяха навяли асоциация за лежерна банда, със синтезатори, пост-пънк бийт и райски женски вокал. Реалността беше, че Bernays Propaganda си забиваха здраво. Освен, че бяха китара, бас, барабани и вокал, а нямаше и помен от синтезатори, музиката им беше шумна, надъхваща, танцувална. Стилово бих ги определила като алтернативен, пост-соц пънк, макар и соцът да си е отишъл отдавна. Мацката говореше много зарибени работи между песните и като цяло бандата беше доста концептуална, което определено ми хареса.

Ето го и майспейс-а на Bernays Propaganda - там можете да чуете 4 техни песни и да добиете по-добра представа за тяхната музика: http://www.myspace.com/bernayspropaganda

Междувременно аз ще вмъкна малко lame снимки, които направих по време на гига:








И за да бъде картината съвсем изчерпателна - ето и едно клипче от втората песен, която изпълниха. Публиката още не се е активизирала, но пък парчето си заслужава:



За финал ще спомена, че си изкарах добре. Освободих се от депресията с добре познатата формула - музика + алкохол + мъж(е).

Mission Completed. До следващия път. Ако случайно ме мернете в някой задимен бар нейде из вселената, елате да ми кажете наздраве. Вероятно ще съм пияна, дружелюбна и разкрепостена, така че най-много да намажете... хахаха шегувам се, естествено *fingerscrossed* x).

Бачковският манастир - вяра и кебапчета

И тази година на 15 август, денят на който според православното християнство се чества Успение Богородично, или по-народному Голяма Богородица, по традиция се отправихме към Бачковския манастир.

Страхотно място! Природата, реката, вековния манастир устоял на толкова бури, покушения, робства... и кич! Мнооого кич, алъш-вериш, просяци, балони, кебапчета, кръстчета и фигурки на Баби Яги... Сякаш всеки се опитва да изкяри, каквото успее на днешния ден, да се възползва от тълпите поклонници и вярващи за да им измъкне колкото се може повече левчета. И то да се продаваше нещо свястно, културно, а то какво... циганки разцъкват сутиени и гащи на импровизирана сергийка, до тях димящи скари с кебапчета, до тях икони, кръстове и броеници, до тях каубойски шапки и сладолед. Тълпи, тълпи. Бели, черни, нагиздени, млади, стари... насядали на одеала на една полянка точно пред вратите на манастира... Празник е!

А за чудодейната икона - една опашка, километрична... не можахме да я дочакаме, но влезнахме вътре и запалихме по свещичка. Взехме и ние по едно кебапче, да не останем по-назад, и обратно към Пловдив!

Представям ви кадри от тази празнична идилия, които, за жалост, ще предадат само една малка част от цялостната картина:















Няма ли кой да регулира тази пошлост и цигания заляла един от най-старите ни манастири? Кой всъщност дава лицензи на тези сергиджийници? Така ли изразяваме вярата и почитта си? Има ли въобще някакъв контрол?

И има ли всъщност кой да отговори на тези въпроси? На някой пука ли му въобще?

Някои от най-големите глупости, изричани от мъже пред мен!

Скъпият ми фейсбук ме вдъхнови да опиша някои от най-глупавите неща, изричани от мъжката половина на човечествето пред/за мен. Ето едно своеобразно списъче с разни разнообразни мъжки безумия. Повечето от тях, вероятно ще ви прозвучат като вицове, но уви, истина са...

1. "Ооо не, аз не мога да причинявам болка на човешки същества" - предизвикано от желание, въпросният мъж да ме "понапляска" малко по време на секс. След няколко дни, жалостивото типче ме върза да ходя сама на парти, с новата си рокля, купена специално за него и секси обувките ми на токчета... Странни представи имат хората за "болка". Не че си изкарах лошо, но не е там въпроса...

2. Следващата случка е от моя бурен пубертет. Като бях на 15, ходех с 1 блейдър, най-дългата ми връзка всъщност... За 1ви път щях да празнувам Свети Валентин с гадже и бях много въодушевена. Отидох у тях, правихме секс, после отидохме да пием кафе в едно известно пловдивско заведение, където всичко беше подобаващо украсено за празника, дори с кафето даваха бисквитка във формата на сърчице. Романтика отсекъде! Развълнувана го попитах:
- Няма ли да ми честитиш празника?
А той ми отговори:
- Що? Да не се казваш Трифон?
xDDDD
Макар и сега това да ми се струва безумно смешно със сигурност е оставило дълбока джезга в крехката ми момичешка психика, та за това мразя този празник, всякакви клиширани романтични хавички и съм станала такава непоправима мрачна циничка!!!

3. Чукам се с един за първи път. Качила съм се върху него, вече се клатя от няколко минути и го питам:
- Хубаво ли ти е?
На което той отговаря:
- С Мартинка винаги е хубаво...
Стана ми едновременно тъпо и смешно, станах, вдигнах си гащичките и се прибрах да спя...

4. Ядем супички в "Дивака" с един младеж, с който се виждах известно време, но вече ми лазеше зверски по нервите. Идва време да ставаме и да плащаме. Оставям някакъв бакшиш на сервитьорката 20-30 стотинки и до кръгла сума има още 20-30, значи остават общо около 40-50 стотинки, които да й оставим. Най-неочаквано, обаче накрая пичът ги прибира. Казвам му:
- Айде остави бакшиша на момичето...
На което той ми отговаря:
- Е, тя какво ще направи с 40 стотинки?
Смятаааай... едно от най-грозните неща на света е стиснат мъж. Зарязах го веднага, естествено, и отидох да се напия с един друг...

5. Седим в едно друго кръчме с моята любима колежка и един колега, който познавах буквално от 1-2 седмици. Много яко се разбирахме 3мата, заедно си бръмчахме - въобще чудна идилийка. Седим си, пийваме бирици и аз нещо го закачам типчето, така съм свикнала да си се държа с мъжете, предизвикателно, флиртаджийка съм си, без задни мисли, та бутам му крака под масата, правим си майтапи и той по едно време от никъде ми заявява:
- Така както ги виждам нещата, до няколко дни ще се чукаме.
Ние с другата мацка останахме втрещени, с физиономии тип "What the fuck?". Естествено нещо го налях, след което цяла вечер се обясняваше на хал, което още повече влоши нещата...

6. От друг пък една вечер получих sms - "Ponqkoga ve4er, predi da zaspq si predstavqm kak ti pravq fedoroso, no ne znam za6to..." Кажете ми на това как да отговоря, освен с бурен смях?!?!!!

Вероятно има и много други подобни случаи, за които просто не мога да се сетя в момента. Имена не съм споменала, поради логични причини - не съм чак такава кучка, всъщност съм котка... meow! =^.^=

Така, че момчета, ако припознаете себе си в тези редове - сами сте си виновни...

IAMX - Kingdom of welcome addiction

Мислех си, че след последният албум на Patrick Wolf просто няма какво по-добро да чуя през тази година. Обсипах го със суперлативи, но ето, че както обикновено грешах. Поне за това, че е албумът на годината. Пред новият албум на IAMX - Children of welcome addiction, дори шедьовърът на Patrick Wolf бледнее. След като попаднах на поредното изключително творението на Chris Corner се почувствах като размазана муха на кухненския плот. Безпомощна, очарована и безмълвна.

От няколко дни цикля на този албум, опитвам се да му напиша ревю, но думите сякаш не са склонни да го опишат. Той трябва да се чуе. Задължително. Не мисля, че някой до сега е създавал подобна музика. Различна е. По-различна от всичко, което съм чувала до сега. Честно. Ако тази година се появи албум, който да е по-добър от този и за пореден път да ме прикове за себе си, както направиха и The Bachelor и Kingdom Of Welcome Addiction, сигурно ще извърша ритуално самоубийство, защото няма да мога да понеса още една свръх доза удоволствие.

Трите думи, които го описват най-точно са : декаденс, мрак и секс. Гласът и въобще цялата философия на IAMX е толкова упадъчна и хедонистична, че ти се иска да те скъсат от чукане на неговата музика и да получиш 666 оргазма.
Синтезатори, жестоки текстове, мръснишка нежност, електронни звуци, неповторимият глас на Chris, както и огромната доза талант, която просто не знам откъде измъква са само част от компонентите на Kingdom of welcome addiction. Каква е тайната подправка, която те кара да не можеш да си пуснеш нищо друго и да цъкаш бутончето repeat отново и отново - не знам. Но предполагам, че е някакъв брутален нов наркотик. Името на албумът адски му отива - цялата тава е тайнствено кралство на приСТРАСТеността, а Chris е нашият обичан крал.

Но стига съм писала глупости. Чуйте го. Като го преслушате - пуснете си го пак. И повторете отново тези две прости стъпки. Той ще продължи да се разгръща пред вас, като роза, като жена, която бавно сваля дрехите си една след друга, като ... и аз не знам вече какво.

Ето го първият сингъл от Kingdom of Welcome Addiction - Tear Garden. Клипът е абстрактен, изчистен и мрачен, и някак си ми напомня за "Венера в кожи",а парчето е много красноречиво за цялостния дух на албума.



12/10 (на 13 съм мъртва...)

Detroit Metal City ...и нека металът бъде с вас!

Категория: Band, Comedy, Music, Parody, Seinen, Violence

Detroit Metal City или накратко DMC е аниме, което ще се хареса на всички меломани и особено на феновете на по-твърдата музика. В неговите 12 късички (средно около 13 минути) епизоди доста сполучливо се осмива цялата музикална индустрия. Макар и бандата, която е в центъра на анимето и е дала името му, да е (уж) дет метъл, саркастично са обрисувани и поп музиката, пънка, хип-хоп-а, блек метъла...

Ето го и сюжета накратко:

Соичи Негиши е срамежлив млад мъж от провинцията, дошъл в столицата Токио с мечтата да стане учител в детска градина и певец. Той е влюбен в шведския поп, лигавите песнички, модните места, но по стечение на обстоятелствата става вокалист на бруталната дет метал банда Detroit Metal City. Когато носи тежкия грим, перуката, костюма и въобще целия образ на Йоханес Краузер II, злия император на мрака, той става коренно различен човек - проповядва смърт, убийства, изнасилвания и всякакви възхвалявани от блек и дет метъл сцената ценности. Но образът на метал вокала е в абсолютно противоречие с милата му и невинна същност, от което се получават куп комични ситуации. Освен Негиши, другите образи също имат своята заслуга за колоритността на анимето, като един от най-култовите е на бруталната мениджърка на звукозаписната компания, която гори фасове в езика си и говори невероятни мръсотии!


DMC сполучливо се е заиграло и с BDSM културата, чрез образа на Кейсуке Нашимото - мазохистичен мъж на средна възраст, изпълняващ ролята на Прасето на Капитализма, което бива унижавано, бито и малтретирано по време на шоутата на бандата, облечено в женски чорапи, жартиери и с гаг на устата. Но на него му харесва. Смятам, че не може да се получи по-квалитетен образ на типичния sub на средна възраст - нисък, дебел, плешив, подчиняващ се...

...по-време на шоутата:


...и в реалния живот:

Анимето е много смешно, различно и като начин на рисуване и като тема, попадаща рядко в полизрението на аниме творците, кратко е, така че няма как да ви досади. 2008 г. по него е направен и игрален филм, с който обаче не съм запозната.

Ето ви линк към торент файл с епизодчетата, ако случайно съм предизвикала интерес у вас : http://torrents.animes-bg.com/index.php?page=torrent-details&id=e4f9cdc52c1a811562890541bcbc72e872231e08

Приятно гледане и после да кажете дали ви е харесало. ^^

9.5/10

Zombie-Loan - палитра от жестоки персонажи

Категория: Action, Bounty Hunters, Contemporary Fantasy, Fantasy, Horror, Underworld, Violence

Zombie-loan определено е едно от най-свежите, забавни и добре нарисувани анимета, които съм гледала напоследък. Жалко, че е само 11 серии и историята не може да бъде разгърната подобаващо за толкова кратко време, защото наистина си струва.

Мичиру Кита е сладко, очилато момиченце, което е още в гимназията. Тя притежава чудата, свръхестествена способност - когато махне очилата си вижда пръстени около вратовете на хората. Когато тези пръстени станат черни - хората умират. Съвсем случайно забелязва такива черни пръстени на вратовете на двама свои съученици - Чика Акатсуки и Шито Тачибанa. Как така те още са живи, макар да притежават "kuroi ringu" (a.k.a. черен пръстен, да вкарам и аз малко познания по японски xD)?

Отговорът се крие в заглавието. Те са зомбита, съживени от едноименна организация след фатален инцидент. Сега те трябва да убиват "незаконни зомбита" за компанията (демек лошите), докато изплатят дълга си и се оттърват от проклетите пръстени... Момчетата взимат невинната Мичиру под опеката си заради способността й да вижда пръстените и да открива съответно зомбитата сред живите и я срещат с редица култови образи. Сред тях са готик лолитката Шимоцуки Кузе , зеленокосата сладурана Койоми, чието друго пророческо аз Йоми се събужда само при вида на Мичиру и започва да я обарва и натиска (адски забавни лесбийски сценки btw) , андрогинния Юта, който говори супер смешно с 2те си ръце и лекува раните на наш'те , русокосия шеф на Zombie-Loan, "Лодкаря" Беко и още много други. Нови и нови персонажи се появяват с всеки нов епизод, което прави анимето разнообразно и интересно. Графиката определено е много добра, саундтракът също е доста приятен. Въобще анимето си е десятка, откъдето и да го погледнеш! С нетърпение очакваме втори сезон, защото историята остана доста недовършена, а определено има какво още да се види.

10/10

Ето линк към торент на анимето с вградени БГ субтитри, сайтът изисква регистрация, но тя няма да ви отнеме повече от 5 минути: http://torrents.animes-bg.com/index.php?page=torrent-details&id=8bf073ac4413014844e51e88f5c0f63756ab7e0c

Njoy!

ps: Забравих да спомена, че Шито-кун е едно от най-страхотните аниме момченца ever... ох, сърчицето ми <3333

Suede - Trash

Още една песничка, която ми се иска да споделя с вас, тъй като е прекалено хубава за да остане нечута.

Планетата е Земя, континентът е Европа, държавата е Великобритания, градът е Лондон, бандата е Suede, албумът - Coming up, а парчето Trash.



Maybe, maybe it's the clothes we wear,
The tasteless bracelets and the dye in our hair,
Maybe it's our kookiness,
Or maybe, maybe it's our nowhere towns,
Our nothing places and our cellophane sounds,
Maybe it's our looseness,

But we're trash, you and me,
We're the litter on the breeze,
We're the lovers on the streets,
Just trash, me and you,
It's in everything we do,
It's in everything we do...

Maybe, maybe it's the things we say,
The words we've heard and the music we play,
Maybe it's our cheapness,
Or maybe, maybe it's the times we've had,
The lazy days and the crazes and the fads,
Maybe it's our sweetness,

But we're trash, you and me,
We're the litter on the breeze,
We're the lovers on the street,
Just trash, me and you,
It's in everything we do,
It's in everything we do...

Дори и само заради ето такива парчета си струва да си влюбен...

Всички сме хора - нека си помагаме!

Знам, знам... постоянно се сблъскваме с благотворителни акции - спират ни хора в заведенията и по улиците, приканват ни да пращаме sms-и по телевизията и радиото, просяци протягат към нас жадни за стотинки ръце... Кои от тези пари наистина отиват при нуждаещи се хора и кои са просто спекулации не можем точно да определим, но даваме... защото сме хора, защото плътта е толкова преходна, защото трябва да сме добри, защото никога не знаем какво ще ни поднесе следващият ден...

Затова в тази си публикация ще ви покажа две млади човешки съдби, които имат нужда от нашата помощ. Хвърлете по едно око на сайтовете им, ако имате възможност дарете някаква парична сума, ако нямате - просто ги разпространете, за да могат хора, които имат тази възможност да помогнат или поне се помолете и изпратете малко положително енергия за да се възстановят по-бързо. Всеки има право да живее, да се радва на живота и да бъде щастлив. Ние всички сме хора, но за съжаление не сме равни - затова нека ние, по-силните помогнем на по-слабите, за да станат и те един ден силни, здрави и радващи се на живота - също като нас.

И бъдете сигурни, че тези пари наистина ще помогнат на тези хора, а няма да се загубят в разни съмнителни схеми...

Евгени - www.help-evgeni.com

Вики Предева - http://viki.unique-bg.eu/index.html

Всички сме хора - нека си помагаме!