Амели Нотомб - Живак

Внимание! Четенето на хубави книги може да ви направи по-малко ограничени!



Ако досега не сте се срещали с чудноватата белгийска авторка Амели Нотомб със сигурност много сте загубили! Родена през 1967ма година в Япония, тя с графоманска точност издава по един тъничък роман всяка година. И то кой от кой по-хубав! Една малка част от тях са стигнали и до нас, българите.

В ръцете ми е шестата й издадена на български творба - Живак. За няколко часа я прочетох и отново останах поразена от зверския талант на писателката.

В романа се разказва една невъзможна любовна история.
На самотен остров, обградени от охранители и слуги, живеят старец и младо момиче. В загадъчната им къща няма нито един отразяващ предмет - нито огледала, нито лъскави прибори, нито дори мивки, защото Хазел не трябва да вижда лицето си. На фона на цялата идилия се появява младата и красива медицинска сестра Франсоаз, която се опитва да разгадае мистерията.
Защо старецът крие от Хазел собственото й лице? Каква е историята на странната къща и нуждаем ли се всъщност от свободата?
Отговорът на тези и още много въпроси ще откриете като прочетете книгата. На бас, че няма да можете да я оставите, докато не стигнете до последната 140та страница!

Чрез "Живак" авторката ни напомня, че всъщност сме забравили да се обичаме и безкрайно сме клиширали любовта, което само доказва наблюденията ми до момента(виж Where is the love?):

"За повечето хора любовта е една подробност в живота, нещо като спорта, почивката, спектаклите. На любовта не й остава нищо друго, освен да се нагоди към живота, който сме избрали. За мъжа най-важна е кариерата, за жената - децата. В този смисъл любовта може да бъде само приключение, някаква болест, за която можем да се надяваме да бъде краткотрайна. Оттук идват и терапевтичните баналности по въпроса за ефимерния характер на страстта. Аз доказах, че ако човек изгради живота си около любовта, тя става вечна."

Не мога да скрия, че новата творба на Амели Нотомб страшно ми напомни за един от най-великите филми на всички времена - Persona на Ингмар Бергман. Аналогиите са много - островът, медицинската сестра и пациентката, специфичният тип кореспонденция и въобще цялата магия и мистерия обгърнала и двете творби. Със сигурност писателката е била вдъхновена от този филм, и просто няма как да е иначе - усещането, което човек получава след като гледа Persona е неповторимо.

Интересно и уникално е, че книгата е с два коренно различни края - и двата самостоятелно вълнуващи и еднакво смислени. На мен лично, вторият ми хареса повече, защото е по-неочакван и ексцентричен - типично в стила на белгийската авторка. "Обожавам умението ви да разказвате красиви истории, за да унищожите после с един замах поезията в тях." - тези думи отправени от Франсоаз към Хазел всъщност много добре описват романите, сътворявани от Нотомб.
Книгите й се четат на един дъх. Просто не можещ да ги оставиш. Сюжетите са впечатляващо странни, безумно интересни и дълбоко философски, без обаче да са претенциозни.

Цената на "Живак" е малко височка, като за тънко книжле (12.00), което е малко спекулативно от страна на издателска къща Колибри, която знае, че който е чел нещо/всичко на тази писателка просто няма начин да я пропусне... но пък парите си заслужават.

Ако досега не сте се срещали с чудноватата белгийска авторка Амели Нотомб, ето идеалното време да го направите! GO!

9/10

ПС: Моят приятел Коцето ме подсети за това, че девойката е можела да се огледа в морето. Е, да ама аз не съм го виждала от две години въпросното море и не мога да си заложа главата, че е възможно. А и може би това е умишлена вратичка оставена от стареца/авторката, за да покаже силата на убеждението и психическата манипулация... Знае ли човек...