От няколко дни слушам новия, втори албум на британската банда The Horrors и колкото повече го слушам - толкова повече се влюбвам в него!
Продуциран от Geoff Barrow от Portishead, писателя Craig Silvey и режисьора Chris Cunningham, той звучи много по-зряло и улегнало от шумния гаражен дебют Strange House, макар, че харесвам и двата албума по различен начин. Все пак Primary Colours води с малко в личната ми класация.
Новият "The Horrors" носи аурата на My Bloody Valentine, иновативния саунд на Joy Division, меланхоличните дайрета на Mazzy Star и безнадежността на първия албум на Interpol. Обложката е недвусмислена препратка към shoegaze вълната, а вокалите на Faris Badwan са дълбоки и обсебващи и ни връщат в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век - епохата в която се зараждаше британската goth сцена.
Групата явно не си пада по клипове с нормална дължина. След забраненото в много страни, тъй като предизвиква припадъци при епилептиците, видео към парчето Sheena is a parasite (режисирано от Chris Cunningham) дълго едва минута и 37 секунди, сега те изкарват клип към последната и най-дълга песен от албума - Sea within a sea, дълга цели 8 минути и 24 секунди! Режисурата този път е поверена на създателя и басист на The Jesus and Mary Chain - Douglas Hart:
The Horrors са една от новите банди, утвърждаващи непобедимата музикална мощ на Острова. Само едни британци могат да усетят мрака по този начин. Primary Colours, като една истинска класика ти се услажда все повече - с всяко едно слушане преоткриваш нови звуци, усещания, шумове, емоции... Албумът определено е един от задължителните за 2009 година - дълбок, размазващ и обсебващ.
...on repeat!
10/10
Няма коментари:
Публикуване на коментар