Това е третата книга на Стивън Кинг, която прочитам. Подари ми я моята колежка, Escarinna, към която изпитвам зверски респект. Каза ми простичко : "Март, това ми е любимата книга на Кинг, прочети я." И аз го направих. Досега никога не ме е разочаровала с книгите, които ми е препоръчвала. Не го направи и този път.
"Дългата разходка" е една зловеща метафора на човешкия живот. На пътя, който всички ние извървяваме, обгърнати от хора, а най-накрая оставаме сами... или всъщност не съвсем. На края на пътя ни чака една безименна черна фигура. Затичваме се и се вкопчваме в нея със сетните си сили. А тя ни води към следващото дълго пътешествие, с начало и без край...
Схемата е проста. 100 млади момчета. Един път, който трябва да се извърви. Победителят печели всичко, което си пожелае. Останалите губят живота си. По време на разходката, продължила от границата на Канада със САЩ чак до Масачузетс, ние се запознаваме с главния герой Рей Гарати и неговите конкуренти : ироничния Макврайс, хранещия се със злоба Баркович, амбицирания и непоклатим Стебинс, мечтаещия си за ковчег с оловни стени Бейкър. Крачейки в равномерно темпо, те си споделят най-тайните фантазии, най-прочувствените мигове, най-злободневните събития, най-циничните бъзици... Защото просто няма какво да губят. Освен живота си. И какво да спечелят. Освен всичко. Но когато достигнат до така мечтаната цел, дали още ще искат "Наградата"?
Този роман на Кинг е много искрен и прочувствен, духовит и смразяващ. Сюжетът е многопластов и оригинален, без да е натоварващ. До последния момент се чудим кой ще бъде победителят, оцелелият. Персонажите се появяват, развиват се и умират пред погледа ни. Забавляват ни със смъртта си. Така както забавляват хилядите зрители на Разходката. Защото от древни времена, човешкото племе обича насилието. Така е било от ерата на гладиаторите. Така е и сега. С новините за убийства, филмите на ужасите с огромните си бюджети, насилствените действия, кръв, кръв, кръв... Така ще бъде и за в бъдеще. Стивън Кинг се надсмива над телевизионните игри, над вечните състезания, над амбицията, над целия човешки живот. И ни подарява едно истинско, оригинално, простичко литературно бижу, четенето на което прелива от истинско удоволствие в незабравимо събитие. Искрено благодарим. Стартът е даден...
10/10
10 коментара:
Първата книга, която прочетох на СК, примерно преди 10 години и още не съм събрал смелост да я прочета пак. В тази връзка не бих казал, че сюжета не ме натоварва, все пак хубаво ревю, прочети и 'Бягащия човек', също е по темата.
Е, стига бе x) Защо не си събрал смелост? На мене "Сиянието" ми беше по-плашеща... А за "Сейлъмс Лот" какво ще кажеш? Аз не съм я чела още, но възнамерявам скоро да го направя xP
'Сейлъмс Лот' е велика класика и след толкова години е останала една от наистина страшните книги... А в случая с 'Дългата разходка' не е за плашенето, подтискаща и мега философска книга е (както повечето му неща всъщност де), ама ще и дойде времето пак. Може би трябва да спра да препрочитам частите на Тъмната кула хах
Аз открих Кинг, съвсем наскоро като автор и останах доста приятно изненадана ^^
Аз откакто съм го започнал купувам всичко негово, което видя по улиците. Човек като игнорира отблъскващия факт, че всички МЕТЪЛИ четат КЪРВАВИТЕ книги на СК, се оказва че той верно е сериозно добър писател. Въпреки неприятния тип популярност, който е придобил :D
Ами да, когато комерсиалността е оправдана, нямам нищо против. х) Като си добър, защо да не изкарваш яко кинти от това? х) Въпросът е парите да не стават самоцел. х)
Не, аз говорих, че някви неща опротивяват, когато повече хора се обявят за техни фенове, особено такива прочели едно, две популярни неща... Иначе твърдо за изкарването на пари от изкуство. Всички трябва да се хранят и не е проблем да го правят по начин различен от къртене на бетон примерно :D Макар, че когато изкуството ти се превърне в работа, малко или много има задължителна степен на рутина... ама всеки си прави своя избор и няма смисъл да се анатемосват качествени неща, само защото се продават добре.
Да, да, разбрах те х) Абсолютно, когато едно нещо се масовизира, е по-гадно отколкото да се комерсиализира, макар, че двете неща вървят ръка за ръка х) Но да... съгласна съм с теб х)
Very nice post. I just stumbled upon your blog and wished to
say that I have really enjoyed browsing your blog posts.
After all I will be subscribing to your feed and I hope you
write again very soon!
Feel free to surf my web page ... black friday deals
Peculiar article, exactly what I was looking for.
Look into my web page - social bookmarks service
Публикуване на коментар