10:30 сутринта / 6:30 сутринта

Днес сутринта, докато разравях D-то в търсене на файлове, които да изтрия, за да освободя място за някой и друг албум [а мястото никога не стига, мамка му!] попаднах на мои писания от преди 4-5 години. Учудих се, колко различен е бил стилът ми тогава и колко екзистенциални теми са мъчели малката ми 15 годишна червенокоса главица. Ето една от историйките, писани от мен тогава. Никога, никъде не съм я публикувала, но мнението ми по този въпрос е все още същото.

6 и 30 сутринта. Един обикновен понеделничен ден. Един обикновен дом. Не точно дом,а къща. Място за живеене или просто една кутийка,в която прекарваме голяма част от времето си. Затворено пространство, създадено за да ни предпазва от външния свят. От другите. Място,което ни събира,но и отдалечава. Но в крайна сметка просто място.

Вече беше 7 без 20. Елица трябваше да става... Трябваше да отиде на училище и без това имаше много отсъствия. Още от първата секунда тя започваше да размишлява над нещата. Не го правеше умишлено,просто беше такава. Или се беше дооформила такава. Сама. Или другите я бяха оформили.Не знаеше. Нямаше и да разбере. Облече училищната си униформа. Сив панталон. Сива блуза. Сив чорапогащник. Всичко беше сиво. Като мъглата,като града. Сив и безличен. Хората бяха поискали той да бъде такъв. Със сивото е по-лесно. Но защо всичко трябваше да е лесно. Нима смисълът на нашето съществуване е да ни е лесно? Защото в повечето случаи ако не мислиш е по-просто. Безболезнено. Уравняваш всички чувства в една гама. За теб любовта е такава, каквато е най-лесно да бъде. Мъж и жена прегърнати на плажа. И това е.

Черното е черно, а бялото е бяло. Хората са или лоши или добри. Няма средно. Добро е ченгето в холивудския филм. Макар че един ден му се налага да убие. Но убива Лошия. Това е позволено.

А Лошият е бандита и убиеца. Той също убива, но убива Добрия. Този път е грешно.
Черното е черно, а бялото е бяло. А сивият трябва да си ти. Защото не си нито добър нито лош. Какъв парадокс, че нещата са черни и само черни и бели и само бели,а градовете са сиви. Може би защото в тях живеят Добри и Лоши? Лоши убийци и добри убийци. Убийци на свободата,на личноста,на хора дори.какъв парадокс.

Но кръвта и на Лошия и на Добрия е червена. Еднаква. Червена е и кръвта от вените на Елица стичаща се по сивата униформа – сивият портрет на сивия град, на отиващия си цветен живот неспособен да се приспособи към тази монотонност...




Ама съм била и депресарка! хихихихи....